Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство с помощ от еврофондовете и швейцарска програма

Яни и Таня Кулови участват в управлението на семейната ферма "Под Балкана", в която се отглеждат 1500 животни, повечето от които от редки породи. Компанията е затворила целия цикъл на производство на млечни и местни продукти и развива бизнес в защитени територии.

© Цветелина Белутова, Капитал

Яни и Таня Кулови участват в управлението на семейната ферма "Под Балкана", в която се отглеждат 1500 животни, повечето от които от редки породи. Компанията е затворила целия цикъл на производство на млечни и местни продукти и развива бизнес в защитени територии.

Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.


Тук Балканът пази розите". Тази реплика вероятно е чувал всеки, посетил Карлово и успял да разговаря поне за малко с местните производители на маслодайни рози, често наследили занаята от своите предци. Така от векове всяка пролет полетата в сърцето на Розовата долина разцъфтяват, а цветето се е превърнало не само във важен за града бизнес, а и в емблема на България.


Балканът на Карлово обаче пази и друга стара традиция. И тя е свързана с отглеждането на животни от каракачаните. Когато в началото на 90-те години Никола Кулов, чиито баща и дядо са животновъди, наследява малко стадо с каракачански овце, започва да създава свое собствено стопанство. Това е ферма "Под Балкана" в карловското село Васил Левски, в чиято дейност се включва и съпругата му. А днес се е превърнала в компания, която е успяла да затвори целия производствен цикъл: от отглеждането на животни до производството на млечни и месни продукти, които се продават през собствена търговска мрежа и в чиято дейност вече се включват и децата на семейството.


Ключови за развитието на този модел на къси вериги на доставки са инвестиции, направени от компанията чрез европейската програма за развитие на селските райони и чрез швейцарска програма за сътрудничество. А фермата е пример и за възможностите за правене на бизнес в защитени територии, каквато е Централния Балкан в Стара планина.




От поколение на поколение


"В семейството на съпруга ми винаги са се отглеждали животни, това е вековна традиция при каракачаните. В началото на 90-те години работихме основно в Гърция, след това наследихме 50-60 овце", разказва Таня Кулова, един от съсобствениците на ферма "Под Балкана". С течението на времето семейството започва да увеличава бройката им, но "минаха няколко години, докато въобще успеем да направим стадо". Пак в този период семейство Кулови тегли нисколихвен кредит от някогашния фонд "Земеделие", с който купува 18 малакини, създавайки и стадо с биволи. "После се появиха козите, кравите, а днес нямаме само камили", казва още Таня Кулова.


Да пазиш традицията "Под Балкана"

© Цветелина Белутова


Ферма "Под Балкана" в момента отглежда около 1500 животни. И много от тях са от редки породи, сред които каракачански овце, биволи от породата Българска мурра, Българско сиво говедо и Българско кафяво говедо. В периода между май и октомври животните са основно в Централния Балкан, който е и защитена зона, където фермата е наела около 5 хил. дка пасища. Същевременно тя използва и ливади в района на Средна гора, също необходими за отглеждането на стадата. Извън тези пасища фермата е взела под аренда и около 2 хил. дка обработваеми земи. Те се ползват за производство на фуражи за зимния период, макар да не успяват да задоволят напълно нуждите на стопанството.


Днес грижата за животните е разпределена основно между бащата в семейството Никола Кулов и сина Яни, който е и студент в Пловдивския аграрен университет. "Отглеждаме животни, откакто се помня. Първоначално бяха само овце. Когато започнахме да се занимаваме и с биволи, съм бил може би втори-трети клас в училище", разказва Яни Кулов, допълвайки, че от ученическите си години е започнал да помага в семейното стопанство, което продължава и до сега.


Стъпките към самостоятелност


Голямата промяна във ферма "Под Балкана" настъпва в последните около пет години. След като години наред стопанството продава млякото на различни преработватели, решава да направи стъпки към самостоятелност, защото според Таня Кулова "прекупвачите направо се подиграваха с цените". Затварянето на цикъла на производство и директните продажби е шанс за по-малките производители да получат справедлива цена за продукцията си, заради което е и сред основните приоритети на Общата селскостопанска политика на ЕС. Преди няколко години изследване на ЕК показа, че в Европа голяма част от земеделците получават по-малко от половината от средствата, които потребителите плащат за техните продукти.


Да пазиш традицията "Под Балкана"

© Цветелина Белутова

През 2015 г. с помощта на българско-швейцарска програма за сътрудничество ферма "Под Балкана" отваря собствен цех за преработка на млякото, ставайки на практика една от първите пет компании в България, която се регистрира по новосъздадената тогава наредба, позволяваща директни продажби на животински продукти от малки производители. Капацитетът на цеха е за преработка на около 300 литра мляко на ден, а произвежданите продукти са основни кисели млека, бяло саламурено сирене, кашкавал, кефир, мътеница. Цехът за преработка, който се намира на подбалканския път София - Бургас, е и туристическа атракция - той е една от малкото демонстрационни ферми в страната, където всеки може да отиде и да види на място производствения процес.Той е и едно от местата, където ферма "Под Балкана" продава продукцията си.


"Отворихме и магазин в Пловдив, представяме се и на фермерския пазар пред земеделското министерство, както и на различни събори, където ни поканят - Рожен, Арбанаси, Сливен", разказва още Таня Кулова. По думите й, в първите години след като започват собствена преработка, сред клиентите е имало недоверие към качеството на млякото и произвежданите продукти, което вече е отшумяло. "Тогава е имало хора, които ходиха дори да ги изследват", разказва Кулова.


Негово величество работникът


Въпреки че във ферма "Под Балкана" вече се включват и двете деца на семейство Кулови и има наети допълнително работници, проблемът с кадрите е основен и за този бизнес. "Не успяваме да намерим хора. Говоря с много други животновъди, проблемът е в цялата страна", разказва Яни Кулов. По думите му, през последните години дружеството увеличава постоянно предлаганите заплати, има закупен имот, в който могат да се настанят работници, без да плащат никакви режийни разходи, но служители отново не се намират.


Повсеместният проблем с кадрите в селското стопанство освен на неатрактивния и тежък труд се дължи и на факта, че много работници, специализирани в него, работят и в други държави от ЕС. Но според Кулов много хора в малките населени места всъщност въобще не желаят да работят. "За мен няма глад в България. След като толкова хора могат да стоят на кафенето, вместо да работят, означава, че глад няма", казва той. По думите му в момента семейството успява да се справя с отглеждането на животните основно със собствени сили, но предвид кризата с кадрите е възможно в средносрочен план броят им да бъде намален малко до нива, позволяващи това да се случва ефективно.


Частичен изход от кризата е и механизацията на труда, но тя не може да замести напълно хората. За да работи в тази посока ферма "Под Балкана" е успяла да закупи с финансиране от предходната програма за развитие на селските райони до 2013 г. трактор с прикачен инвентар, който се използва в животновъдното стопанство. Има подаден и втори проект за селскостопанска техника, отново за животновъдното стопанство по настоящата програма.
По линия на европейската Обща селскостопанска политика компанията получава финансиране и чрез т.нар. агроекологични плащания като е била одобрена и през предходния, и през настоящия програмен период. Средствата се изплащат на онези фермери, които доброволно поемат агроекологични ангажименти (виж карето), включително и поддържайки редки и застрашени от изчезване породи животни, важни за биологичното разнообразие.


Новото производство

Да пазиш традицията "Под Балкана"

© Цветелина Белутова


През тази година фермата се разшири и в ново производство. Освен млечни продукти, тя започна да преработва и месо. Сред продуктите, които произвежда, са консервирано месо в буркани - телешко, биволско и други, както и суджук и пастърма, също приготвяни по традиционни за България рецепти. Те също се предлагат само в търговската мрежа на самата компания, допълвайки асортимента и с този вид продукция. На този етап фермата не планира откриването на нови магазини, защото капацитетът й не позволява това. Още повече и че при продукцията има известна сезонност.


Макар че работи в екологично чист район, фермата няма желание и да кандидатства за биосертификат - по думите на Таня Кулова това е свързано и с допълнителни разходи. Така компанията планира да затвърди позициите си на пазара чрез разработване на нови продукти към асортимента. Но "това е една постоянна въртележка, в която участваме всички", казва още Кулова.


*****
Знаете ли, че....


Проектът, чрез който ферма "Под Балкана" е закупила селскостопанска техника за биволовъдното си стопанство, е реализиран по мярка 121 "Модернизиране на земеделски стопанства" от програмата за развитие на селските райони в периода 2007-2013 г. Общата стойност на инвестицията е за 294 хил. лв, от които над 171 хил. лв е безвъзмездно финансиране. Мярката за инвестиции в земеделски стопанства бе сред най-атрактивните през предходния програмен период като при всички приеми на проекти интересът на кандидатите надхвърляше заложения бюджет. През предходния програмен период субсидията, която можеше да получи един кандидат, беше в рамките на между 40 и 60% от реално направените разходи за инвестицията като по-високия процент бе за компаниите, работещи в необлагодетелствани или защитени територии, както и такива, инвестиращи в енергийно ефективни и водоспестяващи дейности. Максималната сума за един кандидат бе в рамките на 1.5 млн. евро.


Агроекологичните плащания, които стопанството получава, също са по линия на програмата за развитие на селските райони. Тези средства се дават насърчително за земеделските производители и животновъди, които решат доброволно да прилагат агроекологични практики: да опазват редки сортове растения или породи животни, които са важни за биологичното разнообразие, да прилагат традиционни практики за сезонна паша, да извършват природосъобразни дейности върху обработваемата площ, да поддържат местообитания на птици или да развиват биологично пчеларство. Всички одобрени кандидати поемат петгодишен ангажимент да спазват заявените практики. Към този вид подпомагане също има висок интерес и през предходния, и през настоящия програмен период. 75% от подпомагането на кандидатите се осигурява по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС, а 25%- от националния бюджет.

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 3809 Неутрално

    ”...много хора в малките населени места всъщност въобще не желаят да работят”
    Съгласен.И не само в малките. И не само в България.

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  2. 2 Профил на velos
    velos
    Рейтинг: 229 Неутрално

    Ако попаднете някъде на продуктите им,опитайте биволското масло. Няма такъв вкус...и сурово за мазане,и за готвене

  3. 3 Профил на Phaeton.
    Phaeton.
    Рейтинг: 3093 Неутрално

    Животновъдство се възражда и в моя роден край, където естествените пасища са много и има вековни традиции.

    Гледам у много нови форми и мандри се появяват.

    Дано успеят!

  4. 4 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8904 Неутрално

    На такива хора, можем само да се поклоним!

  5. 5 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 3809 Любопитно

    На такива хора, можем само да се поклоним!
    —цитат от коментар 4 на Роси


    Пример и вдъхновение - да, може да взимаме.
    Да се покланяме - не, защо - ами оставям за домашно размишление 😉

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  6. 6 Профил на zo
    zo
    Рейтинг: 712 Неутрално

    До коментар [#1] от "DDR":

    Въпросните хора, които сезонно работят и в други държави в ЕС със сигурност не искат да работят у нас защото виждат колко може да струва трудът им.

    Кулови са започнали сами да произвеждат, защото прекупвачите им са се подигравали с изкупните цени, по същия начин, който може да оцелява без да работи за подигравателна надница защо да работи?

    Осъзнавате ли, че в България безработицата е крайно ниска не поради друго, а защото просто не е останал кой да работи? Отдавна вече не става въпрос само за изтичане на мозъци, а и за ръце — работни ръце.

    Дори на нискочелата СИКаджийска мутра му дойде акълът неотдавна, че България да привлича инвеститори с евтина работна ръка е проблем.

    На пазара на труда като на пазар — всеки търси най-изгодното за него и вече дори най-неквалифицираните си събраха багажа. Да сте се замислили защо въпреки огромните проблеми в Гъриция не се случи масово завръщане на работници?

    ITV: Saudi Arabia Uncovered https://www.youtube.com/watch?v=NLtLeK7YLGY
  7. 7 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2057 Неутрално
  8. 8 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10599 Неутрално

    Браво на хората. Фермерите близо до пазара са отличното решение. В нашия случай регионът им задължително трябва да включва по-голям град...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  9. 9 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 3809 Неутрално

    До коментар [#1] от "DDR":.....Осъзнавате ли, че в България безработицата е крайно ниска не поради друго, а защото просто не е останал кой да работи? .....
    —цитат от коментар 6 на zo


    Мисля, че в пост номер едно съм отговорил изчерпателно на всичкитв ви въпроси:
    ”......... И не само в България.
    —цитат от коментар 1 на DDR

    Това са мои лични наблюдения и опит с работна сила в няколко ЕС държави - както бивши "братски" така и бивши "по второ направление" Има си определени тенденции в Европа...

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  10. 10 Профил на samoedin
    samoedin
    Рейтинг: 4083 Неутрално

    Един добър пример за започване, правене на бизнес и утвърждаване на пазара чрез собствените си усилия, подпомогнат от европейско финансиране, въпреки че несгоди на пазара на труда не липсват - нежеланието на хората да се трудят, а да висят по кафенетата показва , че за една голяма част от нас трудолюбието, такова, каквото е било то във възрожденска България, отдавна е само спомен от романите на Вазов например ! Успех на този род в Карловско и дано успеят начин да съхранят, а и развият, бизнеса си допълнително !

  11. 11 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 2653 Неутрално

    Хвала и уважение към тези хора. Аз също съм Балканджия, родил съм се и живея малко по на запад от тези хора. В годината поне два пъти минавам покрай фермата на път и навръщане от морето (Последния път, когато се прибархме от морето, трябваше да изчакакаме едно стадо да пресече подбалканския път, в което имаше и говеда и биволи. Нищо чудно да е било тяхното). Занапред ще имам още едно хубаво място за отбивка.
    А сем. Кулови показват на разните неграмотни министри като Нено Димов и Десислава Танева, че като защитиш и опазваш разни прекрасни места (включително и тези от Натура 2000) изобщо не спираш възможностите за препитание, а обратното - създавш условия за далеч по-стойностен и смислен бизнес.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK