Четирима победители в конкурса за есе "Защо искам да живея на село"

Четирима победители в конкурса за есе "Защо искам да живея на село"

© Цветелина Николаева

Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.


Четирима победители бяха излъчени в конкурса за есе "Защо искам да живея на село", организиран от Икономедиа. Три есета бяха класирани на първо място с равен брой точки – тези на Александра Зонкова, Невена Елисеева и Мартин Милешки.


Журито реши да разпредели паричният награден фонд между тримата (така всеки от тях ще получи по 500 лв.) и да даде четвърта награда - уикенд за двама в къща за гости ЕКО АРТ, с. Драшкова поляна, община Априлци, на Теодора Симеонова и главният "разказвач" в нейното есе – бебето Борко.


Победителите в конкурса бяха избрани от петчленно жури (подробности за журито може да видите по-долу).




От понеделник, 2 април 2018 г., Информационният портал на неправителствените организации в България https://www.ngobg.info/ започва публикуване на есетата на победителите и на останалите финалисти в конкурса. Те са (посочени по азбучен ред) Александър Бараков, Ангел Стилиянов, автор с псевдоним Буни Камик, Вероника Йосифова, Елиза Хаджиева, Нанси Борисова, Ралица Цветанова, Светлина Трифонова. Публикуването ще продължи през целия месец април в рубриката "Разкази за НПО".


"Подобен конкурс няма как да има количествени критерии и неминуемо включва субективен елемент, но е показателно, че въпреки неизбежните различия в предпочитанията, журито ясно открои четирите есета, които отличаваме ", заяви Любомир Василев, член на журито и ръководител на проекта, в рамките на който се осъществява конкурсът.


Кои са победителите и техните есета?


Александра Зонкова е прекарала е голямата част от детството си в селото, за което пише в своето есе – с. Борово, в община Лъки. Не е завършила фармация и не е създала аптека, както се разказва в есето. Казва, че по професия е журналист, по мечти – също. Живее в София, заради редица обстоятелства, свързани с работната среда, вече не се занимава с медии, а работи в голяма международна компания, занимаваща се с дистрибуция. "Но може би е вярно, че бивш журналист няма, а желанието да пиша се "запалва" в мен от време на време. Така беше и с този конкурс, тъй като темата е близка до сърцето ми", казва Александра. Есето й може да прочетете тук.


Невена Елисеева прекарва само част от времето си в България, през останало живее в Париж, където работи като анализатор в онкологичен център за диагностика, лечение и проучвания. Занимава се активно с творческо писане и пояснява, че в есето й има както лични преживявания и чувства, така и художествена измислица. Твърди, че има планове да се върна за постоянно в България в рамките на сравнително кратък срок. Есето на Невена е достъпно тук.


Мартин Милешки е от София. Казва, че преди три години се премества да живее трайно в село Кален, община Мездра, където има по-малко от 50 жители. "Никога преди това аз или някой от семейството ми не се е занимавал с отглеждане на животни", допълва Милен. Есето може да бъде прочетено тук.


Теодора Симеонова е психолог с бакалавърска и магистърска степен от Софийски университет "Св.Климент Охридски". През целия си професионален път е работила в областта на обучение и развитие на хората в организацията. Понастоящем се наслаждава на майчинство и се радва на първите стъпки на сина си Борис. От близо година живее в с. Живково, община Ихтиман. Есето отразява нейната истинска история и може да бъде прочетено тук.


Общо 270 есета бяха получени в конкурса за есе "Защо искам да живея на село", който е част от проект за популяризиране на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, изпълняван от Икономедиа и съфинансиран от Европейската комисия.


Според анкетите сред участниците почти 80% от тях са на възраст под 35 години, студентите и учениците са 41%. Повече от половината от участниците твърдят, че за първи път участват в подобен конкурс. 46 % живеят на село или в малък град (до 20 000 жители). Над 70% от тези, които живеят в големи градове, твърдят, че имат идея да живеят на село.


" За мен селото не е отрицание на града като място за живот, а просто едно от многото места, в които човек живее така както иска, за да е щастлив. А това, според мен, е най-важното за нас хората", коментира Тома Белев, член на журито.


"Благодарим на всички участници и вярваме, че в случая най-важното е не кой и каква награда получава, а разпалването на искрата, която по-думите на участниците ни кара да осъзнаваме, че сме само брънка от системата на приРодата", коментира Любомир Василев.


Жури на конкурса


Анна Адамова, правен консултант в Български център за нестопанско право (http://bcnl.org/), организация, която работи за подобряване на средата за развитие и устойчивост на гражданското общество. Анна е докторант по Конституционно право. Редом с правото е вълнува от словото и неговото значение за това какъв свят създаваме около себе си. Обича да пише, предимно в поетична форма, и споделя, че ако не беше в журито, най-вероятно щеше да е сред участниците.


Спаска Петрова, експерт в сдружение "Нов път" – Хайредин, област Враца. Заместник министър на труда и социалната политика през 2014 г., зам.-кмет на община Хайредин през 2003-2007 г. С богат опит в неправителствения сектор като координатор и ръководител на проекти, насочени към образователната интеграция, общностното развитие, социалното предприемачество и разработването и прилагането на програми за интеграция на ромската общност.


Любомир Попйорданов, планинар, пътешественик и визионер. Най-често е свързван с алтернативния туризъм, създаването на "Одисея-ин" и "Зиг заг холидейз" - туристически бизнеси с отговорност към природното наследство, културата и местните общности, магазини "Стената", фестивали като "Дни на предизвикателствата" и "Зелени дни", участие в улични протести и активна гражданска позиция. Издател на книги и пътеводители. Юрист обичащ и да пише, с практика като художник и прекрасно семейство.


Тома Белев, председател на Асоциация на парковете в България, лесовъд - специалист по екология и опазване на природната среда. През последните 25 години се занимава с проблеми на създаване, опазване и управление на защитените територии и устойчивото развитие на регионите в България.


Любомир Василев, изпълнителен директор на фондация Капитал и мениджър проекти в Икономедиа. Имал е шанса да опита вкуса на журналистиката (вкл. три години като главен редактор на в. Капитал), бизнеса и неправителствения сектор. Автор и редактор на издания за медии, регионално развитие, земеделие, биоразнообразие, неправителствения сектор. Ръководител на повече от 20 проекта финансирани от Европейския парламент, Европейската комисия и др. Когато има нужда от вдъхновение или намиране на себе си – търси ги в уединена едностайна къщичка в дебрите на Родопите, в която няма ток и вода. Или в самотна утринна езда в южните склонове на Рила.

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8215 Неутрално

    Наградите , една година живот на село.

  2. 2 Профил на Симеон
    Симеон
    Рейтинг: 356 Неутрално

    За жалост нашето село си е жива трагедия с малки изключения - разпадащи се пътища, кал, чести прекъсвания във водоснабдяването и електроснабдяването, липса на медицинско обслужване, липса на поминък, нередовен транспорт, липса на културен живот, ширеща се битова престъпност, трагична демографска картина. Само спокойствие и чист въздух. Аз за други предимства на българското село не се сещам. Нашето село не е като френското или гръцкото село - с добра инфраструктура, с много млади хора, жизнено...

  3. 3 Профил на telqk
    telqk
    Рейтинг: 1162 Неутрално

    Едно време имаше марксистко-ленинска есеистика. Сега ЕК-финансова есеистика. Просто се просълзих, прочетох всичко и не намерих отговор на въпроса защо ТаТо слезе от колибарскоте село Правец и дойде в София? Даже след като му направиха магистрала и парно в селото и то стана град пак си остана в София?

  4. 4 Профил на Forrest Gump
    Forrest Gump
    Рейтинг: 964 Неутрално

    добра идея. иска ми се в България повече млади хора да живеят на село.
    има 3 основни причини това да не е масова практика:
    1. лошата инфраструктурата в селата (вода, интернет, пътища)
    2. няма други млади хора, тоест социална среда
    3. често няма училище и болница наблизо

    Истината ни прави свободни.
  5. 5 Профил на Forrest Gump
    Forrest Gump
    Рейтинг: 964 Неутрално

    като за начало поне в малките градове да се заселят млади хора ще е новина...

    Истината ни прави свободни.
  6. 6 Профил на Forrest Gump
    Forrest Gump
    Рейтинг: 964 Неутрално

    сетих се за една инициатива / утопия "ИТ село" за която се писаха в медиите преди време. последната публикация в сайта им е от януари 2015...

    Истината ни прави свободни.
  7. 7 Профил на marine eng.
    marine eng.
    Рейтинг: 450 Неутрално

    В държавата с най-централизирано управление в Европа, за да искаш да живееш на село трябва да можеш да си го позволиш на първо място (селата около София не се броят)

  8. 8 Профил на danitoledov
    danitoledov
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Доводи за хубавия живот на село много, ама какво правим с доходите там?

    danitoledov




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK