Мястото, което ни връща към творческите български корени

Някога, по лятно време, българските семейства прибирали стадата си от тучна паша в "егрек", или кошара за добитъка през топлите месеци. Днес думата заедно с функцията й са изчезнали от масова употреба, за да се възроди за нов, увлекателен живот в етно селището, наречено "Егрека". Мястото, което се старае да ни върне назад - във времето без технологии, но с българските техники за препитание и занаяти. Там, където децата ще разберат, че картофът не расте в магазина, а глината се оформя от ръцете им.

На чисто и просто

Тук погледът се простира нашироко. Няма какво да го спре. Разположено в полите на планина Верила, етно селището "Егрека" е достъпно по черен път малко над село Дрен, община Радомир.

С широка усмивка на вратата на комплекса винаги посреща Нина Десподска - дългогодишен режисьор на документални филми и телевизионни предавания. Тя е основният физически и емоционален двигател на "Егрека", създател на идейната му концепция и човекът зад детайлите. Попадането й тук е колкото случайно, толкова и с пръст на съдбата. "Преди години на едно издание на джаз фестивала в Банско се събрахме с мой приятел аниматор, който живееше в чужбина и не се беше прибирал цели 18 години. Той с мъка ми сподели колко му е тъжно, че в неговия роден край няма много вълнуващи места, няма кътче, на което хората да отсядат и да искат да се връщат, а пък има европейски проекти, от които почти никой не се възползва. Той искаше неговият регион, Радомирският, да се популяризира и развива. Всички знаем, че Радомир и Перник спадат към по-бедните български общини и всеки жест към тях е добре дошъл", разказва Нина. Така в процеса на разговора спонтанно се ражда идеята - европейските средства биха могли да се използват тук. След фестивала Нина се прибира в родния Благоевград и ден по-късно получава обаждане от приятеля си с покана да посетят притежаваното от него място в планина Верила. "Аз онемях, не мислих, че говори сериозно, но реших да отида", спомня си Нина. Мъжът я води "на баира" върху наследените от роднините му поляни - територия без път, без ток, без нищо. "Обърнах се и видях едно широко синьо небе с перести облаци. И изведнъж мястото ме прониза! Толкова ми хареса! Казах си - човек не може да прави едно и също в живота, трябва да пробва и друго."
Собственикът на декарите отпътува и след няколко дни праща от Китай пълномощно на режисьорката, за да го представлява пред институции. Нина се връща в Дрен, проучва историята, прекарва време в църквата, опознава привичките на местните. Селото от градски тип се оказва с традиции в изкуството - доскоро в него е съществувало и училище по занаяти.

Българското село е в кръвта на Нина - израснала е в такова, обича го и е създала десетки документални филми на селска тематика, така че идеята какво да прави с повереното й място постепенно изкристализира. "Помислих си - защо пък да не се случи нещо като "Етъра", и даже си го представих - селце с калдъръми, събиращо интелектуалци и деца, които да творят, образоват се, играят. Много романтично!" Силен вътрешен стимул й дават натрупаните през годините професионален опит и впечатления - за Нина почти не е останало автентично българско кътче с традиции, което да не е отразила. От представяне на чипровските килими до неделинския двуглас, тя се е докосвала до важни за българите традиции и винаги дълбоко вярвала, че те трябва да се популяризират.

Вече убедена, режисьорката кандидатства по мярка 311 по Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за развитие на неземеделски дейности в селата. Фонд "Земеделие" приветства идейния проект и той е одобрен. Докато задвижи колелото обаче, й се налага да отглежда картофи в продължение на две години (регистрирана е като земеделски производител). А след това започва и строежът на постройките, по-късно обединени като развлекателен център на занаятите. Разбира се, трудностите не са малко и са основно от бюрократичен характер, но онова, което надделява, е тласъкът от полученото финансиране и възможността да се създаде вълшебно място без комерсиална цел и в името на децата. "Трудности колкото искаш - път няма, вода няма - но всичко се забравя. Раздавам се, че подобно финансиране дава възможност да се реализират проекти в запустели региони с нужда от популяризиране, създаване на нови работни места и развитие. Програмите дават шанс на хора със заряд и амбиции да допринасят за региона. Европа става тук."

Като едно време

"Егрека" се вдига за около две години и днес се състои от основна сграда със зала за хранене и семинарна зала на първо ниво. На второ ниво е обособена хотелска част с пет стаи, а в непосредствена близост се намират четири къщи, построени амфитеатрално. Комплексът е разположен на 6800 кв.м на 1100 м надморската височина, а атмосферата е автентична и пресъздава българския дух.

Това спокойно място, пренасящо в стари времена, естествено се превръща във вълнуваща точка за децата, които буквално никога през живота си не са виждали и докосвали разположените тук инструменти и приспособления. Посещенията са на ученици и деца от градините, организирани в еднодневна екскурзии от туроператори, понякога с преспиване. Рядко се случва четири-пет семейства да наемат цялото място, и то през уикенда. В стаите умишлено не са поставени телевизори, а леглата са ръчно направени. В стандартно време "Егрека" е резервирана месеци напред, но в момента поради усложнената ситуация с коронавируса посещенията са спрени.

"Основната ни идеята беше тук - сред чист въздух и свобода, децата са до природата, до животните, да усещат с ръцете си, да преживяват", коментира Нина. В по-дълбоко измерение тя си поставя за цел да популяризира характерни български занаяти, да съхрани родните традиции и да ги пренесе към следващите поколения, казвайки, че прави усилия да не изгубим напълно всичко, което ще си тръгне с нейното. За целта тя разделя няколко пространства за различни дейности. В една от къщичките е разположено грънчарско колело за желаещите да изработват глинени фигурки, а друга е отделена специално за запознаване с естетиката на дърворезбата.

Режисьорката влиза в образа на сладкодумен разказвач, който увлича момичетата и момчетата с разкази за българското минало. Другият разказвач на "Егрека" е майсторът Методи Механджийски, чието дело са и почти всички мебели тук. Той е човекът, който представя пред децата дървото, погледнато през призмата на твореца, обяснява и показва как се оформят и дялкат красиви фигурки. "В началото беше трудно, живеехме на фургон една година, спомня си той. Но от седем години нещата започнаха да се случват. Тук искаме да се върнем към простите, истински, отдавна забравени неща. Не да се навираме във виртуални пространства, а да се докоснем до магията на земята. Децата да усетят истинския материал." Според него повечето от тях изпитват интерес, но има и такива, които са недостатъчно възпитани от родителите си. "Смятат, че яйцето се произвежда в хранителен супермаркет, и като видят прасе, казват, че е куче. Щом ги поканим да вадят картофи от земята, те отговарят, че картофите идват в мрежички или растат по дърветата. Затова ние искаме да им покажем и разкажем основните моменти, свързани със земята." Освен че демонстрира как се прави дърворезба, Методи води малките на разходка в гората, за да събират билки, учи ги да стрелят и с лък. След като възстановят дейността си, той смята да създаде и килийно училище със сандъчета с пясък.

Завършилият дърворезба, фотография и операторско майсторство 57-годишен Методи живее в комплекса целогодишно, без да ползва никакви технологии с изключение на стар модел мобилен телефон. "Аз съм в такава възраст, в която преосмислям живота и виждам смисъла му в простите неща. Още по-мащабният замисъл на нашето място е да върнем човека съм себе си. Младите живеят в бързи времена, но всеки в един момент трябва да се осъзнае откъде идва и накъде върви", споделя той. За него интересът към "Егрека" е голям, но идеята е некомерсиална. "Не сме увеселителен комплекс, нямаме суперудобства, като джакузи например, но не това е важното. Всичко е направено от нулата и с любов. Има още какво да се случи, но семето е посято. Посято е и на други места, но е трудно, някой трябва да се заеме с него, и то безвъзмездно."

Семето се разпростира и сред радомирската общност. От първата копка до днес местните хора са от особена важност за комплекса. В селото има майстори занаятчии и строители, които работят като подизпълнители по време на строежа. Жените от читалището и клуба в Дрен се превръщат в ценно звено с насоките си за развитие на занаятите. Ветераните в билкарството с охота разказват за лечебните свойства на билките при посещения на групи. Стопаните на "Егрека" купуват храна за конете и животните от селото и са устойчиво свързани с администрацията, като плащат местни данъци и туристически данък в община Радомир. "В договорни отношения сме с туристически агенции, които осигуряват по петима аниматори за популяризиране на дейността ни", допълва Нина. И нещо любопитно - две години поред "Егрека" е домакин на екипа на тв формата "Фермата" - "Междинна станция", който в рамките на три месеца годишно ползва базата и съответно осъществява обезпечаването на предаването от местните магазини и кетъринг от Радомир. Комплексът е и домакин на ежегодния международен фолклорен фестивал "Слънце иди".

В дланите

Освен занаятитe за Нина Десподска друго ценно за предаване знание е това как се прави хляб и защо е нужно да се цени, затова една от залите в комплекса е отделена като демонстрационна. В нея децата се учат да месят хляб, който после изпичат и изяждат. Когато е топло, те са поканени да наблюдават ритуала "жътва", да се докоснат до житни снопове и да видят истински сърп.

Навън децата още копаят почвата, за да открият картофи. В земята под ръководство на археолог те откриват и парчета от глинен съд, заровени предварително, за да се запознаят, макар и за кратко, с професията на археолога. Под открито небе те изграждат и прекарат време в импровизиран детски палатков лагер тип индианско селище и наклаждат лагерен огън.

"Егрека" разполага и с конна база с три коня, порода хафлингер, подходящи за малките за езда и разходка заради добрия си нрав. "Тук децата преживяват отношението човек - животно - учат се как да нахранят кон и да го срешат, как да се погрижат за кокошките и зайчетата.

Мястото, разбира се, е и за възрастните, особено за онези, които искат да си починат от големия град, шума и стреса. "За мен споменът от детството е особено романтичен - реката, щурците, асмата... А големият град, в който прекарах основна част от живота си, вече не ми носеше удовлетворение. И така с много усилия и желание да бъда полезна на себе си, да се открия и да дам нещо на другите, поддържам "Егрека" вече седем години. Това е мотивът ми, той никога не е бил финансов. Мислила съм си много пъти дали ми носи удовлетворение. (...) Понякога, когато се сблъсквам трудности, се питам защо ми беше, но това е много кратък миг. По-голяма част от съществото ми казва - да, това е!", обобщава Нина.

*****
Знаете ли, че....

Проектът за създаването на селището за занаяти "Егрека" е реализиран по схемата за развитие на неземеделски дейности в селата от Програмата за развитие на селските райони, която действаше в периода между 2007 и 2013 г. По нея се подпомагаха инвестиции в 231 общини в страната, като максималният размер на помощта бе 200 хил. евро и до 70% от общите допустими разходи.

В настоящия програмен период схемата за подпомагане на неземеделски дейности е разделена на три подмерки: за развитие на услуги, например здравни, социални и други, за развитие на занаяти и за създаване на производства в селските райони извън селското стопанство.

---
Тук може да видите изданието на Икономедиа с 10-те успешни земеделски проекта, финансирани по Програмата за развитие на селските райони. Ще ви бъдем благодарни ако се запознаете с изданието и отделите няколко минути за нашата онлайн анкета, до която може да достигнете чрез този линк. Трима от попълнилите анкетата, определени чрез жребий на 30 юни 2020 г., ще получат награда - едногодишен дигитален абонамент за Капитал.