Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.

Свобода за прасетата

Защо безсмислени нормативни ограничения блокират пасищното отглеждане на свине в страната

Свобода за прасетата

© Цветелина Белутова

Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.



Темата накратко
Българското законодателство забранява пасищното отглеждане на прасета, като прави изключение само за една порода. Това е Източнобалканската свиня, която може да се отглежда в едва 28 села в страната. Забраната и териториалното ограничение спират икономическата инициатива на фермерите и ограничават силно предлагането на продукти от пасищни прасета


Наредбата, която установява този ред е атакувана във Върховния административен съд


Министерството на земеделието и храните изтъква две причини за забраните. Едната е, че чрез тях се ограничава разпространението на заболяването класическа чума по свинете, а втората, че ограничението за Източнобалканската свиня е направено, за да не бъде застрашен генофондът


Рестрикците се отразяват и на пазара

Представете си, че сте собственик на изискан ресторант, много държите на менюто си и подбирате най-добрите продукти за него. Намерили сте доставчик на крехко и качествено месо от архаична порода пасищно прасе, което на всичкото отгоре е и изключително полезно, тъй като поради начина на отглеждане на тези животни продуктите им са с ценно съотношение на Омега-6 и Омега-3 мастни киселини. За доставките обаче винаги се чака, защото производителят събира поръчки само веднъж месечно. Опитвате да намерите алтернатива, но уви, изборът е силно ограничен. Българското законодателство забранява пасищното отглеждане на прасета, допускайки едно-единствено изключение – за Източнобалканската свиня (ИБС) и нейните кръстоски. Породата обаче може да се отглежда само в един географски район на страната, който включва по няколко общини на областите Бургас, Варна и Шумен. Така в момента пасищното отглеждане на свине е позволено само за Източнобалканската свиня и нейните кръстоски в 28 български села.


Забраната не само прави предлагането на месо от пасищни прасета оскъдно и цената му по-висока, но и на практика блокира стопанската инициатива на фермери от други райони на страната. Те се опитват да променят държавната регулация, като първата им битка беше да оспорят в съда наредбата за отглеждане на Източнобалканската свиня. Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП) подаде жалба във Върховния административен съд (ВАС), който обаче прие, че сдружението няма правен интерес да оспорва акта и я остави без разглеждане. Това е само последният сюжет от битка, която на пръв поглед може и да изглежда малка, но всъщност е показателна за липсата на гъвкавост в държавната администрация и как това ограничава предприемчивостта на десетки хора, които искат честно и почтено да създават стойност.




Аргументите зад една забрана


Наредба № 6 за условията и реда за пасищно отглеждане на свине от Източнобалканската порода (ИБС) и нейните кръстоски е от 2007 г. и е изготвена от Министерството на земеделието и храните, което изтъква две основни причини за ограниченията. Забраната за пасищно отглеждане на прасета изобщо е продиктувана от необходимостта за превенция на разпространението на класическата чума по свинете (КЧС). А другата, която засяга само ИБС, е, че породата е автохонна (местна) и извеждането й от определените райони би застрашило генофонда. Адвокат Миа Спасова, която представлява НСМСФП по това дело, изразява несъгласие и с двете причини. "Животните от породата, които се отглеждат и сега в Странджа и Източна Стара планина, практически са свободни да се разхождат и вероятно се срещат с диви прасета, тоест могат да хванат заразни заболявания и да ги пренасят в домашните ферми. Каква е разликата дали това ще стане в област Плевен или област Бургас, още повече след като въведените правила за контрол върху заболяванията могат да се прилагат на територията на цялата страна", пита тя. Класическата чума по свинете също така не се е срещала в България от 2009 г., а и рискът свободните прасета да преминат границата и да внесат заболяването отвън не изглежда сериозен. Гърция е със статут свободна от чума страна, Румъния е в процес да обяви такъв, в Турция не се отглеждат прасета, а по западната граница на България в последните пет години също не е имало огнища на разпространение.


"Наредбата е правена в други времена, сега просто не е актуална и даже може да се каже, че е дискриминационна. Не виждам проблем с това свинете да се отглеждат свободно, предвид че заболяването КЧС изчезва и в България не е имало епидемиологична обстановка и рискови ситуации от години. Струва ми се, че просто е по-лесно за властите режимът да остане така", коментира един от бившите директори на Националната ветеринарномедицинска служба, който пожела името му да не бъде споменавано.


Аргументът източнобалканската свиня да се отглежда само в посочените в наредбата области на страната, защото иначе ще изчезне, също не е издържан. "В момента съществуват 44 автохтонни породи в България и за нито една от тях няма ограничение на териториален признак или специфични изисквания. Родопското говедо също е автохонна порода, но може да се отглежда и във Варна", посочва адвокатът Спасова. Тя разяснява, че като предпоставка за териториалното ограничение се изтъква наличието на оптимални условия в конкретния район, но и при сегашното положение възможността за отглеждане на ИБС се свежда до няколко общини, което поставя въпроса защо съседни такива с еднакви условия са в различен режим.


Така например традиционно ИБС се е отглеждала и в община Котел в Югоизточна България, където породата е имала голяма популация, тоест налични са и подходящите за развитието й условия. Община Котел обаче е на територията на област Сливен, където наредбата не разрешава пасищното отглеждане. Само на около 40 километра от Котел, но вече в област Шумен, пък са общините Върбица и Смядово, където тези прасета могат да се отглеждат свободно.


От МЗХ обясняват, че границите в ареала на породата са обусловени от начина, по който тя се отглежда – свободно и пасищно. Тоест всеки, който иска да отглежда ИБС в други райони на страната, също може да го прави, стига това да става в затворени ферми с високо ниво на биосигурност.


Това е така, защото при пасищния метод свинете се извеждат и прибират от пастир, но фактически обикалят необезпокоявани, за да си търсят храна (сред предпочитаната са жълъдите). Свободата им обаче е свързана и с големи рискове не само от пренасяне на заболявания, но и от нападения на диви животни, кръстосване с диви прасета и бракониерски набези. За да минимализира рисковете от заболявания, законодателството въвежда пълна забрана за пасищно отглеждане на прасета. Изключението за ИБС се прави поради нейните особености, като официално законодателят посочва, че районите са традиционни за породата, но пък неофициално вероятно приема трите позволени области за пасищното й отглеждане като най-безопасни.


Основната слабост на така приетата наредба обаче е друга. Тя не разграничава случаите на свободна от контролирана паша, в която свинете (от който и да е район на България) могат да бъдат пуснати в оградени собствени земи на фермера и да се хранят пасищно, без да бъдат изложени на заплаха от външната среда. Накратко, през 2007 г. МЗХ приема, че ако няма паша при прасетата, няма да има и проблеми, и въвежда може би актуалната за времето й, но твърде консервативната за настоящето пълна забрана. По-притеснителното е, че близо 10 години след приемането й нормативната уредба все още не разграничава свободно от контролираното пасищно отглеждане.
Против пазара и здравия разум


Освен лишена от смисъл забраната е препятствие и за развитието на рядката порода и пазарното й налагане. Преди месец собственикът на чифлик "Ливади" (и бивш издател на "Капитал"), Филип Харманджиев, публикува свое писмо, в което обяснява, че ограничението не създава пазар, а напротив - пречи на разрастването му, защото никой не може да търси продукт, който не познава. Харманджиев прави сравнение с френската порода овце Лакон, чието мляко се използва за производството на сирене "Рокфор" и която се отглежда на много места в Европа и света, без никой от френска страна да е изразил претенции, че би изчезнала заради това. "Как нещо, като стане повече, става по-малко?! Как генофондът ще пострада, като има по-голяма популация?!", пише той (целия текст вижте тук).


Действително, сегашното ограничение свива значително и пазара на месо от пасищни прасета. В момента продукти от свободно пасящата ИБС се предлагат регламентирано (с всички документи) от едва няколко ферми в страната, като само една от тях се е позиционирала по-сериозно в сегмента. Популацията на породата е по-малко от 5000 животни, които обитават 12 от 14-те разрешени в наредбата общини. 3500 са прасетата, които се отглеждат от 18-те члена на Асоциацията за развъждане и съхранение на Изтончнобалканската свиня (АРСИС). АРСИС е създадена през 2006 г. и е отговорна да поддържа родословните книги на ИБС, но въпреки че би трябвало да отговаря и за нейното популяризиране, засега структурата остава по-скоро пасивна за извеждането на породата от определените територии. Асоциацията се явява и като страна в делото на НСМСФП пред ВАС с искане статутът за ИБС да се запази.


"Ние нямаме против породата да се отглежда пасищно и в други райони на страната, просто смятаме, че на този етап, когато тя тъкмо става разпознаваема, това ще донесе повече вреди, отколкото ползи, а разширяването на ареала би променило качествата на самите продукти. Това е единствената останала аборигенна порода в страната и другият проблем е, че ако прасетата имат достъп до гранични райони, много вероятно е съседни държави да опитат да си ги присвоят. Случаи на извличане на прасета е имало и в миналото. Затова и режимът е много строг, никой няма право да изнася от разрешените сега територии живи животни без документи", казва председателят на АРСИС Радостина Донева. Тя посочва още, че в страната има едва шест кланици, които могат да удостоверят, че прасетата са заклани в нужните условия, което допълнително усложнява процеса по извеждането на ИБС.


Безусловно, ако нещо е в много ограничени количества, стойността му е по-голяма. В този ред на мисли, АРСИС има логика да брани позициите си, защото иначе би допуснала конкуренция. А държавата й помага в това затваряне. Но дали е по-полезно да имаме малко и много скъпо луксозно свинско или по-разпознаваемо, по-широко разпространено и следователно - по-търсено такова.


Забраната възпрепятства стопанска инициатива в този сектор на животновъдството. Отхвърлената възможност за пасищно отглеждане на прасета в България се оказва и изключение от практиките на Европа, където в много държави свинете могат и се отглеждат свободно. Европейският съюз не налага никакви паневропейски нормативни ограничения за това.


Добрата новина е, че макар официално МЗХ и браншовата организация да защитават забраната, неформално дори оттам не изключват отпадането й, когато страната придобие статут на свободна от класическа чума по свинете зона.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK