Никой не знае как ще изглежда центърът на София

Никой не знае как ще изглежда центърът на София

© Дневник



Ще има ли тунел под жълтите павета пред Художествената галерия?


Никой не знае е най-краткият отговор. Според спечелилия проект в конкурса за нов облик на центъра на София - да. След недоволните реакции на гражданите срещу премахване на жълтите павета - по-скоро не. Избраният проектант пък веднага заяви, че има вариант и с тунел, и с павета.


Реакциите на резултатите от конкурса накараха председателя на журито арх. Георги Бакалов да обясни, че печелившите концепции ще се преработват, за да съберат по-голяма обществена подкрепа (както и да се преценява тя). Възможно е след това преначертаният проект да няма нищо общо... със спечелилия. Или да останат няколко общи зелени площи между двете идеи. Спечелилият с тунела проектант Влади Николов вече обясни, че фирмата е готова и с други варианти - запазване на автомобилния трафик, но без паркинг или само разширение на градската градина...




Ако такъв е подходът и за останалите три зони, накрая ще се окаже, че конкурсът е бил за избор не на проекти, а на проектанти.


Зле формулирано задание, "обидно" малко кандидати, спорен състав на журито, формални обсъждания, бързо разглеждане на проектите и спорен краен резултат с много неизвестни. Така се е реализирал конкурсът за нов облик на центъра на София според основните му критици. Според организатора - главният архитект на града Петър Диков, обаче недоволни са само загубилите надпреварата, а към "процедурата, прозрачността и заданието не бива да има претенции".


Победители, но не съвсем


Проектите, които са получили най-много точки, най-вероятно няма да се реализират така както са предложени. "На базата на препоръките от журито, заедно с експертните мнения от обществените обсъждания, които протичат в момента, Столичната община ще изготви техническо задание за четирите зони, което ще предложи на архитектурните екипи, спечелили конкурса", заяви пред "Дневник" един от членовете на журито, Малина Едрева, която е и председател на общинските съветници от ГЕРБ в София.


Предложения как ще изглежда центърът на София ще даде и общинският съвет чрез комисиите си. Ако проектантите не се съгласят да променят идеята си, местната управа ще предложи на следващия в класирането. Следва подписване на договори и изпълнение на проектите.


Според Едрева няма да се бърза с взимането на крайните решения, за да може да се достигне до обществен консенсус за облика на града. Все пак ориентировъчно до края на пролетта би трябвало да е готово техническото задание и да започне преработката на проектите.


Това поставя и самите спечелили проектанти в сложна позиция и е тест доколко са склонни да защитават визиите си и доколко да се съгласят на друга реализация само за да сключат договор.  


Не е ясно, какво следва, ако има обществена реакция и срещу преработените концепции. Част от проблемите в конкурса обаче са заложени още в организирането му и това е видно и за непрофесионалисти, след като се запознаят с процеса.


Проектът за тунел под бул. "Цар Освободител", който е сред най-критикуваните

© Дневник

Проектът за тунел под бул. "Цар Освободител", който е сред най-критикуваните


Като конкурс за детска рисунка


"Основният проблем е, че се прави конкурс за детска рисунка", обясни арх. Петър Торньов - част от екипа на "Група Град", които участваха в конкурса като "Група "Център"* ("Дневник" разговаря с трима от архитектите от екипа, защото освен участници в състезанието без да печелят в нито една от зоните, имат ясна и открита позиция по всички проблеми на градската среда в София през последната година - бел. ред.). Според него е трябвало да бъдат направени предварителни обществени обсъждания, с които да се определят рамки на проектите. Например дали по "Граф Игнатиев" да продължи да се движи трамвай, дали да се запази сегашният вид на площада около храм-паметника "Александър Невски" и т.н. Едва след това да бъде обявен конкурс по определени идеи, около които вече е постигнат консенсус. Докато в случая всички все едно са получили бял лист и кой каквото измисли и както прецени да се отнесе към инфраструктурни проблеми, трафик, особености на зоните.


Според арх. Торньов не е имало и достатъчно време за разработване. Той оценява още, че "процедурите протекоха непрозрачно", а някои от условията в заданието са били дискриминационни - проектите не са били представени анонимно, а журито е знаело авторите по време на оценяването.


От "Група Град" казаха, че Столичната община предварително е направила допитване до някои архитекти за правилата на конкурса, но в крайна сметка не се е съобразила с повечето от тях. Те са изпратили около 50 предложения.


Фотогалерия: Как ще изглежда централна София до няколко години >


Жури от чиновници


Според друг архитект от същия екип - Ангел Захариев, проблем е и съставът на журито от 15 членове. В състава му бяха общински съветници, представители на Съюза на българските архитекти, на Националния институт за паметниците на културата, на направлението към Столичната община "Архитектура и градоустройство" и повечето от тях са били чиновници, които не са достатъчно компетентни за оценяване на такъв ранг конкурс. Включването на непрофесионалисти сред оценяващите пък е един от мотивите, с които архитектите Тодор Булев и Людмил Леонидов ("Амфион") обжалват класирането в Комисията за защита на конкуренцията.


Според арх. Пламен Братков - също от "Група Град", в журито всъщност най-добре са били подбрани общинските съветници, докато останалите членове са били по-скоро администратори и това също е спомогнало за крайния резултат. Според арх. Торньов от протоколите на обсъжданията си личи, че те не дискутират по същество проектите, а други въпроси.


Архитектите критикуват и лансираното от главния архитект на София Петър Диков обяснение, че конкурсът е международен. "Нямаше вариант на заданието на английски език, каквото е обичайната практика", каза арх. Захариев, за надпреварата не е съобщено в ключови европейски източници за архитектура, в журито не е имало чуждестранен представител (което е и по-голяма мотивация за местни екипи да участват, за да бъдат забелязани). Така може би предвидимо не се е включил и екип от друга страна.


Те отхвърлят аргументите, "че няма ли добри български архитекти, че да се канят чужди", с обяснението, че присъствието им стимулира и самите тях за по-силна конкуренция.


От "Група Град" смятат, че решението на проблемите е в наемането на фирма, която да се занимае с организационната част на конкурсите и че има много международни компании с подобен опит.


Арх. Петър Диков на едно от обществените обсъждания

© Мария Съботинова, СГ/ИИ

Арх. Петър Диков на едно от обществените обсъждания


Диков каза


Във всички свои публични изказвания главният архитект Петър Диков уточнява, че не се е месил в работата на журито, не е присъствал на техните заседания и всъщност конкурсът е протекъл по възможно най-прозрачния начин. За критиките към него смята, че идват само от отпадналите екипи. Прибягна и до исторически справки, че от десетилетия не е имало успешно проведен архитектурен конкурс в София и не желае и този да бъде сполетян от същата съдба.


"Работата на направление "Архитектура и градоустройство" е прозрачна. Може да се види всичко - от старта на решенията на експертния съвет до заповедта", обобщи Диков в скорошно интервю за вестник "24 часа". По думите му интересите на частната инициатива и на гражданите и общината често се разминават. "Малко хора търсят вносителя на проекта. Главният архитект слага административния подпис, но професионалният, под проекта, който застроява междублоково пространство, градинка или прави висока сграда, е на колеги. Те също носят отговорност. Аз моята си я нося и никога не съм бягал от нея. Ако има недоволни, че спирам преписки, защото не бих плюл на физиономията си, да излязат и да покажат за какви проекти става въпрос", твърди той.


И добавя, че оставката му е в джоба и решението е в ръцете на кмета. "Откровено да си призная, мисля, защото чисто човешката ми търпимост като че ли преля", казва Диков и добавя: "Искат ми оставката, защото аз съм бил избрал проектите за центъра, защото не съм правил конкурси, заради ниските оценки на имотите, през които минава Северна скоростна тангента... Сякаш главният архитект е виновен и за кишата, и за сушата."


Има ли нужда въобще от генерална промяна в центъра на София 

При тази неяснота и навързани десетки въпроси без отговор, съвсем естествено идва и заключението ни, че може би въобще няма нужда от големи промени в тези централни зони.


"Ако няма идея какво и защо ще се променя - по-добре не го правете", отговарят на констатацията ни арх. Братков и арх. Захариев и добавят, че могат да се направят само нужните ремонти - плочки, осветление, други. А парите, предвидени за това, да отидат за квартали с по-сериозни нужди. И едва след като има яснота какъв проблем трябва да се реши в центъра, концепция кое е фокусът (туристи, институции - дава бързи примери той), да се обяви конкурс. Според арх. Братков е много важно и зоните да се мислят с общ поглед, а също така и в цялост и дава пример, че например НДК - Орлов мост - "Мадрид" е такава линия, която трябва да се гледа като едно. 


"Моето лично мнение е, че центърът на София е уникално красив. Носи дух, чар, има много исторически напластявания, но бива постепенно обезобразяван", казва арх. Торньов и продължава, че малко му трябва, а с конкурси и резултати като този се стимулира посредствеността.


* На въпроса, че е нормално, след като не са спечелили конкурса, да са недоволни и да критикуват всичко, архитектите от "Група Град" заявяват, че те са се включили, за да бъдат част от процеса и да могат да предизвикат истински разговор за градската среда в София и проблемите й и че след като преди са ги обвинявали, че не участват, а само критикуват, сега е различно, а следващото ще бъде да спечелят и да критикуват. В конкурса казват, че са предложили "нежна намеса" в центъра, която е баланс между това, което има, запазване на духа и подобряване на средата.

"Дневник" търси за разговор и спечелилите проектанти. И ще публикува и други мнения, свързани с конкурса за центъра на столицата, както и за решения в градската среда.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK