Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените мнения и становища обаче са само на автора (авторите) и не отразяват непременно мнението и становището на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган носят отговорност за тях.
Европейския съюз

Каква може да е визията на България за общата селскостопанска политика след 2020 г.

Страната трябва да настоява за запазване на нивата на финансиране

Досега официална визия на страната по тази важна тема не е представяна, макар че определени действия на администрацията показват, че такава вече е изготвена.

© Капитал

Досега официална визия на страната по тази важна тема не е представяна, макар че определени действия на администрацията показват, че такава вече е изготвена.


В ЕС не се коментира на какво се дължи все по-голямата зависимост на средния европейски фермер от субсидиите и все по-малката полза за него от световния пазар.

С наближаване на крайния срок за представяне от страна на Европейската комисия (ЕК) на Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за следващия програмен период ще зачестят и различните идеи и визии за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Към настоящия момент ЕК все още изготвя законодателните предложения и следи много внимателно всички изказвания, идеи и сигнали, които изпращат държавите членки. Важно е да се направи разграничение между визия за бъдещата ОСП след 2020 г. и позиция по ОСП след 2020 г.


Визията отразява становището на съответната държава за това какво трябва да се промени, докато позицията вече се базира на конкретни законодателни предложения. Публичността, отчитането на различни гледни точки и сериозният анализ на постигнатото са другите елементи на една премерена, обективна и в крайна сметка успешна национална позиция.


Целта на настоящия материал е да представи една примерна визия на България за бъдещата ОСП след 2020 г. Да, едва ли ще бъдем иноватори като Холандия или реформатори като Естония, но все пак не трябва да бъдем и толкова инертни и този път е необходимо да подходим към темата различно. Важно да се има предвид, че досега официална визия на България не е представяна, макар че определени действия на администрацията показват, че такава вече е изготвена.


Кой има право да изготви и одобри визията на България за ОСП след 2020 г.?


От юридическа гледна точка тази визия представлява политическа насока за бъдещото развитие на България, а изготвянето на такова нещо попада единствено в прерогативите на министъра на земеделието, храните и горите. Не на неговите заместници и съветници, доколкото това са длъжности с подпомагащ характер. Одобряването на тази бъдеща политическа насока е в прерогативите на Министерския съвет. Така че изготвянето на визията за ОСП след 2020 г. и след това позицията по законодателните предложения на ЕК е едно високо отговорно политическо задължение на министъра на земеделието, храните и горите. От взетите решения ще зависи добруването, а може би и посоката на развитие на целия сектор земеделие. Ето защо е изключително важно при формирането на визията и позицията на България да се отчитат становищата на всички организации. Много може да се говори и за преразпределителното плащане и за Преходната национална помощ, но това ще бъдат теми на следващи анализи, свързани със сектор земеделие.


Много важно ще бъде взетите решения от земеделския министър да бъдат обосновани и обяснени на всички, които след това ще зависят от ОСП в страната. В тази връзка на мнозина сигурно ще се стори странно, но съгласно действащото законодателство при формирането на визията и позицията на страната по ОСП след 2020 г. Народното събрание не може по никакъв начин да влияе върху или при вземане на тези решения. И това действително изглежда странно, защото след договаряне на законодателството по ОСП след 2020 г. на ниво ЕС именно парламентът ще трябва да облича в законодателна форма вече взетите европейски решения.


Как може да изглежда една примерна визия и какво стои зад всяка идея?


"България желае запазването на една силна Обща селскостопанска политика след 2020 г., която, за да може да отговори на приоритетите на ЕС в областта на продоволствената сигурност, борбата с климатичните промени и запазването на развитието на селските райони, трябва да бъде много добре финансирана. Такава ОСП трябва да се базира на един силен първи стълб, който да гарантира доходите на европейските земеделски производители, като отчита необходимата ангажираност към запазване на екологичните европейски и световни норми.


В рамките на първия стълб България настоява за продължаването на Схемата за единно плащане на площ и в новия програмен период, която към настоящия момент няма алтернатива в новите членки. Запазването на Обвързаното с производството подпомагане е съществен елемент от подпомагането на земеделските производители, което трябва да се запази и разшири не само по отношение на количеството, но и на качеството на произведената продукция. В допълнение към първи стълб страната предпочита запазването на втори стълб на ОСП като основен инвестиционен механизъм, който да допълва базовата подкрепа по линия на директните плащания. В тази връзка правилата и мерките в него трябва да бъдат фокусирани върху запазването на заетостта в селските райони и обновяването на поколенията там. При всички положения трябва да се направи едно опростяване на правилата и по двата стълба на ОСП."


Много може да се говори и за преразпределителното плащане и за Преходната национална помощ, но това ще бъдат теми на следващи анализи. Може да се допълват и още много други неща, като например премахването на историческия подход при формиране на националните финансови пакети на държавите, макар че такава позиция се защитаваше от всички страни при реформата от 2013 г. Ако такава позиция продължава да се застъпва, това означава, че реформата от 2013 г. не е постигнала една от целите си, а това ще даде много лош сигнал към европейските данъкоплатци.


Какво реално се казва в позицията?


- Запазване на нивата на финансиране близки до предишния програмен период;
- Запазване на структурата на ОСП в два стълба;
- Продължаване на Схемата за единно плащане на площ;
- Запазване на Обвързаната подкрепа и разширяването й освен по отношение на количеството и на качеството на продукцията;
- Осигуряване на заетост в селските райони и запазване на схемите за младите фермери;
- Опростяване на ОСП.


Финансиране


Съвсем нормално е да се настоява за запазване на нивата на финансиране на ОСП. Това звучи политически правилно и много се харесва на всички, които получават средства по линия на ОСП. Никъде обаче не се коментират причините за намаляване на бюджета за ОСП през годините. Ако в конкретния програмен период едно примерно намаление с 20% може да се обясни с напускането на ЕС на Великобритания, никой не коментира на какво се дължаха намаленията в предните програмни периоди. Отделно от това никой не коментира на какво се дължи все по-голямата зависимост на средностатистическия европейски фермер от субсидиите, които той получава, и все по-малката полза, която той има от световния пазар. Никой не коментира външнотърговската политика на ЕС, а тя, както и ОСП, е част от Общата политика на Общността и нейното отражение е повсеместно.


Структура – можем ли да предложим нещо различно и по-работещо от "запазването й"?


По отношение на запазването на структурата на ОСП в два стълба – една такава позиция е изключително консервативна. При положение че в различните членки се прокрадват все повече и различни идеи за промяна на дизайна на ОСП и увеличаване на стълбовете за подкрепа. Една такава консервативна позиция трябва да бъде много добре обоснована от администрацията, защото в противен случай сигналът, който може да бъде възприет от фермерите, е, че тя няма идеи.


СЕПП – необходим е официален анализ?


По отношение на запазването на Схемата за единно плащане на площ една такава позиция трябва да бъде много добре обоснована. За съжаление анализ на администрацията в тази насока все още не е представян за обществено обсъждане.


Проблеми при обвързаната подкрепа


По отношение на Обвързаната подкрепа – важно е да се знае, че този вид подкрепа като цяло има проблем с правилата за субсидиране на Световната търговска организация. Това е и причината в момента да се прилага една "квази обвързана подкрепа", при прилагането на която няма абсолютно нищо обвързано. Съгласно правилата на обвързаното с производството подпомагане субсидията е обвързана с произведената продукция. Видно от европейското законодателство – Регламент 1307/2013 г. и националното ни законодателство, подпомагането е на единица производствена мощност – глава животно, допустим хектар. Въпреки че се говори за мляко, плодове и зеленчуци и т.н., реално подпомагането по никакъв начин не е обвързано с произведеното количество продукция.


Действително с последните изменения в наредбата беше въведено изискване за произведени количества, но това е с оглед допустимост по мярката, а не с оглед размера на субсидията. Отделно съгласно изискванията на Регламент 1307/2013 г. получаването на обвързана с производството подкрепа не трябва да води до повишаване на нивата на производство, което само по себе си е малко нелогично. При това положение тук администрацията ще трябва да изготви един сериозен анализ, на база на който да може да предложи адекватни за сектора нови мерки за подпомагане, които да са едновременно приемливи на европейско ниво и да отчитат спецификите на българското земеделие.


Заетост и млади фермери


По отношение на запазването на заетостта в селските райони и запазване на схемите за младите фермери – това са мерки, които биха били напълно в унисон с всички досегашни позиции на страната, но те трябва да бъдат подкрепени с данни. В противен случай може да се окаже, че в резултат на различни демографски процеси в следващия програмен период ще имаме отделени средства, чрез които да подпомагаме създаването на стопанства на млади фермери, а допустимите за подпомагане кандидати да са прекалено малко. Същото може да се каже и за схемите за заетост в селските райони.


Опростяване на правилата


По отношение на опростяването на ОСП – тук трябва да има ясна представа за какво опростяване говорим. Опростяване на правилата, които трябва да спазват фермерите и които им се налагат от националните администрации, или опростяване на правилата, които администрацията на държавата членка трябва да спазва и които й се налагат от Брюксел.


Заключение


Представената примерна визия на България, ако бъде съотнесена с всички въпроси, на които министърът на земеделието трябва да намери решение, обхваща може би едва 5% от цялата ОСП. Ето защо подходът за изготвянето на една такава национална визия за бъдещето на земеделието трябва да бъде изключително сериозен. Този подход трябва да се предхожда от задълбочен анализ, на база на който всички ангажирани в сферата на земеделието да могат да се обединят около общия за всички национален интерес.

Ключови думи към статията: