Ще има ли в близко бъдеще войни за вода

Ще има ли в близко бъдеще войни за вода

© Reuters



На фона на все по-честите и мрачни прогнози, че през настоящия век ще се развихрят истински "водни войни" за контрол върху намаляващия живителен ресурс, конфликтът между два шумерски градове-държави преди 4500 години изглежда като обезпокоителен прецедент. Добрата новина обаче е, че войната между Лагаш и Ум за напоителните канали и правата на ползването на водите на реките Тигър и Ефрат е последната, водена от две държави за вода. През последвалите векове съперниците, делящи водите на големи реки, като например Нил, Ганг, Парана и Йордан, са предпочитали да прибягват до компромиси или дори сътрудничество, вместо до мечове и пушки. Така че, ако можем да се доверим на историята, събитията вероятно ще продължат да се развиват по този начин.


"Простото обяснение е, че водата е твърде важна, за да се водят войни за нея", казва Арон Улф, професор от държавния университет в Орегон. "Държавите обаче често стигат до ръба на конфликта заради водни ресурси, след което все пак разрешават различията си по мирен път." От времето на конфликта между Лагаш и Ум, документиран върху каменен надпис и релеф, показващ лешояди, отлитащи с главите на победените войници на Ум в ноктите си, не е водена нито една война за вода, а вместо това са подписани над 3600 международни водни договора. Въпреки това политиците редовно предупреждават, че недостигът на водни ресурси, причинен от експлозивното нарастване на жителите на Земята и промените в климата, може да доведе до нови конфликти, тъй като, особено в развиващия се свят, милиарди хора не разполагат със сигурен достъп до прясна и чиста вода.


"Жестокото съперничество за вода може в недалечно бъдеще да стане причина за конфликти и дори войни", предупреди още през 2001 г. генералният секретар на ООН Кофи Анан. Експертите обаче гледат скептично на подобна перспектива. "Не очаквам да се стигне до водни войни, тъй като ползите от сътрудничество са многократно повече", казва Франк Ризберман, шеф на Международния институт за управление на водите (IWMI). Английската дума за съперник (rival) обаче внушава, че конфликтите са възможни. Тя произхожда от латинската rivalis, която означава "някой, който дели река с друг".




Водата все пак може да стане източник на някакви конфликти, смята Ахим Щайнер, изпълнителен директор на Програмата за защита на околната среда към ООН. Проблемът е особено чувствителен в граничните региони, където две или повече държави споделят една река. "Не смятам, че скоро ще се стигне до истински войни, но потенциалът от поява на конфликти ще расте правопропорционално на нарастването на недостига", заяви той.


Риисберман беше шеф на екипа на ООН, представил през август доклад, според който всеки трети човек на Земята живее в регион, където водата не достига. Същият документ сочи още, че до 2050 г. потреблението ще се удвои най-вече поради нарастване на нуждите в селското стопанство, поглъщащо 74 процента от цялата прясна вода, употребявана от човечеството. Засаждането на нови площи за производство на биогорива и глобалното затопляне, което води след себе си повече ерозия, суши и наводнения, ще засили натиска върху потреблението, твърди докладът. При добро планиране обаче водата още дълго време ще бъде съвсем достатъчна, смятат експертите.


"Ако между две държави избухне война, може би 15-а причина за това ще бъде водата, но предишните 14 няма да имат нищо общо с тази течност", казва Асит Бисвас, шеф на Центъра за управление на водите в третия свят, базиран в Мексико. "Ако обаче искам да направя медийна сензация, най-лесното нещо е да заявя, че сме на ръба на водна война, например в Близкия изток." Според него проблемът е, че на водата често се гледа като на ресурс от категорията на петрола, който не може да бъде използван повторно. А това далеч не е така. Водите на р. Колорадо в САЩ например се ползват поне 7 пъти за добив на електроенергия, напояване и домашно потребление.


Мнението на учените обаче не се споделя от всички. "Ако не погледнем на водния проблем в Близкия изток по разумен и компромисен начин, със сигурност ще стигнем до война", казва Шадад Атилик, палестинският преговарящ с Израел по водните проблеми. "Недостигът е очевиден, а когато се стигне до водата, въпросът е на живот и смърт." Той твърди, че главните водоизточници в ивицата Газа са замърсени, което води след себе си здравни проблеми. "Ако видите палестинец с жълти зъби, трябва да знаете, че той идва от Газа."


Експерти отбелязват, че често вътре в държавите се стига до насилие за ползването на водоизточници като реки, езера, кладенци и оазиси. В Кения стотици хора умряха по-рано тази година поради битки между номадски племена за достъп до прясна вода. Тамилските тигри пък са постоянно винени, че си служат с водната карта в битката си с официалните власти в Шри Ланка. Според Щайнер най-чувствителни по отношение на водния недостиг са и без друго конфликтни страни като Чад, Судан и Сомалия, както и части от Етиопия, Пакистан, Южна Индия, Китай. "През следващите няколко десетилетия трябва да работим много бързо и ефективно, за да се справим с недостига на вода", казва той. "За ООН това трябва да се превърне в приоритет."


Изследването на Улф показва, че през втората половина на XX век сътрудничеството по водните проблеми надделява над конфликтите. Израел и Йордания например са управлявали съвместно р. Йордан, макар и технически да са били във война. Комисията за р. Инд работи, дори и когато Индия и Пакистан воюват. Ако все пак се стигне до войни за вода, основният въпрос би бил как ще бъде гарантирана победата. "Дори да завладееш територията, трябва да осигуриш вода на живеещите там", казва Андерс Йегерског от Международния институт по водата в Стокхолм. "Не мога да си представя как една водна война може да бъде спечелена."
--------------------
Холандецът Франк Ризберман оглавява екип от 700 експерти, съставили доклада за водите в света, представен през август. Според заключенията му всеки трети жител на Земята няма достъп до прясна или чиста вода. Проблемите обаче са от различно естество. В едни региони – полупустинните зони на Африка, Австралия, Азия и Америка, просто водата е по-малко от нуждите на хората, докато в други – екваториалните райони на Африка, Азия и Америка, водата е налице, но няма пречиствателни съоръжения, язовири и други. Ризберман твърди, че проблемите могат да бъдат решени с по-добро управление на водните ресурси и по-разумна употреба на водата за напояване. Според него за отглеждането на кило ориз сега се ползват 2000 литра вода, докато реално той се нуждае от около 500. Експертът е на мнение, че о водни войни няма да се стигне, ако политиците от цял свят погледнат на проблема в перспектива и заложат на разума, а не на емоциите.


---------------------


Водата е един ресурс, който се приема за съществуващ и достъпен априори за всички. Според оценки на световни организации обаче над една шеста от жителите на Земята нямат достъп до чиста прясна вода, а близо една трета са потенциално изправени пред недостиг. Тази седмица "Дневник" ще предложи няколко гледни точки към развитието и справянето с възможната водна криза по света, разработени въз основа на серия материали на Ройтерс. Първата част показа, че растящият недостиг на живителната течност привлича потенциални инвеститори и дори спекуланти. Във втората и третата като пример за засушаването в световен мащаб бяха дадени Унгария и Испания, които през последните десетилетия са изгубили сериозна част от водните си ресурси.

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на дескаааааааа
    *****
    Любопитно
  2. 2 Профил на join
    *****
    Неутрално
  3. 3 Профил на semrasemi
    *****
    Любопитно

    много важна информация, но за този който я разбира...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK