Точно когато си мислех колко ми е липсвал Протестът. Видях един човек, когото не бях виждал от 16 години. Това е Чичето. Продава закуски, тетрадки, и т.н. в своята малка книжарничка в 55-о СОУ "Петко Каравелов" на учениците от 1 до 4 клас. Спомням си, когато влизаше по класовете и рекламираше детските вестничета с литературни анализи и стихотворения. Опитваше се да ме дообразова по алтернативни пътища. Чичето е ром. Един от най-интегрираните и образовани такива, които аз познавам. Има семейство и се труди за хляба си. Най-много се радвам, че го видях на протеста. Той имаше обоснована, информирана гражданска позиция и държеше да я изрази. Такива примери, в които образователната ни система си е свършила работата, като при Чичето са малко. Колкото са виновни сънародниците ни от ромския етнос за настоящото им положение, поне два пъти по толкова сме виновни ние от българския етнос. Защото никога не отидохме и не им подадохме ръка и не им дадохме шанс да станат като нас чрез политики, интеграция, образование... Аз днес се разплаках на рамото на Чичето. Връхлетяха ме спомени от изживяното детство, смесени с политическия фарс, на който сме свидетели, и не издържах. Горд съм, че го познавам, респект и уважение за такива хора. Надявам се утре пак да го видя на уреченото място.

© Петър Петров (Neomensch)

, 4199
Изпращане на галерия

Ако се справяте добре зад обектива, покажете какво ви е впечатлило. Изпратете снимки и текст към тях.

Последни галерии

Топ галерии