Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.

ГМО: по-близо или по-далеч от България

Европейската комисия прехвърля все повече от отговорността към държавите членки. Какво означава това?

ГМО: по-близо или по-далеч от България

© shutterstock, капитал

Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.


На световната карта Европейският съюз може и да не е последната, но със сигурност е най-солидната крепост срещу масовото отглеждане на генномодифицирани култури и широката им употреба в хранителната индустрия. Загрижена за здравето и качеството на живот на хората, Европа прилага принципа на предпазливостта в своята ГМО политика. Той е точно обратният на американския - не трябва да се доказва, че ГМО са опасни, за да бъдат ограничавани, а че са абсолютно безвредни, за да се позволи използването на определен хибрид в природата или от човека.
Общественото мнение в Европа е особено чувствително към темата ГМО, а мнозинството европейци заявяват, че не биха искали да консумират генномодифицирани храни или стоки с такова съдържание. В същото обаче време натискът върху ЕС за либерализация в тази област се усилва. Лобитата на мултинационалните компании, които се занимават с разработването на хибридни семена и търговия с тях и продуктите, необходими за отглеждането им, стават по-силни. Световната търговска организация дори е осъждала ЕС, че ограничава международната търговия заради рестриктивната си политика. Ето защо европейските институции по-трудно удържат на натиска, а и по-трудно балансират между позициите на държавите членки.
В резултат на това от април 2015 г. европейското законодателство вече дава повече гъвкавост и прехвърля отговорността към страните членки. Те ще могат сами да налагат забраната за отглеждане на генномодифицирани култури на територията си, но само за тези хибриди, които са в разрешения списък на ЕС. Сега предстои да бъде взето още едно важно решение – да могат ли страните да забраняват самостоятелно и вноса на одобрените в ЕС генномодифицирани продукти.


1. Как Европейският съюз регулира ГМО
Европейската политика за ГМО може да се раздели в две направления. Едното касае отглеждане на ГМО в полеви условия, а другото - вноса при търговията с генномодифицирани продукти или такива, които имат съдържание на ГМО. И в двата случая Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA) издава становище за всяка отделна култура. На базата на тези становища Европейската комисия разрешава определен хибрид. Националните правителства сами решават дали да отглеждат разрешените видове. Засега в Европа има само един вид в позволителен режим за засаждане в околната среда. Това е царевичният хибрид на компанията "Монсанто" – MON810.
Одобренията на генномодифицирани видове култури за продукти, които могат да се продават на пазара, са много повече, но изискването е върху етикета на всяка стока, която има над 0.9% съдържание на ГМО, да има изрично обозначена информация на опаковката.


2. Какво се променя при отглеждането на ГМО
Законодателните промени, инициирани от ЕК, не налагат либерализация, а просто изместват отговорността за отглеждане на ГМО в околната среда към отделните държави членки. "Всичко остава на практика същото, само с разликата, че сега всяка държава може изрично да посочи, че забранява разрешените от ЕК видове. И преди 2015 г. това беше възможно, но имаше известни неясноти и ограниченията бяха по-скоро частични", обяснява адвокат Свилен Овчаров от сдружението "Зелените адвокати".
Деветнайсет държави от ЕС вече обявиха, че няма да отглеждат ГМО на територията си. Освен България това са Австрия, Хърватия, Кипър, Дания, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Полша и Словения. Белгия се отказва от ГМО в района Валония, а Великобритания - в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия.
В Испания и Португалия се отглежда единственият позволен генномодифициран вид – царевицата MON810. Чехия, Румъния и Словакия също имат насаждения, но на много малки площи.
В останалите страни членки само някои области са обявили, че не отглеждат ГМО на териториите си.




3. Ще има ли промяна при стоките с ГМО и защо
Това е новото предложение на комисията - страните членки да имат и възможността да забраняват на национално ниво вноса на храни, хранителни добавки, козметика и лекарства, които съдържат разрешените от ЕК хибриди. Комисията по околна среда и безопасност на храните на Европейския парламент гласува против този закон на 13 октомври с аргумента, че предложението е в разрез с един от основополагащите принципи на ЕС - свободното движение на стоки. Сега предстои евродепутатите да гласуват на 28 октомври в Страсбург.
Срещу забраните вече се вдигнаха и някои лобистки групи. EuropaBio, която представлява ГМО индустрията, подкани ЕК да оттегли плануваното законодателство за национални забрани на внос на ГМО.
Що се отнася до Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ (TTIP) и неговото влияние върху политиките на ЕС, комисията е заявила официалната си позиция, че системата, която съществува досега в ЕС, няма да бъде променена и TTIP няма да повлияе на стриктността на проверките. Анти-ГМО поддръжниците обаче виждат връзка между TTIP и законодателните инициативи на ЕК. "Европа и Америка имат твърде големи различия в тази сфера и това е начинът да се доближат позициите им. В Европа съществува принципът на нулевата толерантност. Той се прилага например за някои химикали, които са забранени за използване. В САЩ няма такива абсолютни забрани и докато не се докаже щета, не стои въпросът за премахването на стока от пазара, а за това в какви количества тя да се консумира, така че да не вреди. Тези големи разлики се виждат най-много в темата ГМО", казва Борислав Сандов, координатор на работна група "Земеделие и храни" на партия "Зелените".


4. Какво означават новостите за България
Още през 2010 г. България приема в законодателството си пълна забрана за отглеждането на ГМО. Опити с тях могат да се правят само в лабораторни условия. В търговията със стоки със съдържание на генномодифицирани съставки над 0.9% изискванията са това да е изписано върху поне 25% от опаковката. "Засега не сме засичали такива продукти в търговската мрежа", казва адвокат Свилен Овчаров.
Промяната в нормативната уредба от 2010 г. не минава без обществен натиск. Според изследване от същата година 97% от българите подкрепят пълната забрана за отглеждане на ГМО.
Гражданското недоволство става и причина правителството на ГЕРБ да смени курса от първоначалната си идея за въвеждане на по-либерален режим към напълно рестриктивен.
В отговор на сегашните законодателните промени в ЕС Министерство на земеделието и храните изпрати уведомителни писма до Европейската комисия, в които посочва, че ще продължи да отстоява позицията си. С писмата практически България посочва, че въвежда пълна забрана за отглеждане на генномодифицирани култури.
Рискът страната да бъде заразена чрез пренос на полени от генетично модифицирани култури от съседните й държави е нищожен. Първо, всички други съседни държави, включително тези, които не са в ЕС, нямат посеви с ГМО и предпочитат да запазят този статут. Изключение прави само Румъния. "България никога не се е отнесла към Румъния с въпроса за замърсяването и искането за ограничения на зони с ГМО от границата в сухоземната й част, където рискът е реален", посочва Борислав Сандов.
За щастие обаче европейската регулация иска от страните членки, които гледат ГМО, да гарантират чрез буферни зони, че ще предотвратят заразяване на съседни страни. И трето, ГМО хибридите, които се одобряват в Европа, са безплодни и не може да има пренос на полени. Тоест теоретичното заразяване в момента е нула.


5. Ще постави ли новият ред за ГМО ЕС пред изпитания
Засега държавите от ЕС показват по-скоро сплотеност в налагането на забраната за отглеждане на ГМО. "Опасност би имало, в случай че се задейства TTIP, защото трябва да има синхронизация и в етикетирането, но и изравняване в земеделието. Смятам, че на този етап рисковете не са високи, а ако ги има, са насочени по-скоро към малките и политически нестабилни държави", казва Борислав Сандов. Предложената възможност за налагане на индивидуална забрана на вноса на стоки със съдържание на ГМО обаче поставя ЕС в неприятна ситуация. "Това е отстъпление от свободното движение на стоки, което е ключова политика от общия пазар и митническия съюз", предупреждава Свилен Овчаров. Изглежда, ЕС ще трябва да избира между няколко свои принципа.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK