© Красимир Юскеселиев
Решението за паметника пред Националния дворец на културата (НДК) вече не може да бъде отлагано, както ставаше години наред. Просто защото ремонтът на цялата градина около НДК е съвсем предстоящ. Така че столичните общинари нямат повече време за умуване и прехвърляне на проблема за следващото заседание, както направиха за пореден път днес като отложиха обявяването на архитектурен конкурс.
Преустройството на пространството, включващо и известния с цинични имена монумент, е идеален момент най-накрая да решат проблема с него.
Независимо дали ще бъде премахнат или преместен, дали ще бъде реализирана оригиналната му идея или ще придобие нов вид. Независимо дали проектът ще бъде възложен на автора проф. Валентин Старчев, или на млади архитекти. Независимо от крайното решение, недоволни винаги ще има, но със сигурност никой не харесва страхливи управници.
Същите управници, които не смеят да решат и за Паметника на съветската армия в центъра на София.
Сравнението на председателя на групата на общинските съветници от БСП Милка Христова на паметника "1300 години България" с Айфеловата кула е меко казано неуместно. Не само защото монументът е завещание от тоталитарната епоха. Вярно е наистина, че парижкият символ още като проект е обявен от интелектуалци и артисти за грозен. Но френските власти са защитили избора си и в наши дни над 6 млн. души годишно посещават кулата.
Дали столичните общинари могат да вземат решение за паметника пред НДК, така че мястото след сто години да привлича милиони туристи в София?
Добре че Айфеловата кула не е пред НДК.
