Какво е останало от мемориала на Първи и Шести пехотен полк

Бронзовият лъв и някои от плочите от мемориалния комплекс на Първи и Шести пехотен полк

© Велко Ангелов

Бронзовият лъв и някои от плочите от мемориалния комплекс на Първи и Шести пехотен полк



Паметникът "1300 години България" вече е напълно разрушен. На Столичната община й отне 3 години, за да изпълни решението на общинския съвет от 2014 г. за демонтирането му. Според същото решение на мястото би трябвало да бъде възстановен мемориалът на Първи и Шести пехотен полк.


Засега не е известно кога и как ще стане това. Столичната община тепърва трябва да обяви конкурс за проект, който ще трябва да премине през обществени обсъждания и да получи одобрението на художествения съвет към общината.


Общината веднъж вече обяви конкурс - през 2014 г. Тогава нито един от 11 проекта не получи дори минималните 50 точки.


Историята




През 1934 г. в София е бил изграден мемориал в памет на войниците от Първи и Шести пехотен полк, участвали в сраженията от Сръбско-българската война (1885 г.), Балканските войни (1912-1913 г.) и Първата световна война (1915 - 1918 г.).



Мемориалът се е състоял от 3 стени в пе-образна форма, а по средата се е намирал бронзов лъв, с щит, на който е била изобразена картата на Санстефанска България. В цялостен вид мемориалът е съществувал едва 10 години, защото една от стените му е била разрушена по време на бомбардировките над София през 1944 г. Паметникът е бил мястото за отбелязване на Празника на българската армия на 6 май.


Той е оцелял само 47 години, защото през 1977 г. "войнишкият паметник", както го наричат някои от жителите на София, е бил демонтиран, за да бъде изпълнено желанието на Людмила Живкова за построяването на сградата на Националния дворец на културата. Няколко години по-късно там е издигнат и паметникът "1300 години България", чието демонтиране започна в началото на месеца и приключи вчера.


Част от плочите от мемориалният комплекс на Първи и Шести пехотен полк , разрушен при строежа на НДК и паметника "1300 години България"

© Велко Ангелов

Част от плочите от мемориалният комплекс на Първи и Шести пехотен полк , разрушен при строежа на НДК и паметника "1300 години България"


От тогава до днес в Националния военноисторичеки музей се съхраняват 184 плочи от мемориала, на които са изписани имената на над 3000 войници от двата пехотни полка, разказва Даниела Цанкова-Обретенова, която е зам.-директор на музея. Бронзовият лъв пък е "на пост" пред вратите на вътрешната сграда на музея.


Години опити и никакъв резултат


Възстановяването на мемориала обаче е сага, започнала още през 2000 г. Тогава архитект Атанас Агура прави проект за възстановяването му, но в Южния парк, зад Музея на земята и хората. Агура е и сред проектантите на парка около НДК, заради който е разшурен мемориалът.


Министерството на отбраната се заема с проекта, като тогавашният министър на отбраната Бойко Ноев прави първа копка. С течение на времето и смяната на министрите проектът се забравя. До 2014 г., когато е направен неуспешният конкурс.


Катерицата от конкурса на "Трансформатори"

© сдружение

Катерицата от конкурса на "Трансформатори"


Две години по-рано сдружението "Трансформатори" обявява конкурс за идеи как да бъде преобразен "1300 години България". Сред 40-те предложения е пред паметника да "застане" катерица, самият паметник на бъде опакован, да бъде заменен от алпинеум с растителност и водопади, или да бъде превърнат в светеща кула, а около него да бъде изградена рампа за наблюдение.


Единственото сигурно е, че след демонтирането на "1300 години България" София е с два паметника по-малко, а общината - с още един проблем, на който да търси решение в следващите години.


Какво е останало от мемориала на Първи и Шести пехотен полк

© сдружение

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK