Експеримент с овце

През 2008 г. Георги Василев кандидатства по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за възстановяване и поддържане на затревени площи. Взема под аренда от община Гулянци 720 декара пасище срещу субсидия от 13 800 лв. на година. От него изкарва около 500 бали висококачествено сено, което се използва като храна за овцете в семейната ферма

© Боряна Петкова

През 2008 г. Георги Василев кандидатства по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за възстановяване и поддържане на затревени площи. Взема под аренда от община Гулянци 720 декара пасище срещу субсидия от 13 800 лв. на година. От него изкарва около 500 бали висококачествено сено, което се използва като храна за овцете в семейната ферма




ПРОЕКТЪТ


През 2008 г. Георги Василев кандидатства по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за възстановяване и поддържане на затревени площи - пасище от 720 дка, част от земи с висока природна стойност.


С кандидатстването по тази мярка Василев поема 5-годишен ангажимент да поддържа пасището, което е общинска земя, наета под аренда. Пасището е в непосредствена близост до река Дунав и местообитание на лалугера (защитен вид).


Мярката поставя определени условия, които кандидатът трябва да спазва - да коси след 15 юни (когато приключва размножителният период на лалугера), само на ръка или с бавно подвижна косачка и винаги от центъра към периферията, за да може, ако има животни, да успеят да избягат.


Проектът е за срок от пет години и сега е третата година от началото му. По него не се изисква съфинансиране - това е вид компенсаторно плащане.


Субсидията по програмата е 13 800 лв. на година и досега парите за всичките години до 2010 г. са изплатени коректно. А парите за 2011 г. ще бъдат изплатени до май 2012 г.


Да започнеш бизнес по... идея на Ариел Шарон?! Безспорно звучи доста любопитно, още повече когато става въпрос за овцеферма в село, недалеч от Плевен.




Лиляна Василева работи 12 години в Тел Авив. Случайната й среща с бившия израелски премиер променя професионалните занимания и дори живота на семейството й. С известния политик започват разговор за България и възможностите, които дава страната ни. Именно Ариел Шарон дава съвет на Лиляна (която е пред алтернативата да се завърне в родината си) да се захване с животновъдство. Аргументът - България е аграрна страна и фермерството има бъдеще.


Да започнеш отначало


Василева се завръща в страната и заедно със съпруга си Георги се захващат с нещо, напълно ново за тях – решават да отглеждат овце. През 2004 г. с много труд, проучване и консултации с експерти семейството стартира своя бизнес. Започват с 300 животни във ферма в с. Дъбован, община Гулянци.


След смъртта на съпруга й, който по думите на Лиляна е бил "много предприемчив човек и основен двигател на бизнеса", през 2009 г. като земеделски производител по Наредба №3 се регистрира и синът им Георги. Сега стопанството се води на негово име, а двамата с Лиляна заедно развиват бизнеса, като поделят ангажиментите помежду си. Наред с отглеждането на 1000 овце те обработват и 1200 декара земя. Сеят и отглеждат царевица, пшеница, ечемик, овес и слънчоглед, които служат предимно за фураж - храна за животните.


Идеята да кандидатстват по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони идва от желанието да развиват бизнеса и да проучат възможностите, които дават европейските средства в тяхната сфера.


През 2008 г. с помощта на експертите от Международната природозащитна организация WWF Георги кандидатства и печели проект за срок от пет години. Взема под аренда от община Гулянци 720 декара пасище срещу субсидия от 13 800 лв. на година. Поддържа го според изискванията на мярката и към днешна дата определя, че е "в идеално състояние, равно като тепсия". От него изкарва около 500 бали висококачествено сено, което се използва като храна за овцете. Засега нещата по проекта вървят нормално, проверките винаги отчитат добро състояние на наетите площи, а агросубсидиите до 2010 г. включително са изплатени.


Колко струва бизнесът


По-големите тревоги на семейството са около отглеждането на животните. В момента те са 1000 от породата плевенска черноглава овца, регистрирани към Националния генофонд. Това е основният бизнес на Василеви, върху който са съсредоточени усилията им.


Това е и причината Георги да остави живота си в София и да се захване по думите на майка му "с голям хъс за фермерството, защото е лоялен към семейните инвестиции и защото вярва, че има смисъл да прави точно това".


Лиляна Василева пък е вложила в земеделския бизнес всичките си спестявания от 12-те години работа в Израел, включително и парите от продажбата на два апартамента, купени със спечелените в чужбина пари. Сега при нужда от средства се обръща към банки, но там лихвите по заемите са големи и това я тревожи.


"Животновъдството в България се оказва доста скъпо начинание. В нашия бизнес е труден балансът между приходи и разходи. Общо взето, фирмите шест месеца печелят, шест месеца нямат никакви печалби", обяснява Лиляна. Това е така, защото основният им приход е от продажбата на овче мляко от април до края на август. Агнилната кампания пък започва след 20 декември и реално агнета могат се продават след февруари. В този тежък период фермерите нямат постъпления, не могат и да спестят от продукция, която са реализирали.


Актуална тема е, че млякото и вълната се изкупуват на ниски цени. Но Георги подчертава изрично, че в момента е доволен от условията, отношението и коректността на сегашния изкупвач на суровото мляко, с когото работи.


Фермерските неволи


Инвестицията в реновирането и поддържането в добро състояние на една ферма е висока. Само новата доилна зала към овцефермата на Василеви струва по думите им "цяло състояние", но пък прави производството далеч по-ефективно и хигиенично.


Сред другите проблеми Лиляна посочва трудното намиране на кадри. Разказва, че при създаването на фермата хората, които са кандидатствали, не само са били много възрастни за тази работа, но и без квалификация. Семейството се насочва към младите. В резултат след близо пет години тук работят "осем млади, отговорни и с опит работници, като повечето са от първия ден и няма текучество", отчита Василева.


Не на последно място сред "фермерските грижи" и малко извън животновъдството остават земеделските трудности и преговорите със собствениците на земята, която Василеви обработват, както и усилието да бъдат конкурентни на изискваните наеми.


"Притежаваме стопанство с 1000 овце, доилна зала с машини, гледаме да сме в крак с новостите в технологиите, имаме пасища и обработваеми заеми, а се оказва, че трудно вървим напред", разсъждава Лиляна. Признава, че в подобен бизнес инвестициите са огромни, а приходите – далеч несъответстващи на тях. Затова Василева полу на шега, полу на сериозно мечтае за "земеделска банка, която да ни вярва, и да можем при добри условия да теглим кредити за малък и среден бизнес".


Въпреки проблемите обаче и тя, и Георги засега застават зад избора си да се занимават с животновъдство и земеделие, а на въпроса биха ли се заели с нещо друго отсичат: "Не, вярваме, че има смисъл да го правим, пък и обичаме да довеждаме нещата докрай."



БЛИЦ


Георги Василев: Гледаме на проекта като на бъдеща инвестиция


Какво спечелихте и какво загубихте от участието си в Програмата за развитие на селските райони?
- Ако говорим в пари – реално не сме спечелили. Когато направим крайния баланс - вложенията в проекта излизат колкото субсидията по програмата. Като прибавим и работата, и отделеното време - не мога да кажа, че сме на печалба. Но пък спечелихме опит от участие в европейски програми и в известна степен гледаме на това като на бъдеща инвестиция.


Бихте ли кандидатствали отново за европейски субсидии?
- По–скоро да. Вярвам в просперитета и в това, че има смисъл да се кандидатства за европейски субсидии. Въпреки трудностите те са възможност – и за финансиране, и за развитие, която не можем да пренебрегнем с лека ръка


Какви грешки бихте избегнали при ново кандидатстване?
- Не смятам, че в този проект имаме грешки в процеса на кандидатстване. Консултирахме се и с експерти от фонд "Земеделие", и с експерти от международната природозащитна организация WWF. Те, в лицето на Юлия Григорова и Лора Жебрил, много ни помогнаха със съвети и ни окуражаваха, когато имахме поводи за притеснения и тревоги.


Имате ли препоръки към Програмата за развитие на селските райони и към администрацията, която я управлява?
- Не мога да упрекна системата, по която функционира мярката. Не сме имали проблеми, проверяващите са били етични, проявявали са разбиране. Факт е, че и ние сме изрядни по отношение на състоянието на пасището и поддържането му, и смятам, че няма и не е имало за какво да бъдем санкционирани.



ДРУГИТЕ ЗА ПРОЕКТА


Лора Жебрил, експерт "Финансови инструменти за околната среда" към Международната природозащитна организация WWF - България:


"Георги Василев има семейна ферма за овце в село Дъбован, община Гулянци. Отглежда 1000 овце от породата плевенска черноглава овца, които са регистрирани към Националния генофонд. През 2008 г. баща му почина, той се върна от София, където живееше и работеше, и пое бизнеса. Заедно с майка си, Лиляна Василева, работят във фермата и въпреки всички трудности продължават да увеличават стадото и да развиват бизнеса. За кратко време успя да навлезе в същността на земеделието и овцевъдството. Много е борбен и амбициозен, непрекъснато се стреми да прави подобрения във фермата, за да може да отговаря на новите изисквания на ЕС за качество на млякото и за хуманно отношение към животните.


През 2008 г. Георги кандидатства по мярка 214 от Програмата за развитие на селските райони – "Агроекологични плащания", с пасище от 720 дка, което попада в земи с висока природна стойност. Фермата на Георги беше включена и в пилотен проект, финансиран от Министерството на земеделието на Холандия, и съвместно с WWF направиха изчисленията за компенсаторни плащания в зони "Натура" 2000".


Светла Христова, лицензиран изкупвач на мляко от Плевен:


"Създаването на овцефермата в с. Дъбован е идея на родителите на Георги Георгиев Василев, който е и настоящ неин управител. През 2008 г. той взе управлението на бизнеса в свои ръце. Увеличи броя на животните и откри работни места за млади местни работници. Продукцията им е много качествена, а самата ферма предлага прекрасни условия както за добив на мляко, така и за самите работници в нея. Майката на Георги, Лили Василева, е рамо и опора на всички във фермата. Те кандидатстваха по Програмата за развитие на селските райони, спечелиха проект по мярка 214 и поддържат пасище в с. Дъбован. Началото беше трудно, особено по отношение на почистването на отпадъците, но сега нещата се промениха. Хората от селото също се съобразяват повече с изискванията за поддържане на пасището и не създават проблеми. Субсидиите идват навреме и по тази мярка знам, че и Георги, и Лили са удовлетворени като фермери."


Валерия Радева, директор общинска администрация в Гулянци:


"Познавам семейство Василеви като сериозни и отговорни хора. Фермата им е една от най-големите на територията на област Плевен. Впечатлява ме отношението им към хората там. Открили са осем работни места целогодишно и работниците им са изцяло млади хора, които много добре се грижат за животните и района на фермата. Регионът, в който живеем, е доста беден. Да създадеш и коректно да поддържаш тези работни места е постижение. При сезонни дейности и прибиране на сеното те ангажират и допълнителни работници, които са добре платени. Обработват около 1200 дка земя в землищата на с. Дъбован и с. Загражден. Коректни са и в това отношение и винаги в срок изплащат рентите на собствениците на земеделските земи, било то в натура или в пари".

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Quo Vadis
    Quo Vadis
    Рейтинг: 793 Любопитно

    Хм , да взема ЛИ и аз да се захвана за този бизнес !?



    Кога Европа ще стане НЕЗАВИСИМА ? (от американската политика )Кога европейските "независимите и свободни" медии ще станат действително свободни ?
  2. 2 Профил на Боби Колев
    Боби Колев
    Рейтинг: 1667 Неутрално

    Хубав материал, малко като че ли повърхностен, поне за моите желания, но все пак хубав.

    Забележката ми е към анкетата под него.

    Не зная какво наистина очаквате да получите от този 3-в-1 тест, но аз не бих му имал доверие за нищо.

    http://www.bbc.com/news/magazine-37612083
  3. 3 Профил на Baizuo
    Baizuo
    Рейтинг: 1206 Весело

    Като прочетох заглавието, първо помислих че става дума за изборите в България

    muncho: "Няма защо да се отричат очевидните и статистически доказани факти, че мнозинството жени не стават за шофьори"
  4. 4 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 4098 Любопитно

    С овцевъдството си заминаха традиционни български производства - какви хубави вълнени платове сме правили преди години! А с отглеждането на буби - коприните!
    А сега Израел ни учи как да отглеждаме овце...

  5. 5 Профил на navy
    navy
    Рейтинг: 838 Неутрално

    Експеримента е успешен вече с 3 поколения!
    В последните 6-7 години продължава с четвърто поколение /по-високотехнологиччно/ демек можещо да блее само във Фейсбук и то за ден-два

    Шлосер от ВМЕИ "Ленин" ТМММ - 8-ми разряд
  6. 6 Профил на ugi
    ugi
    Рейтинг: 555 Неутрално

    Истината е, че макар и с не особено висока добавена стойност тези бизнеси трябва да се възродят, защото създават много работна ръка и то в районите, където най-много има нужда. А овце в мюсюлманския свят се търсят много при това без да питат много-много как са гледани. Факт е, че като обеми земеделска и животинска продукция сме в много пъти назад от 1989, а това на практика са загубени пари, особено като се вижда как света има нужда от храни.

  7. 7 Профил на Батков-вън
    Батков-вън
    Рейтинг: 489 Неутрално

    Статията е написана в стил работничессо дело. Само дето липсва текста че благодарение на партията вървят към светлото бъдеще. Хайде да пишем нормално а?

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  8. 8 Профил на Майстор Балкански (00:00–24:00)
    Майстор Балкански (00:00–24:00)
    Рейтинг: 1316 Любопитно

    Добре написан материал, въпреки че може би истинското име на "Лиляна" да е друго, тоест еврейско. Аз също имам вуйна, която е с две имена, в Израел е "Ребека", а по български документи е ***. Положително се отнасям към това начинание, както и към участниците в него, и особено, че е вдъхновено от Ариел Шарон. Надявам се някой ден в бъдещето отношенията между българи и евреи, между Израел и България да стананат по-близки, плодотворни и взаимоизгодни и за двете страни, тъй като това е исторически предопределено, да не кажа предначертано, но до голяма степен зависи от далновидноста на политическите лидери в двете страни.

    "И ний сме европейци, ама не чак дотам..."
  9. 9 Профил на nmemory1
    nmemory1
    Рейтинг: 374 Весело

    Много им светкат очите на тия офци.Оф'ча работа.

  10. 10 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1437 Неутрално

    Сега е трудно за овцевъда, навремето е било къде, къде по-леко. Пролет по полето, лете в Балкана, есента пак по полето, а зимата в Беломорска Тракия. Дядо ми казваше, че през село минавали овце два месеца... Един на отиване към беломорието, един обратно. И че не било грях да теглиш ножа на агне, само да му провесиш осолената кожа на едно дърво! Е, ще платиш нещо де, ама било евтино. Добре че сега има финансиране от Европата, иначе никой няма да се захване. И жалко че в Станджа винаги има шап...

  11. 11 Профил на pontiac
    pontiac
    Рейтинг: 374 Весело

    Много ги тача тези животинки, бе-е-е! А от дедите си знам, че който не се е захващал със земеделие, т.е. селска работа, той не знае какво е труд - успех!!!

  12. 12 Профил на петър палчев
    петър палчев
    Рейтинг: 583 Неутрално

    СТАТИЯТА МИ ХАРЕСВА, НО ТЕЗИ ПРОГРАМИ СА ЗА ГОЛЕМИ ФЕРМИ.А МИ ЗА ТЕЗИ КОИТО ГЛЕДАТ ПО 10 ИЛИ 20ЖИВОТНИ ТЕ ИМАТ СЪЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НО НА ТЯХ НИКОЙ НЕ ОБРЪЩАВНИМАНИЕ.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK