"Защо искам да живея на село": Животът ме научи как да го живея

"Защо искам да живея на село": Животът ме научи как да го живея

© Надежда Чипева

Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.


Есето на Мартин Милешки е едно от трите класирани на първо място в конкурса "Защо искам да живея на село", организиран от "Икономедиа". Милешки печели награда от 500 лв. Заглавието е на редакцията.


Роден съм и съм израсъл в големия град. Там учих, пях и играх, както се пееше в една песен навремето. В продължение на повече от двадесет години имах собствен бизнес. Гонех мечтите си и търсех нещо, но не знаех какво. Обиколих навсякъде, накъдето ми видеха очите. Създадох нов бизнес на другия край на света, но все нещо ми липсваше. Върнах се отново в България, но все не можех да си намеря мястото. После... после чух и изречението "остават ви от шест до осем месеца", объркването беше пълно. После... е, после се загубих и намерих. Приех съдбата си трудно, много трудно.


Една сутрин реших, че не искам остатъка от живота си (колкото и да ми беше останало) да изживея в хаоса на големия град, в сивите погледи, взиращи се в земята или в светещите екрани. На място, на което на щанда с незнайно откъде идващите продукти се продаваше и любов, чест, истина.




Намерих почти изчезнало от картата село, което не се намираше нито в Родопите, нито в Рила, нито на някое известно място. Селото се намира в най-изостаналия регион не само в страната, но и в цяла Европа. Забравено от Бога и управниците място, пълно с изплашени, бедни и невярващи хора от всякакъв етнос и религия, за пискюл и семейство англичани. Хареса ми и останах. Това място стана мой дом.


Всяка сутрин се събуждам рано и когато видя заобикалящата ме реалност, благодаря на Бога за това, че съм жив и здрав. Погледът ми се плъзга по хълмовете, които заобикалят селото. Наредените сякаш гори по тях с редуващите се като пластове цветове на различните дървета, храсти, трева и тук-там някой бял камък, колкото да допълни тази, бих я нарекъл, извънземна красота. На това място все още са доста силно изразени различните годишни сезони. Пролетта и есента, които почти не се забелязват в града или отминават доста бързо. Тук зимата е зима, а лятото единствено в гората се диша.


С течение на времето на това място се завъртяха и други хора като мен. Хора, на които градският начин на живот вече не им допада. Някои от тях останаха и си купиха къщи тук, други са в процес да го направят, трети са в период на размисъл, но и за тях съм сигурен, че ще дойдат тук за постоянно рано или късно.
Това, което чета в интернет, е, че последните две години повече хора се връщат към корените си на село. Не само хора, достигнали пенсионна възраст. Говоря за все повече млади хора, включително и такива, които се завръщат от чужбина.


За по-малко от три години започнах да се занимавам с крави, коне, прасета и кокошки. Все още се уча и на това как правилно да се грижа и за земята. Не използвам пестициди или химикали, гледам всичко да е както е било при нашите предци, натурално. За този период се научих да живея здравословно и в хармония с природата, времето и хората, но най-вече намерих мир в себе си. Тук въздухът е чист и природата е непокътната от зловредното присъствие на човека. Почти седемдесет процента от храната на трапезата ми е от мое собствено производство, както и подаръци от съседи.


Самото удоволствие от това да се научиш и да започнеш да правиш нещо, което до този момент си виждал само пакетирано на някой рафт в супермаркета. Най-лесно ми се стори да започна да правя собствено кисело мляко, физически се нуждаех от естествените му пробиотици. С помощта на биозакваска и прекрасното мляко от нашите крави се получи кисело мляко, каквото не бях мечтал да има. Каймакът му е над два сантиметра, а вкусът... вкусът беше като живота, сладък на места, на други леко кисел, но все пак живот.


Да, няма човек, от чиито уста да чуете, че животът на село е лек, напротив, труден е. Тук за всичко човек трябва сам да се погрижи от ранна сутрин. Ако не нацепиш дърва и не запалиш печката, няма да е топло и няма на какво да си сготвиш храна. Ако не оплевиш и не полееш градината, няма да имаш зеленчуци и всички останали неща, които тя ни дава. Ако не прекопаеш, наториш, превържеш и не изрежеш лозето, няма да има нито вино, нито гроздова ракия.


Тук за пръв път се качих на кон и трактор, усетих удар с опашка от крава през лицето, запалих бензинова резачка и хванах брадва. Научих се да доя. Правя сирене, кашкавал и кисело мляко. Да копая, плевя и садя. Научих се със собствените си ръце да израждам крави и прасета, да им бия инжекции в случай на нужда. Най-хубавото е, че започнах да усещам какво искат да ми кажат.


Тук животът ме научи как да го живея и да го уважавам. Разбрах, че за всяко нещо си има време и място. Усетих бодлите на тръните и вкуса на оборския тор. За пръв път чух песента на гората и ехото от вятъра между хълмовете. Осъществих детската си мечта да яздя собствения си кон върху собствената ми земя. Да бера плодовете от собствените си дървета.


Животът на село е труден, но ме прави щастлив. Никога и за нищо не бих живял другаде освен в това забравено от управниците ни село.

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Wornoxmaniak Наставникът
    Wornoxmaniak Наставникът
    Рейтинг: 695 Любопитно

    Нали си щел да ритнеш камбаня? Кво стана?


    Жалка история.

  2. 2 Профил на Napster
    Napster
    Рейтинг: 348 Неутрално

    До коментар [#1] от "Wornoxmaniak": Напиши, че не си толкова тъп колкото изглежда. Че коментара си го написал за да се направиш на интересен или че си имал много труден ден и си ядосан на всички. Поне тези които са нови във форума ще се “вържат”
    А есето много истинско и хубаво написано. Дано автора има години пред себе си и да се наслаждава на различният и спокоен живот на село

  3. 3 Профил на uporit
    uporit
    Рейтинг: 591 Неутрално

    До коментар [#1] от "Wornoxmaniak":

    Психопат!

  4. 4 Профил на rorikabc
    rorikabc
    Рейтинг: 648 Неутрално

    Нали си щел да ритнеш камбаня? Кво стана?Жалка история.
    —цитат от коментар 1 на Wornoxmaniak


    Сложих плюсче , защото от всяко мнение има полза, независимо какво е.
    По време на соца работих в една болница защото учих задочно и ми беше изгодно.
    Точно тогава вече беше започнал бума на рака. Най много болни имаше в Северозапада. В едно сАвецко списание с едни доктори гледахме една статия.
    На едни снимки имаше областите с най голяма естествена радиация.
    Тези области в България бяха две. Берковския Балкан и някъде в Родопите.
    Дядо ми , двамата му братя и сестра му умряха от рак до някъде 68-ма година., преди бума. Майка им е умряла също от рак след като ги е родила и оставила малки сираци. Това е било някъде 1915 г.
    Ракът тогава не се откриваше рано. Като го открият минават 3 месеца и умираш. На дядо ми му отказаха операция , рака беше на дванайсетопръсника, колкото детска главичка. Така си отиде за 3 месеца. .
    Тогава докторите смятаха че има генетична основа, генетично предразположение. .
    Бума на рака започна след започване на използване на изкуствените торове.
    Тогава много жени си правиха операции от рак на половите органи и много и доживяваха до дълбока старост.
    Майка ми я заведоха с рак и и казаха че и остават 6 месеца. Започнаха да я изследват на 3 месеца , така минаха 3 години. Тя разви страхова невроза от смърт.След всяко изследване влизаше в психиатрята на хапчета . Лекарите казах че може да има ракови клетки и да не е болна . Просто да е развила имунитет. Тогава се договорих с лекарите да я отпишат. Тогава беше на около 45 години. Почина миналата година от вирусна пневмония на 92 години.
    В годината на Чернобил болниците бяха препълнени с болни от радикулит,дискови хернии, някои ги свали та чак си правиха операции. Удари костния мозък на хората. Аз съм от тези които 3 години не можех да ходя. Сега вече на 70 г състоянието ми е влошено. След 2,3 години почти половината от жените си направиха операции от "гуша" .тогава лекарите за който оцелее , казваха не е било рак.

    Днес майките , децата се хранят от Лидъл и Кауфланд и се раждат с рак. Днес младите имат безразборни полови контакти и заболяват от венерически болести и децата им се раждат с енцефалия. .
    Старите лекари измират . Младите искат да има болни и не ги интересува.

    Ако този човек беше тръгнал по химиотерапии да е умрял до сега и да е съсипал психически и себе си и семейството си.
    По интуиция е избрал да живее на село.
    Щ е са здрави и децата му.
    Ако политиката ни е в даден регион да се развият работни места и младите да се каат на колите си и за половин час да могат да идат на работа , нацията ни ще е здрава.
    .
    Развитието на технологиите е такова че това може да стане.
    Храната и стресът днес е отрова и причинява рак.
    А вчера чета че в София има разрешение да се строят небостъргачи

    На село съм и не ми се връща в града. Децата ми са по света. Водят точно такъв живот. Гледам да постегна къщата , защото обичат да си идват на село. Чакам някой от внуците ми да се завърти.Питат ме за домашни кокошки и яйца. Има и работа наоколо.
    Дето казваше баща ми , като първия път ни дойде на гости в апартамента, каква е тая къща дето комшията ти сере на главата.

    Бъдете здрави.



  5. 5 Профил на Wornoxmaniak Наставникът
    Wornoxmaniak Наставникът
    Рейтинг: 695 Неутрално

    До коментар [#4] от "rorikabc":

    Коментарът ми тълкува точно художествената страна на тази измислена история защото спира точно там и нито дума какво става с болестта?

  6. 6 Профил на Wornoxmaniak Наставникът
    Wornoxmaniak Наставникът
    Рейтинг: 695 Неутрално

    До коментар [#2] от "Napster":

    Мартин Милешки не е стъпвал на село и това е малко несвързана измислена художествена история. Само ти ли не разбра?

  7. 7 Профил на Wornoxmaniak Наставникът
    Wornoxmaniak Наставникът
    Рейтинг: 695 Весело

    До коментар [#3] от "uporit":

    Не е психопат. Просто се е объркал ще умира ли или не и дали селото му е помогнало да не!

  8. 8 Профил на rorikabc
    rorikabc
    Рейтинг: 648 Неутрално

    До коментар [#4] от "rorikabc":Коментарът ми тълкува точно художествената страна на тази измислена история защото спира точно там и нито дума какво става с болестта?
    —цитат от коментар 5 на Wornoxmaniak


    Разбрах. Коментара ти беше малко на северозападен език, та за това.
    . Да и мен ме интересуваше.Може би е била грешна диагноза.
    За какво му е да лъже.

    Напуснах на 20 г. Разказах моята история. Никога не можах да свикна да живея в града. .
    Върха беше когато работех в едно предприятие с пропускна система.
    Ходех на работа или 40 мин по рано , или 40 по късно че беше дадена такава възможност. Ужас беше за мен когато попадна в трапаната.
    Представях си стъргата на овцете на село през която минаваха овцете да ги доят.

  9. 9 Профил на rorikabc
    rorikabc
    Рейтинг: 648 Неутрално

    До коментар [#4] от "rorikabc":Коментарът ми тълкува точно художествената страна на тази измислена история защото спира точно там и нито дума какво става с болестта?
    —цитат от коментар 5 на Wornoxmaniak


    Ами малко им е беден речникът за худовественост .
    Та може да е искрен. Аз щях да напиша по добре преживчванията си
    Нооо, житейските проблеми ме затискат. . Но се радвам да чета и това.

  10. 10 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 9330 Разстроено

    Би ми било интересно да разбера за болестта, защото и у дома вече трети месец ходим по "мъките" и чакаме.

  11. 11 Профил на Пешката
    Пешката
    Рейтинг: 2421 Неутрално

    Браво на автора! Отдавна мечтая за къщата си в едно родопско село - дай Боже, ще я стегна и ще направя стопанство.

    Ако го боли, както го мързи, отдавна да е умрел.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK