© Юлия Лазарова
Черната каменна стена на площад "Гарибалди" е пример за недомислие, породено и от липсата на контрол върху проекта от възложителя на обществената поръчка - Столична община.
Инженерингът, сроковете за изготвяне на проекти и ниската им цена и реалното отстраняване на проектанта от строителството са основните причини за вредата от обществените поръчки за градската среда, бе изтъкнато на пресконференция на Камарата на архитектите в България (КАБ) днес.
Инженерингът е все по-често използвана процедура при обществени поръчки, при която общината или държавен орган възлагат на спечелилата фирма изпълнител да изготви проекта и после да извърши строителството, обясни арх. Петкана Бакалова, зам.-председател на КАБ. Така се елиминира проектантът като независима страна, която отстоява идеята си и не прави компромиси с реализацията й. Строителната фирма дори да наеме проектант, той е зависим от нея и е склонен да променя проекта си според нейните искания.
"А той, строителят, просто иска максимална печалба, което означава много пари за ниско качество на изпълнението", обясни арх. Бакалова. Вместо общината като възложител да диктува условията и да поставя изисквания към проекта, тя оставя всичко това на фирмата изпълнител, допълни тя. Скандален пример за обществена поръчка инженеринг арх. Бакалова посочи строящата се в момента Градска галерия на Пловдив. Тя е за 4.2 млн. лв. с ДДС и избраната за изпълнител фирма сама изготви проекта и сега го реализира. "Никой не знае как ще изглежда бъдещата изложбена зала", каза арх. Бакалова.
От КАБ поискали да видят проекта, но община Пловдив отказала с аргумента, че имало авторски права. Но се оказало, че самата община държи авторските права на проекта заедно с фирмата изпълнител. Сградата вече се строи, а няма подземен паркинг! Фирмата се оправдава, че не го предвидила заради "опасност от археология". Но на това място се знае, че няма археология и това е просто оправдание", отбеляза арх. Емил Жечев от КАБ.
Като причина за появата на лоша архитектура и строителство е критерият на обществената поръчка за срок за изготвяне на проекта. Общините по правило избират кандидатът, предложил най-кратко време. Така в столичния район Панчарево за укрепване на местното училище е спечелила фирмата, предложила срок от 4 дни за проектирането на важния ремонт на сградата.
Кметът на София Йорданка Фандъкова коментира пред журналисти изнесения случай, предаде агенция "Фокус": "Ако има случаи, в които за проектиране са дадени 4 дни, това е абсолютно недопустимо. Няма как да се случи добър проект".
В Гоце Делчев е спечелил проект за детска градина, изготвен за 2 дни, а в Златоград общо 44 обекта са били проектирани за 10 дни, каза още арх. Бакалова.
Причината за тези абсурдно кратки срокове е, че общината предварително е избрала победителя в обществената поръчка и той е изготвил проекта още преди да търга, тъй като знае, че ще спечели.
Третата причина за вредния ефект от обществените поръчки е умишленото сваляне на цените за проектиране от страна на общините, отбеляза арх. Бакалова. В Евросъюза и навсякъде в правовия свят стойността на проекта (на интелектуалната част) е 12% от цялата строителна стойност на обекта. Този дял е и нивото на европейското финансиране у нас, което в строителния бранш се управлява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), изтъкна арх. Петър Киряков. Той е изчислил какво става след това по веригата с тези 12% за проекта.
"5% от строителната стойност се отделят за т.нар. независим надзор, който е чисто български патент и не съществува никъде другаде по света. 2.5% от строителната стойност отиват за финансиране на служители на МРРБ за изработка на технически задания и организация на управлението на проекта. Други 2.5% са за служителите на общината, където е обектът. Те изпълняват непредвидената в ЗУТ роля на "ръководител проект". Това е още един български патент. Така под 2% от строителната стойност се определя като индикативна стойност на обществената поръчка, под която участниците в нея трябва да направят своите оферти. Обобщено може да се каже, че цената на проекта от 12% пада до 2% и тези 10% по-малко не се спестяват на инвеститора, а се ползват за споменатите специфични за България дейности, които са непознати в европейската практика", отбеляза арх. Киряков.
Ръководството на КАБ се обедини около мнението, че при значими за облика на градската среда обекти вместо обществена поръчка най-доброто решение е да се организират архитектурни конкурси.
На въпрос защо проектантът на ремонта на ул. "Граф Игнатиев", арх. Иво Пантелеев, който е член на КАБ, след критиките се скри от медиите, председателят на камарата арх. Борислав Игнатов обясни, че не приема неговото поведение. Беше изтъкнато, че за несполуките с "Граф Игнатиев" и площад "Гарибалди" не е виновен само проектантът, а и възложителят – Столична община. Тя е трябвало да осъществява контрол, защото бе изтъкнато, че същата фирма изпълнител "Джи Пи груп" перфектно обнови централната бургаска улица "Княз Богориди". Но там по време на ремонта неотлъчно на обекта е бил проектантът и зам.-кметът по строителството на община Бургас. Докато по софийската "Граф Игнатиев" зам.кметът по строителството Ирина Савина не е виждана, подчертаха архитектите.
Поставените проблеми около процедурите с обществените поръчки ще бъдат тема на среща днес между ръководството на КАБ и кмета на София Йорданка Фандъкова. Ще присъстват и зам.-кметът по финансите Дончо Барбалов и главният архитект Здравко Здравков. "На срещата е поканен и арх. Пантелеев, но дали ще дойде, не зная", допълни председателят на КАБ Борислав Игнатов.
