Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.

Глад за органични продукти

Биоземеделието е приоритетна и отделна мярка в селската програма

Глад за органични продукти
Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.



Този текст е част от специалното издание на Капитал Земеделие и Бизнес. Всички текстове по темата може да откриете тук


Малки стопанства, част от които са в слабо развити и необлагодетелствани райони. Без използване на конвенционални препарати за растителна защита и срещу болести. Разрешена е употребата само на сертифицирани екопродукти за третиране, които са по-скъпи. Много ръчен труд. Стриктен тристепенен контрол – за сертифициране и отделно за контролиране на производството, съхранението и разпространение на стоките. Това е най-общо "трудната рамка", в която действат тези, които са решили да се занимават с биоземеделие.




Биологичните методи на производство са приоритет в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 г. Специални мерки по програмата подкрепят усилията на производителите на "чиста храна".


Биологично земеделие е специална нова мярка (11) в програмата, която включва две подмерки - "Плащания за преминаване към практики и методи за биологично земеделие" и "Плащания за поддържане на практики и методи за биологично земеделие".


За стопанства в преход


По подмярка "Плащания за преминаване към практики и методи за биологично земеделие" ще се подпомагат земеделски производители в цялата страна, чиито стопанства са в период на преход от конвенционално към биологично производство - растениевъдство, пчеларство и биологично животновъдство. Биологичното животновъдство се подпомага за пръв път по ПРСР, коментира Юлия Григорова, експерт по земеделие и развитие на селските райони.


Преходният период е задължителен етап за преминаване към биологично производство. В България той е с продължителност 2 години за едногодишните култури и 3 години за трайните насаждения. През това време земеделският стопанин е длъжен да прилага всички изисквания за биологично производство, но не може да получи сертификат за биологична продукция. Началото на преходния период се регистрира и следи от контролиращи лица – независими органи, одобрени от министъра на земеделието и храните.


Земеделските стопани трябва да притежават минимум 20 пчелни семейства, за да кандидатстват за подпомагане за биологично пчеларство в преход. А за да кандидатстват за подпомагане за биологично животновъдство, трябва да притежават минимум 0.5 ха и минимум 1 животинска единица. Изисква се също кандидатите за субсидии да бъдат вписани в Интегрираната система за администриране и контрол – ИСАК, и да поддържат дневник на стопанството, уточнява Юлия Григорова.


До края на петгодишния период на прилагане на дейността стопаните трябва поне веднъж да получат сертификат за биологично производство. Това изискване е записано като изрично условие, тъй като анализ на получатели на субсидии за биопроизводство в предишния програмен период показал, че голяма част от земеделците предпочитат стопанствата им да останат в преходен период. Причината е, че в този случай ставките за субсидиране са били с около 30% по-високи, отколкото за вече сертифицирано стопанство, отчетоха от земеделското министерство.
Подпомагането се предоставя под формата на годишни плащания на хектар използваема земеделска площ, животинска единица или пчелно семейство (виж карето).


За биостопанства


По подмярка 11.2 "Плащания за поддържане на практики и методи за биологично земеделие" ще се подпомагат земеделски стопани, които са преминали преходния период и са сертифицирани за биопроизводство.


Получатели на средства могат да бъдат физически и юридически лица и еднолични търговци, които отговарят на дефиницията за активен фермер и са регистрирани в ИСАК. Според определението активни фермери са земеделски стопани, при които най-малко една трета от общия размер на постъпленията им е от селскостопанска дейност. Те са регистрирани като земеделски производители и кодът на икономическата им дейност сочи, че основната им дейност е селскостопанска.


Подпомагането се предоставя под формата на годишни плащания на хектар използваема земеделска площ, животинска единица (ЖЕ) или пчелно семейство (виж карето). "Новост е въвеждането на компенсаторно плащане за биопроизводство за пасищни животни (говеда, биволи, овце, кози). Плащането е изчислено на глава добитък, но се обвързва и се изплаща на единица площ фуражни култури и/или ливади и пасища в съотношение 1 животинска единица/1 ха", уточни д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация "Биоселена".


България - на 24-о място в Европа


Светът става все "по-гладен" за органична храна. Общо 43.7 млн. ха в 172 страни са сертифицирани за производство на биохрани, които осигуряват годишен оборот от 80 млрд. долара. България вече заема средата на таблицата по размер на сертифицираните площи и се подрежда на 24-о място от общо 45 държави в Европа с общо 74 351 ха.


"През тази година влизаме под светлината на прожекторите с много голямо увеличение на сертифицираните площи в сравнение с предходната година (32%), което ни нарежда на второ място в Европа след Русия (70%)", обобщава д-р Стоилко Апостолов, който е участник от българска страна в екипа изследователи, подготвили доклада "Светът на биологичното земеделие 2016". По думите му растежът е непрекъснат и устойчив от 2003 г. досега, като особено осезаеми са промените след 2007 г. Оттогава площите с биоземеделие в страната са се увеличили 7 пъти, а сертифицираните оператори са нараснали 13 пъти.


"В момента 1.5% от използваемата земеделска площ в страната е сертифицирана за биопроизводство и 5% от регистрираните земеделски стопани. Тридесет и три процента от площите, заети с етеричномаслени и медицински растения, са биосертифицирани. Двадесет и един процента от пчелните семейства в България също са биосертифицирани", посочва Апостолов.
"Основен проблем за биоземеделието е добавената стойност - в България не се извършва преработка на биопродукти, а оттам и предлагането е ниско. Едва 10% от биопродуктите остават на българския пазар, а останалите се изнасят за страните от Западна Европа. Освен това почти липсват маркетингови проучвания и активности, както и комплексен подход към биопроизводството", обобщава проф. Димитър Хаджиниколов, председател на фондация ФАЕЛ.


"Добрата новина е, че има недостиг на биопродукти в ЕС и пазарите са отворени за качествени български биопродукти. В това виждам и шанса на българските биопроизводители - да започнат да произвеждат за пазара, не само за субсидии", посочва д-р Стоилко Апостолов. По думите му в момента картината никак не е добра. "Добивите при повечето от културите са много ниски (в повечето случаи 1/2 от добивите в конвенционалното земеделие), при голяма част от площите не се прибира никаква реколта. През 2014 г. 36% от биоплощите в България не са били реколтирани изобщо. Тези показатели говорят за примитивно производство, ориентирано основно към субсидии. В същото време имаме изключително добри биоферми на световно ниво", обобщава той.


Подкрепата за стопанства в преход


Подпомагането се предоставя под формата на годишни плащания на хектар използваема земеделска площ за:
- полски култури, включително фуражни - 284 евро/ха
- постоянно затревени площи – 128 евро/ха
- трайни насаждения, овощни култури и лозя – 736 евро/ха
- ароматни и медицински растения – 515 евро/ха
- зеленчукови култури – 575 евро/ха
- за пчелно семейство – 35 евро/пчелно семейство.


Плащане на ха фуражна площ или постоянно затревена площ за животни от основното стадо (без приплодите)
- за 1 животинска единица/ха – в евро/ха:
- едри преживни животни (млечни крави и биволици), отглеждани за мляко – 230
- едри преживни животни (месодайни крави и биволици), отглеждани за месо - 160
- дребни преживни животни (овце майки и кози майки), отглеждани за комбинирано производство (мляко и месо) - 122.


Плащания за биологично производство


- полски култури, включително фуражни - 168 евро/ха
- постоянно затревени площи –112 евро/ха
- трайни насаждения, овощни култури и лозя – 557 евро/ха
- ароматни и медицински растения – 405 евро/ха
- зеленчукови култури – 399 евро/ха
- за пчелно семейство - 25 евро/пчелно семейство.


Плащане на ха фуражна или постоянно затревена площ за животни от основното стадо (без приплодите) за 1 животинска единица/ха – в евро/ха:


- едри преживни животни (млечни крави и биволици), отглеждани за мляко – 77
- едри преживни животни (месодайни крави и биволици), отглеждани за месо - 63
- дребни преживни животни (овце майки и кози майки), отглеждани за комбинирано производство (мляко и месо) - 90.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK