Арх. Владо Вълков: Архитектурата у нас трябва да отиде отвъд кубиците бетон и да даде шанс на нестандартното

Арх. Владо Вълков

© Владо Вълков

Арх. Владо Вълков



Владо Вълков е избран сред 40-те най-обещаващи млади архитекти на Европа. Той е първият българин, отличен с престижната награда за архитектура и дизайн 40 Under 40. Получава висшето си образование в Университета за архитектура и строителство и в Южнокалифорнийския институт по архитектура в Лос Анджелис. Носител е на авторитетни награди на Международната академия по архитектура и на Международната фондация "Яков Чернихов". Негови проекти са печелили първа награда на Panasonic Store Front Design Competition, втора награда на UNDP Competition и са били част от изложба на Beyond Media Festival във Флоренция, Италия. През 2009 г. основава архитектурната фирма Design Initiatives.


Избран сте сред 40-те най-обещаващи млади архитекти на Европа. С какъв проект кандидатствахте за наградата 40 Under 40? 
- 40 Under 40 не оценява конкретен проект, а се връчва за цялостни постижения в архитектурата и дизайна. Бяха оценени общо моите проекти, повечето от които дори още не са реализирани или са в процес на реализация.


Какво е значението на наградата? Какви нови възможности разкрива пред вас?
- 40 Under 40 е една от най-престижните класации за архитектура в Европа. Селектира се от авторитетното жури на Европейския център за архитектура, изкуства, дизайн и урбанизъм и на Американския музей на архитектурата и дизайна "Чикаго Атенеум". В Международната съвещателна комисия на Европейския център участват водещи архитекти и дизайнери като Масимилиано Фуксас, Марио Бота, Том Мейн, Паоло Пининфарина, главните дизайнери на автомобилните компании "Мерцедес", "БМВ", "Тойота", "Форд", "Фолксваген", "Мицубиши", на компаниите за електроника "Епъл" (Джонатан Айв), "Нокиа", "Самсунг", "Моторола", "Панасоник", за бяла техника и мебели "Бош", "Сименс", "Уърпул", "Миеле", "Електролукс", "Кнол", "Пентаграм", "3М" и други.




Лауреатите тази година са от 14 европейски държави. Голяма рядкост е в този "Топ 40" да попаднат имена от Източна и Централна Европа и досега не е имало архитекти или дизайнери от България. Подобна награда радва, разбира се, дава сили за продължаване на търсенията и е признание, че си на прав път.


С какво се отличават нещата, които създавате? Кои са основните им характеристики? Какъв е стилът ви на работа? 
- Моите проекти се базират на предварително проучване и акумулиране на информация и на прилагане на нови технологии и техники от други индустрии като автомобилостроенето, самолетостроенето или анимацията в киното. Един от моите проекти за вила например е в процес на масово производство от стъклопласт (нетипичен материал в строителството) в завод за яхти в Китай. Опитвам се да не се самоограничавам в определен стил, формообразуване заради самата форма или буквално задоволяване на конкретни битови нужди. С няколко думи казано, проектите ми балансират, стъпват върху статистическата информация, новите технологии, функционалните изисквания и природосъобразната форма, но преминават отвъд тях.


Смея да съм убеден, че моята архитектура е уникална и иновативна, превръщаща проблемите в специално преживяване и нов опит за обитателите. Винаги когато проектирам, си задавам въпроса
какво ново и допълнително предлага моят проект на хората.


Проект на арх. Владо Вълков

© Владо Вълков

Проект на арх. Владо Вълков


Кои са най-значимите проекти, които сте осъществили до момента?
- Най-значимите ми проекти тепърва предстоят, надявам се.


Какви са най-новите проекти, по които работите? 
- Последният проект на моето студио "Дизайн инициативи" е за модулен, екологичен небостъргач в Пекин, с който спечелихме конкурс на най-голямата жилищно-строителна компания в Китай "Ванке". Прототипът, който имплементира последните новости в екоматериалите и технологиите, трябва да бъде построен до юни 2014 г. в новоразработвания Зелен парк в Пекин. Това е нетипична жилищна структура, която предоставя по-богат избор на обитателите. Състои се от индустриално, масово произведени модули, които са подходящи както за еднофамилни къщи, така и за наставяне един върху друг до 30 етажа и 100 метра във височина. Част от покрива на модула е богато озеленена тераса покрита от другия модул отгоре. Апартаментите са изолирани и откъснати от съседните, но в същото време входните им площадки са малки плази за междусъседско общуване. Общите коридори всъщност са издигнати във височина пешеходни алеи. Благодарение на сгъваеми стени дневните и спалните при топло време могат да бъдат напълно отворени и превърнати в лоджии и междинни пространства между екстериора и интериора.


Как ще оцените развитието на архитектурата в България в днешно време? Бихте ли я сравнили с тази в други държави? 
- България вече разполага със скъпите материали и с новите технологии в строителството и натрупа достатъчно количество сгради. Сега трябва да се направи следващата стъпка и да се отиде отвъд кубиците бетон и квадратурите алуминиева дограма и да се даде шанс на вдъхновяващата, нестандартната архитектура, която остава следа и след нас. Тази архитектура навсякъде по света не е голям процент в сравнение с масовото сградостроителство, но засега почти напълно липсва в България.


Има много нови сгради, но градската среда си е същата. Има няколко повърхностни местни имитации на чужди проекти отпреди десетина години и с това се изчерпва досегът ни със световната съвременна архитектура. Няма ги проектите от водещите световни архитекти, международните конкурси и откритото състезание с най-добрите в света.


Какво в София трябва на всяка цена да се запази и какво може да се махне? 
- София може да се промени не с махане и събаряне, а с надграждане, допълване и развиване, еволюиране. Тази промяна на градската среда на София е хубаво да започне с общо образоване и изграждане на малко позагубената градска култура и навици на обитаване и стремеж към красивото, интересното, иновативното.


В момента българското Министерство на културата се опитва да въведе промени в Закона за културното наследство. Тези промени засягат статута на архитектурни резервати като Арбанаси, Копривщица, Мелник. Според предложенията те не трябва да бъдат резервати, а групови недвижими ценности от национално значение. От прокуратурата изказаха притеснения, че така ще бъдат много по-застрашени от инвеститорска намеса.
- Не съм запознат в детайли с този закон, но по принцип ще е безумие, което рано или късно ще рефлектира и върху "инвеститорите", които стоят зад подобен закон, да се наруши цялостният ансамбъл на тези уникални селища. За съжаление пак не се мисли и планира дългосрочно, а само за осребряване на днешния оборот.


Проект на арх. Владо Вълков

© Владо Вълков

Проект на арх. Владо Вълков


Как и защо избрахте да се занимавате с архитектура?
- Архитектурата ми беше детска мечта. От много малък обичах да рисувам по цял ден, да правя скулптурни портрети от кал и да сглобявам макети на "къщи" от отпадъци. Когато почнах училище, се разбра, че цялата тази артистичност я съчетавам в рядко срещана комбинация с математиката. Баща ми беше журналист в строителен вестник и често през ваканциите ме взимаше със себе си по командировките си из строежите на "Марица-изток" и "Асарел-Медет". Гигантските пространствени структури на роторните багери и нагънатата земя на изкопите се отпечатаха толкова дълбоко в детското ми съзнание, че за мен друг път вече нямаше. По времето, когато трябваше да кандидатствам в единственото тогава училище за архитектура в България, архитектурната професия у нас се предаваше почти по наследство, но за разлика от повечето колеги аз нямах роднини архитекти и за първи път срещнах архитект в живота си чак когато бях приет в Архитектурния факултет на УАСГ. Разбира се, това не стана от първия опит, а след няколко години принудително скитане из дебрите на хидромелиоративното строителство. Нелошо се справях и с тази специалност, но вътрешно беше изтезание за мен и упорито продължавах да кандидатствам архитектура.


От какво черпите вдъхновение? Кои са творците от вашата сфера, от които се възхищавате най-много?
- По принцип вдъхновението може да дойде откъде ли не, но най-често се потапям в музиката на "Сигур Рос", Бьорк, "Стереолаб", "Радиохед", "Монкс", "Джетро Тал", филмите на Антониони, Вендерс и Тарковски, книгите на Достоевски, Гогол, Дъглас Адамс и Вонегът. Когато се подготвям за нов проект, имам навика да чета съвременна хайку поезия. Йогата и зен културата като цяло също имат голямо влияние върху мен. С годините и с професионалното узряване все повече се стеснява кръгът на моите "герои" в архитектурата...


Кои са любимите ви градове заради архитектурния им облик?
- Париж, Барселона, Ню Йорк, а отскоро и Шанхай.


Какви са световните тенденции в съвременната архитектура? 
- Живеем в постпостмодерно време, което дори все още си няма собствено име, забързано в процеса на тестване на идеи. Време на бързи комуникации и светкавично разпространение на информация, където материалното губи смисъл за сметка на виртуалното. Това време изисква висока степен на трансформируемост, приспособимост и гъвкавост.


Архитектите държим все по-голяма сметка на последващия процес на обитаване, който залагаме чрез новите си проекти. И се интересуваме повече не само от отделната сграда, а как функционира околната градска среда и какви нови и разнообразни възможности предоставя тя на обитателите за техния по-пълноценен, качествен, устойчив, социално активен и уникален живот.


Какво търсят най-често клиентите ви?
- Застроена площ.


Бихте ли се занимавали и с моден дизайн? Пако Рабан например е с архитектурно образование. Архитектурата вдъхновява много интересни решения в модния свят. 
- Известните съвременни архитекти Франк Гери и Заха Хадид също творят в областта на бижутата и модния дизайн. Нещата в сферата на дизайна са силно преплетени и комплексни. Самата почетна награда 40 Under 40 е не само за архитектура, но и за индустриален, мебелен и интериорен дизайн. Днешното ни време, за което стана дума по-горе, се характеризира и със смесването и баланса на различни култури, функции, идеи, мащаби... В моето студио например, ако днес сме работили по архитектурния дизайн на 180,000 кв.м болничен комплекс в Далиан, на следващия ден можем да работим върху дизайна на малка мебел или интериорен щанд и да приложим същите дизайн принципи.


Интересувам се и следя отблизо и арт фотография, и всякакви нови и стари арт форми – Лос Анжелис е идеално място за това. Занимавал съм се и със сценография, и с видеоинсталации, имам идеи и за моден дизайн и дано някой ден срещна подходящия клиент да ги реализирам.


Проект на арх. Владо Вълков

© Владо Вълков

Проект на арх. Владо Вълков


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK