"Защо искам да живея на село": Всеки има свободата да бъде себе си

"Защо искам да живея на село": Всеки има свободата да бъде себе си

© Цветелина Белутова

Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.


Есето на Невена Елисеева е едно от трите класирани на първо място в конкурса "Защо искам да живея на село", организиран от "Икономедиа". Елисеева получава награда от 500 лв. Заглавието е на редакцията.


Когато бях дете, прекарвах летата си на село. Къщата беше стара, дворът – отдавна необработван, и понякога ми липсваха удобствата на града. Въпреки това, когато родителите ми продадоха къщата, у мен се настани необяснима тъга. Влезе в мисълта ми, седна на дивана и вдигна крака. Никога не ме напусна.


Помня хората на село, тишината в очите им, която казваше много повече от думите. И днес се чудя откъде идва тя – връзката със земята би било клиширан отговор, но ми се струва верен. Помня усещането да се събудиш и да усетиш всички отдавна забравени миризми – прясно окосена трева, растящи домати, забързани петли, мъдри дървета. Помня свободата да не правя усилие да се впиша в нов квартал или училище. Защото земята, гората и реката, стари колкото света, винаги ни приемат такива, каквито сме.




Тръсвам глава, за да отпратя натрапчивия призрак на онези кратки лета. Връщам се в сегашната си реалност. Докато чакам автобуса, който ще ме заведе до метрото, откъдето ще вървя десет минути по асфалта, прехвърлям наум задачите си. Да купя домати от пазара. Яйца – от магазинчето на ъгъла. Подправки – от схлупения над обувките си старец в подлеза. Да пусна сушилня, за да изсъхнат дрехите. Да заведа децата в спортната зала, за да не се сраснат с компютъра. Да ги препитам на урока за растенията. Да измисля как да ги накарам да ядат зеле. Да си взема инхалатор.


Два часа по-късно повечето задачи са изпълнени. Дори успях да хвана обратния автобус и да не чакам с хилядите торби. На седалката срещу мен дете зяпа в телефона си. Не мога да го упрекна – ако имах батерия, и аз щях да правя същото. По някое време извива кльощавия си гръб назад и вратът му изпуква. Лицето му е с нездрав, блед цвят. От джоба му стърчи баничка. Чувам как обяснява, че съседът му е селянин, който не знае как се изкарват парите и затова е издраскал колата на баща му с пирон.


Слизам и се замислям. Кога думата селянин стана обида? Откога градският човек познава стойността по-добре от селския? Дали това дете е наясно как се прави баничката и би ли оцеляло в екстремните условия да се налага да си я направи само?


Животът на село предлага много познати всекиму неща – чистотата на въздуха, вкусната храна, близостта на магазина. Това лесно бих обяснила на детето, но то едва ли би било достатъчно. Предимствата на града в неговите очи биха били много повече. Само че животът на село предлага и нещо друго, уловимо може би само през детския поглед, който дори не може да го назове. Близостта на хората, дългият ден, в който няма нужда задачите да се прехвърлят наум, смисълът, който можем да намерим в работата - видима, а не на хартия. На село всеки има свободата да бъде себе си – защото планината, реката и градината не съдят човека. Те просто го обичат и му дават това, от което се нуждае. На село хората знаят, че никой не е по-голям от хляба и земята. Смирението сломява всеки зачатък на злободневие, егоизъм и обида.


Децата ни трябва да познават селото. То е равностойна алтернатива на избора къде да живеем, а не загубена кауза. Колко по-лесно е да правиш разлика между чесън и лук, преди да си се научил да четеш табелките в магазина. Колко по-забавно е да виждаш как пилето излиза от яйцето, как кравата преживя, как козата разпознава пастира по гласа. Колко по-естествено идва жаждата за здраве, когато всичко те води натам. Колко по-вкусни са простичките неща, когато си вложил себе си в тях. И колко по-мъдри възрастни биха били децата, ако можеха да опознаят този свят.


И не, аз не казвам, че животът в града е лош. Дори напротив. Издигането на каквото и да било в култ обаче може само да ни ограби. Отвореността на духа, толкова необходима днес, трябва да започва от отварянето на възгледите и уважението към другите. Никога не съм чула някой селски човек да използва думата гражданин обидно. Кога загубихме тази изконна връзка със себе си и земята? Кога забравихме откъде идва хлябът, който понякога изхвърляме на боклука?


Търся тези отговори, докато ровя за ключовете си. Не ги намирам – нито отговорите, нито ключовете. Пускам торбите и поемам въздух. Връщам се отново там, където джобовете ми бяха пълни с царевични зърна, натрошени яйчени черупки и кал. Както тогава, и сега ме обзема някакво ледено усещане. Тогава беше, че ще ми се карат. Но това чувство бързо се стопляше от мисълта за следващия ден, изпълнен с дъхави домати и красиви гори. Сегашното пълзи по гръбнака ми - как ще вляза вкъщи? И батерия нямам, а трябва да се обадя да си взема час за кинезитерапия.


Вратата се отваря. Децата ме посрещат весело.


Казвам им, че отиваме да живеем на село. Звучи им екзотично. Питат кога ще се върнем. Не знам, отговарям.
Те ще са щастливи там, мисля. А аз? Дали детето в мен няма бързо да се насити на тази селска полуидилия и на възрастния в мен да му омръзне? Не, носталгията по селото не е носталгия по детството. Детството ми свърши много след като вече не ходех на село, и още тогава изпитвах тъга. Онази на дивана, с вдигнатите крака. Улавям се, че правя планове. И това ми донася радост, бързотечаща като изворчето край пътя, слънчева като току-що обрана царевица, тежка и опияняваща като чепка грозде. Там ще имам време да допринасям всеки ден за това животът да се заражда в градината и да се влива в децата ми. Ще виждам труда си в стегнатите си мускули. Ще усещам свободата в пълните си с въздух дробове. Ще сихронизирам ритъма си с природата. Ще добия кротост в движенията и мекота в погледа. Ще се науча да разговарям с животните. Ще заспивам с красиви гледки под клепачите и ще се събуждам с още по-красиви в прозореца.


Разбира се, градът ще ми липсва. И може би някога ще се върна. Но искам преди това да покажа този свят на себе си и децата си. И ми е жал за тези, които не са научили, че селяните не са хората, които дерат колите с пирони. А хората, които ще те изтеглят с голи ръце, ако попаднеш в калта, дори и без да те познават. Защото връзката със съседите е обусловена от градоустройствения план. Тази със земята е завинаги.

Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 4085 Неутрално

    Всички искат на село, но миграцията е от селото към града.

  2. 2 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2893 Неутрално

    Добър текст, но е САМО литература1
    За съжаление нишката се скъса отдавна и май няма кой да я завърже отново.
    А на село наистина е живо, пъстро, дъхаво и прекрасно, пълно с живот, а не с хейт...

  3. 3 Профил на realguru
    realguru
    Рейтинг: 3005 Неутрално

    То с есета ако ставаше, аз щях да напиша поне 10 на тема "искам да съм милиардер" :)

  4. 4 Профил на Wornoxmaniak Наставникът
    Wornoxmaniak Наставникът
    Рейтинг: 639 Весело

    На село е изгръбванье. Кой иска да заповяда.

  5. 5 Профил на xox55541929
    xox55541929
    Рейтинг: 1589 Неутрално

    До коментар [#3] от "realguru":

    То с есета ако ставаше, аз щях да напиша поне 10 на тема "искам да съм милиардер" :)
    —цитат от коментар 3 на realguru


    Напишете ги. Може пък да се получи. ;-) Само ако вярвате разбира се. :)
    Аз по-скоро, за себе си бих написал есе "защо искам да живея на село". :-) Не съм го направил /живота на село, не писането на есето/ само заради семейството си.

  6. 6 Профил на dma12587967
    dma12587967
    Рейтинг: 1191 Неутрално

    Предпочитам да прочета есе на тема "цялото семейство избягахме от града и сме безкрайно доволни".

  7. 7 Профил на vspassov
    vspassov
    Рейтинг: 395 Неутрално

    Браво на авторката!Добре е усетила много неща от живота на село.

  8. 8 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8549 Неутрално

    Колко от победителите ще отидат да живеят на село.

  9. 9 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3185 Неутрално

    Стига сте мрънкали,а вижте у нас какво правят някои селяни:

    https://www.youtube.com/watch?v=VUQbnxT2XS8

  10. 10 Профил на razor
    razor
    Рейтинг: 611 Неутрално

    Защо искам да живея на село, но предпочитам да живея в града...

    Противопоставянето на града на селото утвърждава модела на разделение. Не е задължително да е така.

    Има (някъде по света) села с удобствата на градове и градски квартали с природната среда на села. Но докато продължаваме да разделяме селото и града, нещата ще продължават да бъдат "село" и "град".

  11. 11 Профил на Таралеж
    Таралеж
    Рейтинг: 2661 Неутрално

    Точно така е, селото не е това което беше. Това са масовите квартали в Америка, уж е град и има удобствата на града но всяка еднофамилна къщичка е на по декар земя и усещането е че си на село. И е хубаво!

  12. 12 Профил на Г.Е.М.
    Г.Е.М.
    Рейтинг: 1337 Любопитно

    Есето много ми хареса, браво на авторката. И само да вметна, че има села и села - някои са много по-благоустроени от други, такива, в които можеш да получиш комбинацията между природата на селото и удобствата на града. Почти всички села, които се явяват сателити на по-големите ни градове са такива, остава само пътищата да си пооправим и... воала. Така, че решения има, ама друго си е да се удариш в гърдите и да се похвалиш, че си столичанин, примерно, без значение, че столичанин от Обеля или Захарна фабрика си е почти обида за столицата. А селянин не е обидна квалификация, изречена от нормален човек, а от комплексар, който може да е (географски) отвсякъде...

  13. 13 Профил на valtoro
    valtoro
    Рейтинг: 2005 Неутрално

    Много от есеистите не са и помирисвали село, но наградата е изкушаваща.
    А ботушите от снимката не са за украшение, там се гази кал и лайна !!!

  14. 14 Профил на Teodora Simeonova
    Teodora Simeonova
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Здравейте!

    Прочетете моето есе - 4-та награда. На село сме, цялото семейство. Щастливи сме!

    До коментар [#6] от "npg38547585":

  15. 15 Профил на Teodora Simeonova
    Teodora Simeonova
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#13] от "valtoro":


    Мирише ни на село всеки ден. Вижте есе N4, истинската ни история 🙂

  16. 16 Профил на Teodora Simeonova
    Teodora Simeonova
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Страхотен текст! Поздравления на авторката. Най-доброто есе, според мен.

    “Там ще имам време да допринасям всеки ден за това животът да се заражда в градината и да се влива в децата ми. “ - това беше и нашата мотивация да се преместим на село - детенцето ни.

  17. 17 Профил на Teodora Simeonova
    Teodora Simeonova
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#8] от "Роси":


    Ние живеем на село. Аз съм Теодора Симеонова, есе с награда N4.

  18. 18 Профил на Jezmy Halibram
    Jezmy Halibram
    Рейтинг: 380 Неутрално

    сред природата е винаги добре град село





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK