Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.

Любопитни факти за европейското земеделие и Общата селскостопанска политика на ЕС

Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.

*****
EK и европейският парламент одобриха извънредно въвеждането на нова мярка за подпомагане на сектора на земеделието- Covid-19, която ще даде възможност на държавите-членки да отделят 2% от средствата по програмите си за развитие на селските райони за помощ на стопаните, чиито бизнес е пострадал вследствие на разпространението на коронавируса по света или е необходимо да направят по-високи разходи за противоепидемични мерки.


*****
Кризата с коронавируса доведе до промени в програмата за развитие на сектор "Рибарство", където бяха пренасочени над 16 млн. лв към мерки за преодоляване на последствията за сектора- за временно прекратяване на риболовна дейност, за компенсации за аквакултурите при спиране или намаляване на дейност и за намаляване на обема на работа в сектора на преработката.


*****
В новия програмен период след 2021 г. Общата селскостопанска политика на ЕС ще заложи амбициозни екологични цели според последното предложение на ЕК чрез стратегията "От фермата до трапезата". Предвижда се намаление на ползваните пестициди с 50%, отделяне на 25% от обработваемата земя за биологично производство, както и по-малко използване на антибиотици в животновъдния сектор.




******
В новия програмен период след 2021 г. държавите-членки ще е необходимо да използват финансови инструменти в подпомагането на земеделието. Средства от програмите за развитие на селските райони могат да бъдат използвани за финансиране на самостоятелен оборотен капитал, инвестиции, капиталови отстъпки и различни комбинации между безвъзмездно подпомагане и кредитиране.


*****
Разпределението на подпомагането по приоритети в новия програмен период след 2021 г. ще бъде на база стратегически план, който всяка държава-членка ще трябва да изработи спрямо собствените си специфични цели и нужди. Очаква се в края на 2020 г. всички държави да бъдат готови със своите планове.


*****
Повече от 1470 селскостопански и хранителни продукта от различни държави-членки на ЕС са получили европейско защитено наименование за произход, за географско указание или за продукт с традиционно-специфичен характер. Те се поддържат в единния европейски регистър e-ambrosia.


*****
В периода между 2014 г. и 2018 г. площите, върху които се отглежда соя в ЕС, са нарастнали с 65%, достигайки 0,9 млн. хектара. Най-големите производители на тази култура са Италия, Румъния и Франция, а общо шест европейски държави произвеждат повече от 90% от количествата.


*****
България е една от трите държави-членки на ЕС с най-голям износ на патешки и гъши дроб заедно с Франция и Унгария. Отглеждането на патици и гъски е съсредоточено основно в областите Пловдив, Стара Загора, Хасково и Плевен.


*****
В настоящия програмен период за първи път бе дадена възможност за инвестиции в стратегическа напоителна инфраструктура в страната, за което са заделени 100 млн. лв. Освен държавното дружество "Напоителни системи", от тези средства могат да се възползват и сдружения за напояване и други юридически лица.


*****
В новия програмен период от 2021 г. ЕК предлага да бъде дадена възможност на държавите-членки да продължат да прилагат схемите за обвързана подкрепа в съотношение 10+ 2%. Този вид подпомагане в България в момента се прилага за чувствителни сектори като животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство, осигурявайки допълнителна субсидия за тези сектори извън базовото плащане на площ.


*****
През 2020 г. е планирано преброяване на земеделските стопанства в България и в другите държави-членки на ЕС. Целта на мащабното изследване е да се събере актуална, изчерпателна и сравнима информация за разработване на политики в сектора.


*****
През 2020 г. ЕК отделя близо 201 млн. евро за промоционални програми, чиято цел е промотирането на европейската селскостопанска продукция и храни вътре и извън ЕС. Програмите могат да бъдат подготвяни от една или повече държави-членки като предимство ще се имат онези производители, които желаят да популяризират продукти със защитени наименования и биологично производство.


*****


Българският бизнес има възможност да усвои близо 57 млн. евро в настоящия програмен период до 2020 г., които са предназначени за хуманно отношение към животните. Средствата могат да бъдат ползвани за осигуряване на по-добър здравен статус на животните и по-добри хигиенни и други условия на живот.


*****
Производството на мляко в ЕС се очаква да се увеличи до 179 млн. тона през 2030 г. при 168 млн. тона през 2019 г. Около 1/5 от него ще бъде насочена към производство на сирене, чието количество се очаква да достигне 11.5 млн. тона през 2030 г. или с 700 хил. тона повече спрямо 2019 г., сочи прогнозата на ЕК.


*****
Близо 60 млн. лв достига финансирането, което младите земеделски производители под 40 години ще получат през настоящия програмен период за стартиране на бизнес. Средствата, осигурени по схема "Млад фермер" в програмата за развитие на селските райони, осигурява субсидия от 25 хил. евро за предприемачи, които искат да започнат дейност в селското стопанство. Новото поколение земеделци получава и добавка към директните субсидии.


*****
Над 52.2 млн. декара е земята със селскостопанско предназначение в България като през последните години отчетливо намаляват площите с необработвана земя. Според последните данни, актуални към 2018 г., те са за общо 1.9 млн. декара при 4.6 млн. декара през 2009 г.


*****
Пет държави-членки са тествали дистанционен контрол на европейските субсидии през 2019 г., използвайки данни от европейската космическа програма "Коперник". През 2020 г. се очаква това да сторят 18 държави, а след това да навлезе и в целия ЕС.


*****
През последните години има отчетливо намаляване на водния отпечатък на селското стопанство в ЕС. Към 2016 г. консумацията на вода за напоителни цели е намалена с 22% спрямо 90-те години, включително и чрез инвестиции в модерни технологии за пестене на водата.


*****
Годишното производство на вино в ЕС достига над 160 млн. хектолитра, а лозовите насаждения са близо 130 млн. ха. ЕС е най-големият консуматор на европейско вино като около 80% от продукцията се продава в различните държави-членки. През последните години обаче има отчетлив ръст и на износа.


*****
2.8 млрд. лв е изплатеното подпомагане на земеделските производители по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС и националното съфинансиране през 2019 г. Сумите се разпределят като директни плащания за фермерите, подпомагане по линия на програмата за развитие на селските райони, както и тематичните програми за пчеларство и за лозарство и винопроизводство.


*****
Oколо 3.7 млрд. евро от програмата "Хоризонт 2020" са заделени за знания и иновации по приоритета "продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, горско стопанство, морски изследвания и биоикономиката" в периода между 2014 и 2020 г. Финансират се проекти, в които науката и заинтересованите страни търсят заедно решения, споделят знания и предлагат идеи, които са готови да бъдат внедрени в практиката.


*****
От 2011 г. насам с финансиране по програмата за развитие на селските райони е дадена възможност за ремонт и обновяване на манастири и религиозни храмове, за които могат да кандидатстват вероизповеданията в страната. В предходния програмен период по тази схема бяха подпомогнати над 180 храма в страната, а в настоящия одобрени до 2019 г. за подпомагане са близо 90 проекта.


*****


В периода между 2014 и 2020 г. горският бизнес има достъп до финансиране от около 60 млн. евро в програмата за развитие на селските райони. Средствата са за инвестиции в развитието на горските площи и жизнеспособността на горите, както и екологични услуги и услуги, свързани с климата, в сектора.


*****
Българският лозаро-винарски бизнес ще има възможност да усвои 133.8 млн. евро в периода 2019-2023 г. по специфичната лозаро-винарска програма, съфинансирана по линия на Общата селскостопанска политика. Лозарският бизнес ще може да ползва европейското подпомагане по две схеми- за преструктуриране и конверсия на винени лозя и застраховане на лозови масиви, а винопроизводителите- за инвестиции във винарски предприятия и за реклама на вина на чужди пазари.


*****
EС въведе незадължителен етикет "планински продукт" със законодателни промени през 2014 г. като част от политиката за качество на храните. С такъв етикет могат да бъдат обозначавани продукти от животински произход в случаите, когато животните са отглеждани в планински условия най-малко 2/3 от живота си, както и за мед и пчелни продукти, ако пчелите са събирали нектар и полен само в планински райони.


*****
Подпомагането на най-дребните земеделски производители е основен приоритет на Общата селскостопанска политика в настоящия програмен период. За първи път в програмата за развитие на селските райони в България е създадена тематична подпрограма, насочена към най-малките, за която са отделени 109.9 млн. евро или над 36% от общия бюджет.


*****
ЕС отделя около 250 млн. евро годишно за осигуряване на пресни плодове, зеленчуци и мляко за децата в детските градини и училища. През учебната 2017/2018 г. по една от най-популярните сред населението програми е била осигурена здравословна храна за повече от 20 млн. европейски деца, което представлява около 1/5 от всички в ЕС. България също участва в схемата за подпомагане като през учебната 2018/2019 г. са отделени близо 8 млн. лв за доставяне на плодове, зеленчуци и мляко на учениците в страната.


*****
Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка отделят пакет от 1 млрд. евро за кредитиране на млади фермери до 40 г. с цел те да получат по-лесен достъп до финансиране. Програмата ще се управлява на ниво държави-членки от банки и лизингови дружества и се очаква сумата да нарастне до 2 млрд. евро с тяхното участие.


*****


51 млрд. евро, което представлява 51.7% от бюджета на Общата селскостопанска политика в периода 2014-2020 г. са заделени за възстановяване на екосистемите, зависещи от селското и горско стопанство, както и насърчаване на ефективното използване на ресурсите.


*****
В края на 2019 г. се очаква да влязат в сила новите правила за прозрачност при ценообразуването по веригата на доставки на храни, които изискват да се обявяват най-важните ценообразуващи елементи на всеки етап от нея обобщено от държавите-членки. Правилата са част от инициативата на ЕК за засилване на позициите на фермерите в тази верига.


*****
25 европейски държави, включително България, подписаха през пролетта декларация за дигитализация на селското стопанство. Те ще създадат общоевропейска иновационна инфраструктура и база данни с приложения за интелигентно земеделие.


*****
EK oтделя над 230 млн. лв за подпомагане на пчеларския сектор в периода 2020-2022 г. От тях за българското пчеларство ще бъдат заделени 19.2 млн. лв. като за първи път ще се финансират разходи за подвижно пчеларство и провеждане на базари, където производителите могат да предлагат продукцията си.


*****
12.6 млн. ха земеделска земя в ЕС се използва за биологично земеделие, което представлява 7% от общата земя, сочат данните на Евростат, публикувани през юни 2019 г. Площите за биоземеделие са се увеличили с 25% за пет години.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK