AirBG: Мръсният въздух в България скъсява живота повече от пушенето

Ръководителят на сдружение AirBG Стефан Димитров (вдясно) представя експерти на сдружението.

© Надежда Чипева

Ръководителят на сдружение AirBG Стефан Димитров (вдясно) представя експерти на сдружението.



Градът, в който най-дълго време са превишавани нормите за фини прахови частици (ФПЧ) през изминалия отоплителен сезон, е Видин. Заради масовото отопляване с твърдо гориво 91 дни или 42% от сезона жителите на града са дишали замърсен въздух. Втори е Русе със 73 дни, трети е Пловдив – с 65, следва София – с 41. Данните бяха изнесени на годишната конференция на гражданското сдружение AirBG. Неговият ръководител Стефан Димитров обяви, че вече разполагат с 900 станции за измерване замърсеността на въздуха в цялата страна.


"Въздушното замърсяване като фактор за заболеваемост все още не присъства в обучението на лекарите", каза пулмологът д-р Александър Симидчиев, председател на сдружение "Въздух за здраве". Затова и няма адекватно отношение на медиците към този враг на здравето, обясни лекарят.


С 1.8 години се скъсява средно живота от мръсния въздух, докато от пушенето – с 1.6 години, каза той. България е с най-висока смъртност в ЕС, като доклад на Световната здравна организация от март обяви, че 41 души всеки ден умират от преждевременна смърт (тоест, по-рано от средната продължителност на живота за страната). По данни на българското Министерство на здравеопазването от юни 2018 г. броят им е 49 души дневно.




"При 29% от общия брой починали от рак на белите дробове причината е мръсният въздух. При смъртните случаи от исхемична болест на сърцето този процент е 25%, а при инсултите – 24%, съобщи д-р Симидчиев.


Данните за въздуха, които получава от своите станции сдружението AirBG, се припокриват в 75% с тези на Министерството на околна среда, са изчислили от Института по метеорология и хидрология. "Нашите изчисления показват, че припокриването с официалните станции е 95%", заяви Стефан Димитров.


Като предстоящ проблем за София бе посочен планираният строеж на инсинератор за изгаряне на отпадъци до ТЕЦ София, зад Централна гара. "При изгарянето на средно 600 т отпадъци дневно там, столицата ще получава по 256 т азотни окиси годишно. Такова количество вредни емисии се отделя, когато 1 милион дизелови автомобили карат 1000 км", даде пример Димитров.


Активисти сформираха "Група за чист въздух", за да заведат колективен иск на граждани и организации за чист въздух срещу бездействието на Столична община по проблема, бе обявено на конференцията на AirBG. Първото заседание по делото е на 20 май.


Димитров каза, че нараства броят доброволци, желаещи да се включат в структурите на сдружението в цялата страна. "Повишават се и възможностите на гражданите да се осведомяват за реалното състояние на въздуха, който дишат", каза Димитров и предложи на интересуващите се да влизат в сайта на сдружението. Там ще получат информация къде могат да купят евтини части и сами да си сглобят измервателна станция на въздуха. "Предстои да разработим чат бот, в който всеки ще може от телефона си да се осведоми какво е качеството на въздуха, където се намира", обяви председателят на AirBG.


Сдружението следва проекта на граждани от Щутгарт, които преди три години решиха сами да измерват качеството на въздуха поради нежеланието на местните власти да се заемат с проблема. Вече в 75 държави следват германската инициатива, наречена "Luftdaten.info.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK