ЕС търси спасение за световния океан

ЕС търси спасение за световния океан

© Дневник



Световният океан представлява 70% от повърхността на Земята. Може би точно затова той и до днес си остава слабо изследван и практически непознат, особено под повърхността му. За сметка на това човешката дейност все повече му въздейства и го променя в насока, нежелана от хората и вредна за самия океан. А това заплашва както морската екосистема, така и устойчивото ползване на солените води и нейните обитатели за нуждите на човечеството.


Немалка част от нанесените досега вреди се виждат с просто око – големи крайбрежни зони са очевадно замърсени от околната индустрия, а обитателите им са прогонени или измрели. Други, като например големите "острови" от пластмасови отпадъци в центровете на големите океани, присъстват в медиите в разделите "Любопитно" или "Екзотика".


Еколозите отдавна предупреждават, че океаните, които заедно с тропическите гори са своебразните "бели дробове" на планетата, се задъхват. Досега те са поемали близо половината (46%) от въглеродния двуокис, изпускан в атмосферата, но през последното десетилетие капацитетът им е спаднал значително. Според най-лошите прогнози през следващите десетилетия те дори сами могат да се превърнат в източник на въглероден двуокис, което би било пагубно за живота на планетата.




В опит поне малко да забави, ако не напълно да преобърне тази тенденция, ЕС обяви през пролетта програмата "Океанът на бъдещето", част от оповестената още преди две години Интегрирана морска политика на съюза (IMPU). Тогава еврокомисарят Джо Борг посочи, че целта й е устойчиво ползване на морските ресурси, а изследванията и иновации са сърцето на стратегията. В средата на септември, преди малко повече от половин месец, пък се състоя и официалното пускане на конкурсите за разработване на проекти по програмата, като първите одобрени ще тръгнат догодина.


Усилията, струващи много средства (само в рамките на "Океанът на бъдещето" от Седма рамкова програма за наука (FP7) са предвидени 34 млн. евро за интердисциплинарни изследователски проекти), придобиват смисъл, когато бъдат обгърнати в цифри. Морският транспорт е от изключителна важност за ЕС – 90% от външната и 40% от вътрешната търговия на съюза е по вода, през над 1200 европейски пристанища годишно преминават над 3.5 млрд. тона товари и 350 млн. пътници. Морският и крайбрежният туризъм дават работа дават работа на 3 млн. души в целия ЕС при оборот от 70-80 млрд. евро годишно. Корабостроенето и свързаните с него дейности осигуряват пряко и непряко 800 хил. работни места при оборот от 90 млрд. евро. Европа е лидер в производството на сложни морски съдове като круизни кораби и фериботи. Морето е сериозен източник на алтернативни възобновяеми енергийни източници – вятърни паркове, приливни и вълнови турбини и др., които тепърва предстои да бъдат вкарвани по-широко в употреба. Риболовът и свързаните с него аквакултури осигуряват 500 хил. работни места.


Шеста рамкова програма за наука (FP6 – 2002-2006) осигури над 600 млн. евро за изследвания, свързани с морето. През първите две години от влизането в действие на FP7 през 2007 г. приносът на ЕС за десетки морски проекти е над 120 млн. евро. Резултатите от интегрираната дейност, която е сравнително нова, тепърва ще бъдат оценявани в цялост, като първият цялостен доклад за постиженията на морската стратегия на ЕС се чака не по-късно от 2012 г.


А дотогава можем само да не надяваме океаните да не стават все по-мръсни. За което обаче трябва и да се постараем.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на чифут
    *****
    Весело

    чини ми се, че ние (хората демек) скоро ще се фащаме за палците

  2. 2 Профил на zo
    *****
    Неутрално

    ЕС е странна организация. Не я е еня, че няма магистрала ЕС-Азия, и Север-Юг, а се занимават с океана.

  3. 3 Профил на Един Градинар
    Един Градинар
    Рейтинг: 1154 Неутрално

    Чудя се докога ще трошат пари за всевъзможни изследвания, които да докажат очевидното - че сме превърнали планетата в бунище - вместо просто да се хванем да си променим начина на живот и да го направим по-устойчив и природо-хармоничен?!...

    Small scale, decentralised, decriminalised, sustainable, responsible biz ASAP!
  4. 4 Профил на АК
    АК
    Рейтинг: 581 Неутрално

    А от ЕС как да се спасим?

  5. 5 Профил на JPJ
    JPJ
    Рейтинг: 683 Неутрално

    #4 - единствено с емиграция. Виж колко умно са го измислили - хората сами да поискат да станат роби...

  6. 6 Профил на aha
    *****
    Неутрално

    До коментар [#2] от "zo": от 15 век сухопътната връзка е без значение за бизнеса и има смисъл само за бързоборотни стоки. Никой не може да продаде такава стока на исток, а на запад по скоро не искат да купуват источни стоки. Те затова няма изградена магистрала. По-добре е турските тирове да се таралянкат по излишно усуканите и разнебитени пътища, така дават шанс на добре платените европски компании.






За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK