Глобалното затопляне удря най-силно Европа

Ново проучване твърди, че рисковете на Стария континент се увеличават

Глобалното затопляне удря най-силно Европа

© Reuters



Европа се затопля по-бързо от останалия свят и правителствата на Стария континент трябва да инвестират, за да адаптират страните си към новите условия, при които Средиземноморието ще става все по-сухо, а Северът - все по-влажен, се казва в ново проучване, разпространено в понеделник и цитирано от информационните агенции. Според изводите на доклада, съвместно дело на експерти от Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), Европейската комисия и Световната здравна организация, най-сериозно застрашени са планините и бреговете в Европа, Средиземноморието като цяло и Арктика.


Проучването посочва, че средното повишение на глобалната температура спрямо тази от доиндустриалната епоха е 0.8 градуса по Целзий, а това в Европа и в Севера като цяло е над 1 градус. За същия период моретата около Европа са се затоплили с около 1.2 градуса, а промяната в глобален мащаб е около 1 градус. През настоящия век Северна Европа ще става все по-влажна, а в същото време голяма част от Средиземноморието може дори да се превърне в пустиня, като тази тенденция вече е в ход. Същевременно горещите вълни, подобни на тази от 2003 г., която взе над 70 000 жертви, ще стават все по-чести. Промените в количеството на валежите годишно пък ще увеличи още повече различията между влажния Север и сухия Юг на Европа, смятат експертите. Това означава, че е необходимо преосмисляне на много досегашни практики, вариращи от напояването на земеделските площи до охлаждането на ядрените централи.


Сред другите въздействия на промените в климата учените сочат повишението на морското равнище, което ерозира бреговете, преместването на рибните пасажи - за последните 40 години те са се придвижили с около 1000 км на север, и топенето на ледниците - след 1850 г. около две трети от глетчерите в Алпите практически са изчезнали. Малцина в Европа ще спечелят от затоплянето, най-вече фермерите на север, които ще се радват на по-дълъг сезон. Докладът настоява и за повече внимание върху защитата на хората от нови болести, свързани с промените в климата. "Адаптационните мерки едва са започнали", заяви шефът на ЕАОС Джаклин Макглейд.


Според изчисленията на Международния панел по климата към ООН до 2100 г. нивото на световния океан може да се вдигне с между 18 и 59 см, причинено от топенето на вечните ледове в Гренландия и Антарктида. Само в Европа това ще постави под риск 4 млн. души и инфраструктура на стойност над 2 трилиона евро, посочва докладът на ЕАОС. По последни оценки загубите, причинени от промените в климата, до 2080 г. ще бъдат около 18 млрд. годишно. Правителствата по света се договориха до края на 2009 г. да постигнат принципно споразумение за борба с промените в климата, но финансовата криза и икономическите проблеми са на път да спрат евентуалните инвестиции в климатични проекти.

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на abv
    *****
    Весело

    скоро и без вода ще останем! и пак ще обвиним коалицията!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK