Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.

(Р)еволюцията на фермерите

Мрежата на хората, които променят земеделието, връщайки го обратно към природата, расте. Вижте историите на трима от тях

(Р)еволюцията на фермерите

© Цветелина Белутова

Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.


Познават се по това, че за тях работата със земята, а и цялата екосистема е лична кауза. Дейността им в селското стопанство (в най-голяма част от случаите) започва като хоби, а не заради меркантилните подбуди непременно да печелят от продажба на продуктите, които произвеждат. Тези хора са на различна възраст, с различен предишен опит и история, но имат една и съща вътрешна потребност - да са близо до природата и да взаимодействат с нея по начин, който не я ощетява. Развиват екологично чисто земеделие и животновъдство, но заедно с това са активни и в други области. Застават против химизацията на средата, в която живеем, следват биологични и природни принципи и знаят как да превърнат отпадъците в ресурс.


Запознайте се с новите фермери. Те връщат земеделието там, където е било преди масовото навлизане на препаратите, машините, антибиотиците за животни и генната модификация на растенията. Мрежата им в България вече се разраства не само в мащаб, но и започва да оказва влияние върху все повече аспекти в живота – социални, педагогически и културни.


Макар още да нямат силата да направят истинска зелена революция и да преобърнат индустриализираната хранителна верига, тези фермери стават все по-важни за обществото, защото чрез тях то не само се учи на по-отговорна консумация, но и получава по-качествена и чиста храна. Те сами изграждат своите канали за достигане до потребителите, засега основно чрез директни доставки или обединени на фермерски пазари. Техните продукти никога няма да направят сериозен пробив в големите търговски вериги заради малките обеми на производство и по-високите цени. Но няма и нужда, защото това са две съвсем различни категории. Моделът на тези ферми може да се причисли към разрушителните бизнес модели и заради това, че те създават нови пазари и в известна степен повечето от тях попадат извън регулациите. Дори така обаче групата на феновете им расте.


Арх. Георги Георгиев казва, че бъдещето на зелените семейни ферми ще се развива, но те по-скоро ще останат алтернатива на живота в големия град

© Цветелина Белутова

Арх. Георги Георгиев казва, че бъдещето на зелените семейни ферми ще се развива, но те по-скоро ще останат алтернатива на живота в големия град

Стопанството на Даниела и Георги от имение "Обичковци" е една почти независима екосистема




Историята на Даниела Осиковска и архитект Георги Георгиев не е съвсем фермерска. Макар да отглеждат 13 декара овощни градини, 1 декар насаждения с лешници, 50 декара зърнени и бобови култури, зеленчукова градина и пчели, Даниела и Георги имат и други, доста по-различни занимания. Тя е управляващ директор в компанията за подбор на висши мениджърски кадри "Бойден България", а той е архитект на свободна практика, който във времето е проектирал различни сгради, включително големи хотели, за да стигне и да обикне истински нишата на строителството с естествени материали. Днес арх. Георгиев е един от малкото специалисти в България, които знаят всичко за калта, сламата и кирпича и как те могат да бъдат използвани, за да се направи къща. Даниела пък е човекът, който се грижи за градините, кара трактора (след изкаран курс) и знае всичко за пермакултурата. Преди около пет години те се местят да живеят в живописния район на Белоградчик, където създават имение "Обичковци", глинена къща и земеделско стопанство.


Преместването им е дълъг процес, който започва с намерението просто да подобрят начина си на живот, така че той да е по-тясно свързан с природата, и да експериментират, за да постигнат автономност. "Целта ни обаче не е да водим отшелнически живот. Тук идват много гости, ученици, които обучаваме, и помощници за градините. Организираме лекции и семинари за естествено строителство", казва Георги. Заради служебните им ангажименти, разбира се, им се налага и да отскачат до София. "Както казва Чудомир, че "ходел в София само по нужда", така и ние", обяснява архитектът. За да стигнат до автономността, която искат, те трябва да задоволят пет вида потребности – от енергия, вода, храна, подслон и заетост. Засега успяват, макар и да не са максималисти, че това е възможно 100%. Имението има хибридна система от соларни панели и вятърен генератор, които покриват около 70% от годишните нужди от електричество. Чрез кладенец, поливна система и изворна вода, която се добива с помпа, се осигурява водата. Част от храната идва от градините, а заетост и подслон има с по-малки усилия. "Заради това, което правим, за хората от района изглеждах като местния луд. После медиите започнаха да проявяват интерес, а когато дадат нещо по телевизията, то е винаги голяма работа. Така в крайна сметка вече станахме известни и печелим уважение и позитивно отношение от местните", казва арх. Георгиев.


В тайните градини на Даниела


Макар и млада ферма, имение "Обичковци" вече е биосертифицирано и успява да предложи за директна продажба част от произведената храна. В зимния сезон това са повече сладка, мармалади, сиропи, брашно, билки, чайове, но и салати и спанак от оранжерията. През лятото асортиментът нараства заради свежите плодове. Зеленчуците засега са основно за лична консумация и раздаване на приятели. Още от самото начало Даниела засажда и отглежда древни сортове пшеница с малко наличие на глутен. Това са лимец, спелта и камут. Тази година е засяла също ръж и нахут.


Даниела започва да се интересува от земеделие като любител покрай цветята на терасата и доматите по градините, а сега ръководи едно сравнително голямо семейно поликултурно стопанство.
Във времето тя се запознава с методите на биодинамичното земеделие и пермакултурата. Днес всички растения в имение "Обичковици" се отглеждат по тези правила.


Стопанството си има и кокошки, които не само дават яйца, но и обработват земята. Наричат ги кокошия трактор. Птиците са разположени в специални метални куполни клетки, които се местят, така че те почистват и наторяват почвата в различни участъци.


"Това са всъщност методи, които следват по естествен начин всички открития на природата. Пермакултурата е такава комбинация от засаждане на растенията, където човекът трябва да има минимална механична намеса и въздействие върху почвата, за да не наруши микробаланса й. За нас това е жизнен извор, а не бизнес, макар една от целите на начинанието е, освен да ни храни, да ни носи известен приход, който да позволява в бъдеще да живеем по начина, по който сме избрали. Все още не сме стигнали там, но в земеделието по принцип първите 3-5 години основно инвестираш, без да печелиш", казва тя. Даниела не е ползвала услугите на консултанти, за да създаде стопанството, а е събирала знанието как да отглежда растенията сама чрез книгите, пробите и грешките. Много са й помогнали групите за обмен на опит и литература, която обаче по думите й не трябва да се прилага сляпо, защото често е писана от австралийски или европейски автори, които работят в съвсем различни климатични и почвени условия.


В зеленчуковата градина на "Обичковци" се ползват само "бабешки" семена, предавани от поколение на поколение. Най-голям интерес обаче будят биобрашната от житните култури. "За съжаление заради начина им на отглеждане добивите са изключително ниски – едва 100 кг/дка при среден добив за страната от над 400 кг/дка при класическата пшеница, а на места и от 1000 кг/дка", казва Даниела. Поради много трудности с отглеждането и обработката на лимец тя обмисля дали да не се откаже от житните растения. Вече е и в търсене на идеалната култура за почвените условия в района. Иначе трудностите и в миналото, и сега са едни и същи и идват от това, че всички дейности в пермакултурата трябва да бъдат съобразени с фазите на Луната, но те невинаги съвпадат с подходящите метеорологични условия за засаждане например. "Трябва и да наемаме техника, а когато условията са подходящи, хората в района гледат бързо да се погрижат за своите големи площи, тоест за нас времето почти не стига. Тази година заради лош момент за насаждане на лимеца нямахме успех с него", разказва тя.


Социалният елемент


Имение "Обичковци" не е само ферма, а и център за обучение на млади хора, които имат интерес към естественото строителство. Арх. Георгиев провежда уикенд курсове, на които се събират групи от по 6-7 души, отделно идват доброволци и стажанти от Франция, Словения, Италия. "Глинените къщи са част от задачата, която решаваме. Да имаме подслон, който да е екологичен и изграден от естествени материали – кал, земя, дърво. Нашата къща е построена с това, което сме изкопали от основите й. Тя стана готова за три строителни сезона", обяснява той. Архитектът гледа на имението като на цяла екосистема. Подобни опити за създаване на екоселища вече има на двадесетина места в България.


"Тръгването към този начин на живот е процес на вътрешна еволюция, човек първо си задава въпроси, после търси отговори и събира информация. Накрая, когато нещата в него узреят, започва да ги реализира в практиката", смята той. Мотивите на хората, които го правят, по думите му са различни. Някои от тях са търсещи хора, които искат да затворят целия цикъл, но често се раждат и общности, събрани по някакъв признак – идеологически, религиозен или др. "Аз обаче имам особено мнение за общностите, които са създадени преднамерено. Кибуците в Израел са нещо подобно – това е общност от хора съмишленици, които имат някакви идеи и тръгват да експериментират в практиката. Не че е лошо, но се оказва неустойчиво във времето", обяснява Георги. Бъдещето на зелените семейни ферми и екообщности според него ще се развива, защото все повече хора харесват и избират този начин на живот. Подемът на комуникациите и технологичният напредък вече не налагат необходимост от струпване на много хора на едно място в големите градове и мегаполисите. Все пак в дългосрочен план тази форма няма да започне да доминира, а по-скоро ще остане алтернатива на живота в големия град.
Фермата за пъдпъдъци "Шамбала" е затворила цикъла при отглеждане на птиците


Собственикът на "Шамбала" Юрий Алексеевич смята, че бюрократичните спънки пред малките ферми са сериозни

© Цветелина Белутова

Собственикът на "Шамбала" Юрий Алексеевич смята, че бюрократичните спънки пред малките ферми са сериозни


"За да е печеливш един бизнес, трябва първо, да доставя удоволствие на човека, който го прави. Да има единство на душата и разума, да ви е приятно да се занимавате, а не самоцелно да гоните печалба. Хубаво е, човек преди да разбере дали може, дали има афинитет към тези неща, да започне с малко, с един мини бизнес план, а оттам насетне стъпка по стъпка, ако нещата, които прави му харесват, начинанието ще се получи", казва собственикът на фермата за пъдпъдъци "Шамбала" Юрий Алексеевич. Той е по-различен от останалите фермери с това, че стопанството му е изцяло ориентирано към продажбите на пъдпъдъчи яйца и птици и в много по-малка степен те са за лична консумация, макар идеята за бизнеса да се ражда именно от нея.


Години наред Юрий има сериозни проблеми със стомаха, ходи по доктори, правят му чести гастроскопии и пие скъпо струващи лекарства. Случайно разбира от интернет, че пъдпъдъчите яйца помагат при гастрит и язва. "Така преди две години се сдобих с няколко носачки и започнах да консумирам яйцата. И наистина забравих за гастроскопиите, минаха ми киселините и се излекувах", разказва той. Всичко това съвпада с прибирането му от Русия, където живее дълги години, а връщането му България поставя и важния въпрос с какво ще се занимава тук.


Юрий решава да направи ферма за пъдпъдъци. Сега той отглежда 500 птици носачки в стопанството си, разположено в района на Витоша. Фермата има и два инкубатора за 1000 яйца. Кауза на собственика е и да популяризира отглеждането на пъдпъдъци в домашни условия. Той произвежда и кафези (защото, ако не са затворени, тези животни просто ще излетят) за птиците по размери на клиента. Клетките се купуват както от начинаещи фермери, така и от домакинства. "Има наши кафези дори в една детска градина и зъболекарски кабинет. Пъдпъдъците не са по-трудни за гледане от едно папагалче или канарче, само че носят полза, защото подръка имате винаги пресни яйца", казва Юрий.


От хидропониката към животновъдството


С пъдпъдъците предприемачът прави и голямо обръщане в професионален план. В Москва той се занимава с хидропонно растениевъдство. "Хидропониката означава работа на водата и това буквално е метод на прогресивно растениевъдство. За съжаление тук с помощта на това растениевъдство предимно се отглежда марихуана, но там то се използваше със съвсем други цели. В Холандия например повечето оранжерии и цветя се отглеждат по този метод. Най-просто обяснено корените на растенията висят във въздуха, тече един питателен слой и те дърпат вода", разказва той. Цялата тази система, разбира се, няма нищо общо с птиците. Но и в тяхното отглеждане Юрий прилага не по-малко интересен метод. Фермата е със затворен цикъл на производство – тъй като торта от пъдпъдъците е силно киселинна, се оставя да отлежи и при нея се пускат калифорнийски червеи, които да я обработят и съответно да произведат биохумус. Биохумусът се пресява и с него се торят зеленчуковите градини на фермата (засадени с чушки, домати, тикви и краставици). Самият червей и продуктите от градините пък са важна част от менюто на пъдпъдъците. Продуктите на фермата са екологично чисти, защото освен всичко птиците не се нуждаят от антибиотици и ваксини, защото са резистентни и непретенциозни за отглеждане.


На новото си поприще - животновъдството, Юрий трябва да е много по-посветен. "Няма как да не полагаш ежедневни грижи и през уикенда за животинките. Те са като децата - изискват цялото ти внимание", казва той. Засега му помагат двама-трима приятели ентусиасти, на които той плаща, но смята, че по-скоро идват, защото са увлечени и искат да помагат за развитието на дейността.


Пазар за избрани


В момента ферма "Шамбала" е в процес на регистрация за директни продажби и както всички малки семейни ферми продава животински продукти през електронните платформи или собствени сайтове. Юрий смята, че бюрократичните пречки са наистина големи и още преди да си спечелил нещо, трябва да извадиш маса пари за инвестиции и да минеш през множество съгласувания. "В повечето случаи, когато започват, тези фермери дори не го мислят като бизнес начинание, а следват някакви вътрешни импулси, това за тях е едно увлекателно хоби", казва той. Според него обаче именно малките стопанства са тези, които предлагат по-доброто качество, защото хората в тях са мераклии и правят продуктите не само с любов, но и залагайки името си. "При мен приоритетът не е печалба, а хората да са доволни", обяснява предприемачът. Той е на мнение, че между големите вериги и малките производители трябва да има здравословна конкуренция, а потребителят да може да избира сам. Консумацията на пъдпъдъчи яйца и месо според него ще става все по-масова, защото яйцата имат уникални свойства – силен афродизиак са, а поради това, че имат твърда черупка и дебела ципа, нямат салмонела, не предизвикват алергична дразнителност и имат отлични вкусови качества и имуномоделиращи действия.


"Всичко идва от Япония. Неслучайно най-разпространеният вид са японските пъдпъдъци. Яйцата изкарват от организма всички отрови и канцерогени. Kогато имаше атомни катастрофи и японците започнаха да търсят природен източник за лек, изследванията показаха, че това са яйцата. Те се използват активно в източната медицина и аюрведическата кухня", пояснява собственикът на "Шамбала". Месото пък е с вкус на дивеч и поради липсата на мазнини може да се ползва от хора на диетичен режим. И в момента "Шамбала" трудно задоволява търсенето, но на този етап Юрий не е мислил за разширяването й.
Сдружение "Тринога" обучава и консултира други фермери за оптималното използване на земята


Основателят на "Тринога" Филип Кирилов и Барбара от Австрия, която е тук, за да се обучава

© Цветелина Белутова

Основателят на "Тринога" Филип Кирилов и Барбара от Австрия, която е тук, за да се обучава


Срещаме се с основателя на сдружението за устойчиво развитие "Тринога" Филип Кирилов между две негови пътувания. През последните 30 дни той е изминал около 8 хил. км в Европа, където е обменял знания и опит в областта на биодинамичното земеделие и пермакултура. Придружава го Барбара от Австрия, която е тук, за да се обучава. Това, което разбираме още в началото, е, че Филип вече не прекарва цялата част от времето си край градините на стопанството на "Тринога" в село Желен и е раздал всичките си животни (десетина каракачански коня, дузина кокошки и няколко кучета) на други екообщности, след като им е посветил 7 години от живота си.


Новата му мисия е друга – да помага на хората да правят свои собствени градини. "В последните две години от "Тринога" сме направили шест градини в Южна Франция и Швейцария и поне 15 в България. Правихме 160 дка на собственика на ресторантите "Слънце Луна" (бел.авт. - Свилен Класанов), а сега разработваме нови 5 хил. кв, за да може в заведенията да се предлагат ястия с продукти собствено производство", разказва Филип. Това обаче не означава, че създаденото от него и доброволците стопанство не съществува. Напротив, превърнало се е в център за международни срещи и обмен, семинари, обучения и отдих. "Работим и с френски университети, откъдето напролет и есен идват студенти, които се обучават на екологично земеделие и управление на околната среда", обяснява той.


Присъствието на "Тринога" в Желен всъщност променя цялата среда там и се оформя едно от първите екоселища. Вече освен Филип постоянно пребиваващи са пет семейства, които се занимават с биоземеделие, а къщи са купили още около 15. "Следващата стъпка е да имаме и училище за децата", казва основателят на сдружението.


Процесите, които вървят в местността, стават причина към желенската общност да поглеждат и все повече външни очи. "През последните три години поне три университета са се заели със сериозни проучвания. При нас идваха антрополози и етнолози, но най-активно работим със сдружение "Щастливеца", преподавателите от Нов български университет и интердисциплинарните им екипи, които изучават тези феномени, едновременно социални, екологични и икономически", разказва Филип.


Отговорът му на въпроса защо все повече млади хора се увличат по този начин на живот и търсят връзката със земята е скромен. "Просто някои от тях виждат, че в града си беден и макар да работиш все повече часове, не получаваш достойна отплата за това. В една природна среда ти имаш всичко." Филип смята и че сегашното поколение младежи логично се противопоставя на поколенията преди него и иска да отхвърли консумеризма и всякакви системи. "Те търсят здравословното и когато достигнат в родителска възраст, се замислят за истинските ценности и се връщат към тях и природата", допълва той. Обикновено във фермите се заселват само тези от тях, които го приемат като призвание.


Дарение или бартер


Когато става въпрос за продукти и директни продажби, Филип много държи да се знае, че "Тринога" не продава произведените от сдружението изделия. Те са около 20 и включват чайове, мехлеми, оцет и др., а сега предстои да излязат още 10 миксове подправки и магнезиеви продукти. "От нас не се купува нищо. Условията да получиш наш продукт е да станеш член на сдружението. Подписваш декларация, която не те ангажира по никакъв начин и можеш да ползваш всичко срещу дарение или да го замениш на бартер. Същото е и през платформата farmhopping, където присъстваме", обяснява Филип. Фундаментално за "Тринога" е продуктите да са достъпни, затова е предвидено 20% от тях да се подаряват на социално уязвими групи.


Филип прилага принципите на пермакултурата от вече 10 години. Това съвпада с времето, когато всъщност тя започва да се случва в България. Създателят на "Тринога" не намира разлика между най-големите трудности в началото и сега. "Винаги най-голямата трудност си е вътре в теб. И най-много винаги е работата върху самия себе си. Колкото повече върви тя, толкова повече всичко става лесно", обобщава той.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK