Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.

Фермите умират сами

Историята на обречената битка на стопанството на "Елата" и една наредба

За Веси и семейството й производството на екологично чисти и качествени продукти по традиционни рецепти беше колкото бизнес, толкова и кауза

© Цветелина Белутова

За Веси и семейството й производството на екологично чисти и качествени продукти по традиционни рецепти беше колкото бизнес, толкова и кауза

Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.


Привет,
поръчката за утре е приета, но....
С голяма горчивина искам да Ви съобщя, че фермата приключва дейност...
...Факторите за това решение са няколко. От 2010 година се опитваме да легализираме нещата по наредба 26 за директните продажби за малки фермери. За съжаление в продължение на 5 години всички приети промени по тази наредба започват да се доближават до изискванията за големи мандри, но не и да улесняват дребните производители."


Такова писмо получиха на електронните си пощи преди около 20 дни клиентите, на които семейната ферма "Елата" доставяше мляко, млечни продукти и колбаси. И макар че краят на едно предприемаческо начинание не е голямо събитие за България, новините от "Елата" си остават лоши по няколко причини.
Първо, историята на фермата е типичен пример за това как бюрократичната машина в аграрния и хранителния сектор могат да убият един производител, правещ макар и малък, но печеливш бизнес.
Второ, със закриването на "Елата" една група потребители загуби доставчик, на когото има доверие за чистотата и качеството на храната си.
Трето, краят на фермата връща онова усещане за обреченост на варианта да поръчаш нещо директно като краен клиент от бутиков производител. А това засяга всички, които държат или ще държат на екологично чисти, фермерски, домашни или направени по традиционни рецепти продукти. Историята на "Елата" е показателна, че вместо да облекчава пътя на този тип стоки до клиентите, държавата измисля непосилни изисквания и на практика го блокира. Така фермерите са изправени пред ултимативния избор - да индустриализират производствата си, да ги поддържат в сивия сектор или да ги закрият.
Веси Мутафчийска и Росен Михайлов от "Елата" избират последното.


Бизнес или не точно




Фермите умират сами

© Цветелина Белутова

Веси и Росен са предприемачи по дух. Семейството живее дълги години в Холандия, а бързо след като се прибира в България купува земята и фермата в Плана планина, на 25 км от София. По думите им - за да сбъднат мечтата си да се приближат към природния начин на живот. Скоро идва и решението да отглеждат редки български породи животни. През 2010 г. те вземат първите си крави и агнета, а пет години по-късно стадото им вече е с 28 крави с телета от породата родопско говедо, 18 каракачански коне, 50 каракачански овце с агнета и няколко каракачански кучета. Инвестицията, която Веси и Росен правят, освен в къщата с 10 декара земя (в момента се продава за 320 хил. евро), е сравнително малка. Те купуват за 12 хил. лв. кравите, над 150 хил. лв. отиват за пристрояването на къщата, около 10 хил. лв. струва изграждането на краварника, толкова дават и за овчарника. "В една ферма инвестициите са постоянни, само преди месец дадохме още 7 хил. за пастьоризатор на млякото и фургон за гледача на коне", обяснява Веси. Освен пари стопанството изисква и постоянни грижи. Често денят започва по тъмно и се завърта в ангажименти до вечерта. Но собствениците на "Елата" имат желание за всичко това и точно за него. И скоро започват производство на малки количества мляко и млечни продукти по традиционни рецепти.


Киселото мляко на "Елата" се отличаваше с висока плътност, масленост и познатия от миналото вкус

© Цветелина Белутова

Киселото мляко на "Елата" се отличаваше с висока плътност, масленост и познатия от миналото вкус

Фермата прави директни доставки от 2010 г., а от две години имаше редовно присъствие и на фермерските пазари в София, където често пред щанда й имаше опашки. Продуктите на "Елата" са екологично чисти, без да са сертифицирани като "био", и въпреки двойно по-високите им цени спрямо аналозите в магазините търсенето винаги е било голямо. Веси сама прави закваските за киселото мляко и резултатът е, че то беше с типично киселия вкус и плътност, познати от миналото, но почти забравени днес. Освен млеката семейството произвежда и доставя до краен клиент малки количества кашкавал от овче и краве мляко, масло и гхи (пречистено чрез термична обработка масло), луканки, детски млека, подсладени с мед.


Фермата започна да прави директни доставки през 2010 г. и бързо стана любима на хората, които имат отношение към храната си

© Цветелина Белутова

Фермата започна да прави директни доставки през 2010 г. и бързо стана любима на хората, които имат отношение към храната си

Комбинацията от нарастващо търсене на продукти от производител и качеството, което "Елата" предлага, са двата фактора, вследствие на които фермата се превръща в бизнес. Той генерира достатъчно приходи, за да се покрият издръжката и заплатите, като остане и печалба. Проблеми, разбира се, има - като типичния с намирането на работници, които да се грижат за животните. За годините, в които съществува, "Елата" се сдобива с над 4 хил. приятели във Фейсбук, а заради дните на отворени врати и близостта до София става и дестинация за посещения през уикендите. Сред гостите й са организирани групи деца от столични детски градини и училища, на които Веси разказва за животните и за това откъде идва млякото. "Имали сме посещение от над 100 деца в един ден. Това беше съвместен проект с читалище "Гудевица" и се получи страхотно", спомня си тя.


Докато популярността на "Елата" расте, зад стените на Министерството на земеделието и храните се пишат регулациите. Печално известната на малките производители Наредба 26, която регламентира специфичните изисквания към семейните ферми за директни продажби на животински продукти, е почти връстник на "Елата". Още при създаването й през 2010 г. наредбата е посрещната с недоволство заради тежките изисквания към вида на помещенията за обработка на продуктите, оборудването и доста завишените норми, които налага. Двете й поправки, които уж целят да облекчат режима, не променят нещата. "За мен натуралният продукт не е този, който се продава от регистрирани производители в пластмасова опаковка и срок на годност три месеца. И не искам да се състезавам с това. Приключваме именно заради тази регулаторна среда", обобщава Веси.


<#text>


Теория и практика на малките ферми


Собствениците на "Елата" не са единствените, които мислят така. Още преди пет години малките ферми се обединиха и изразиха мнение, че наредбата е направена да обслужва по-големите месо- и млекопреработватели. Днес тази теза се потвърждава и на практика от слабия интерес на малките стопанства да се регистрират. Към момента само около 500 от тях, по данни на Българската агенция за безопасност на храните, са избрали да преминат в този режим, а основаната причина за липсата на мотивация е, че за да са изрядни, фермите трябва да покрият изисквания, свързани с немалки инвестиции. Веси Мутафчийска дава пример – "трябва да имаме безконтактна мивка, мъжка и женска съблекалня и тоалетна, вход и изход за млякото, млечната ферма да бъде първа категория, да има плочки или пластмасови плоскости там, където се обработва млякото". По нейни изчисления едно такова преобразуване би струвало около 50 хил. лв. "Практически искат да индустриализират малките стопанства. Изискванията по тази наредба, специално за млечните производства, са такива, каквито са и за големите, няма значение дали произвеждаш 100 литра или 5 тона мляко", обяснява тя.


През годините Министерството на земеделието и храните направи няколко поправки в наредбата, за да отхлаби примката около семейните ферми. В началото на 2015 г. например прие, че различните видове млечни изделия вече ще могат да се правят в едно и също помещение, което отговаря на необходимите хигиенни условия, като трябва само да се спазва определен времеви интервал между производствата. Преди тази промяна инвестициите за преустройство бяха дори още по-големи, защото трябваше да има различни помещения за всяко изделие. Тази малка стъпка на либерализация обаче далеч не реши проблемите. Защото те не идват само от факта, че регулацията индустриализира производствата, а че посредством това често се разваля самият продукт.

Фермите умират сами

© Капитал

"За киселото мляко например си длъжен да ползваш определени закваски, които го отдалечават от натуралния продукт. Ние никога не сме стигали до сухите дрожди за кисело мляко. Те се развиват само до определена киселинност, откъдето идват и ниската плътност и липсата на кисел вкус на продукта, и ако заквасиш с тях, не можеш да направиш от това мляко закваска за друго. Просто трябва да започнеш да правиш както всички, губейки много клиенти, за да бъдеш легален", обяснява Веси.


Друга слабост на Наредба 26 е географското ограничение, според което един производител може да продава продуктите си само в областта, в която е стопанството, и съседните й. С това изискване доста семейни ферми от по-отдалечени краища на страната практически се лишават от достъп до голям пазар. И макар този проблем да не съществува пред "Елата", заради близкото й разположение до София, Веси признава, че във всички тези години е искала да се регистрира и е следвала промените в наредбата и новите идеи за регулация. Сега няма смисъл да го прави. Животните от фермата вече са намерили купувач, къщата и земята са обявени за продажба, а към тях има интерес за развиване на туризъм. Остава предприемаческият дух на "Елата" - собствениците й вече са се насочили към производството на студени био чайове.


Вече всички животни от стопанството са продадени, а къщата и земята търсят новия си собственик

© Цветелина Белутова

Вече всички животни от стопанството са продадени, а къщата и земята търсят новия си собственик

За съжаление остава и практика на хората, които създават нормите в сектора, да ги правят така, че не защитават, а възпрепятстват малките производители. А ристриктивното пренасяне на европейските регламенти, които по принцип дават известна свобода на държавите да решават сами за себе си, не е в услуга нито на потребителите, нито на производителите. Единствено застрахова администрацията срещу собственото й неразбиране.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK