"Бронзовата къща" ще деидеологизира мястото на бившия мавзолей, надяват се авторът и общината

Визуализация на "Бронзовата къща" от изложбата на Пламен Деянофф през юни в Софийска градска художествена галерия

© Пламен Деянофф, СГХГ

Визуализация на "Бронзовата къща" от изложбата на Пламен Деянофф през юни в Софийска градска художествена галерия



Когато избирахме мястото, вървяха дълги дискусии с много хора. В края на краищата всяко поколение има право да го използва, не може да има терен, който е резервиран завинаги за някаква идеология. Като се има предвид, че беше и празно, беше подтикващо, не само за мен, а за всички, участвали в идеята да си кажем защо не - защо да не го превърнем по време на европейското председателство в място на дискусии, да си зададем въпроса какво е било преди и какво ще стане в бъдеще."


Така живеещият в Австрия български художник Пламен Деянофф представи част от идеята на своята "Бронзовата къща" - временна художествена инсталация на мястото на бившия мавзолей, която Столична община иска да постави по предложение на австрийското правителство във връзка с председателството на Съвета на ЕС, което двете държави поделят догодина. В понеделник вечер в Университета по архитектура бе четвъртото от общо пет обсъждания на проекта, чието осъществяване се предвижда за началото на 2018 г. Последната среща е днес, 8 ноември от 17 ч. в зала "София" на Столична библиотека.


"Бронзовата къща" ще е скулпторна сграда - едновременно произведение на изкуството и функционален обект, висок между 12 и 14 м. и съставен от над 1000 масивни бронзови елемента, които препращат към силуети и орнаменти от българската архитектура. Ако бъде одобрена, инсталацията ще стои на площад "Батенберг" от януари до декември 2018 г.




По думите на Деянофф отправна точка "Бронзовата къща" са записки на Льо Корбюзие от пътуването му до Велико Търново, в които големият модернист се възхищава от архитектурата на късното средновековие и мечтае да вплете елементите й в съвременна сграда. Вече близо 12 години Деянофф прави отливки на орнаменти и различни макети за "Бронзовата къща", които представя в престижни музейни институции по света. Инсталацията дори е била осъществена в по-малък мащаб в Хамбург, където е била популярна сред училищата като класна стая. В предложения за София вариант "Бронзовата къща" трябва да препраща към Хрельовата кула на Рилския манастир, а идеята е жителите на града да открият свои приложения за пространството.


Проектът бе приет добре от 50-тината души на обсъжданието, предимно архитекти и художници. Анонсът, че в центъра на София ще бъде поставена "най-голямата скулптура-сграда в света, произведена изцяло и само от масивен бронз" обаче стресна много софиянци, които чуха за произведението за пръв път през септември. Също в понеделник, петима художници и архитекти, активни във фейсбук групата "Публично изкуство в България", изпратиха отворено писмо (вж. прикачения файл), с което задават на Столична община и посолството серия въпроси, включително как са избрани мястото и художника, защо проектът бе обявен толкова късно и като свършен факт.


Един от фрагментите, от които ще бъде изградена кулата

© Пламен Деянофф, СГХГ

Един от фрагментите, от които ще бъде изградена кулата

В отговор от общината повториха, че решението за поставянето на монумента все още не е прието. От Австрийското посолство се заеха да отговорят на критиките от нейно име, посочвайки, че предложението е тяхно и не е трайно градоустройствено решение. Идеята е България и Австрия да се представят с произведение на общ художник по повод Европредседателството през 2018 г., която също е и Година на културното наследство.


По думите на Томас Шьолцел - заместник-ръководител на мисията на Австрия в Германия, скулптурата на Деянофф е била единственото предложение за подобен мащабен проект, готово за осъществяване. Мястото е избрано от самия художник. Стана известно, че поставянето й в София се очаква да струва между 250 и 300 хиляди евро и подкрепата идва от Министерството на културата на Австрия.


На въпрос дали Виена би приела българска скулптура, която да бъде поставена на знаково място, от посолството отговориха, че градът е поставял много скулптури на български артисти като част от програмата си за изкуство в градката среда, но все пак признаха, че подобни проекти се поставят на конкурсен принцип.


Главният архитект Здравко Здравков определи "Бронзовата къща" като артистична провокация, необходима за преосмисляне на проблематичното пространство около мавзолея. Той заяви също, че София трябва да има пространство за художествени намеси, но то щяло да бъде избрано с конкурс. От общината обещаха да отговорят на всички питания лично на авторите на отвореното писмо, но не отговориха защо обсъжданията на проекта се правят чак през ноември. От "Публично изкуство в България" питат още къде в онлайн пространството е представена идеята на Деянофф, съгласувана ли е с Министерството на културата и НИНКН и по какво се различава тази процедура от непрозрачно натрапения "светещ" паметник на Самуил.


Последното обсъждане трябва да бъде днес, 8 ноември от 17 ч. в зала "София" на Столична библиотека.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK