Обсъждането на плана за Борисовата градина откри доста пробойни в проекта (видео)

Граждани проучват картата с предложения проект за ПУП на Борисовата градина преди да започне първото му обществено обсъждане в зала "Максима" на УАСГ.

Чия е собствеността на важни обекти в Борисовата градина не се знае от проектантския екип, изготвил проекта за Подробен устройствен план (ПУП) на най-големия парк в София, стана ясно на общественото обсъждане. То продължи до късно снощи в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Присъстваха над 500 души.

На трибуната бяха част от авторите на проекта начело с чл. кор. арх. Атанас Ковачев, главният архитект на София Здравко Здравков и модераторът на обсъждането Миряна Сирийска.

На първия ред сред гражданите в зала "Максима" седнаха кметът Йорданка Фандъкова и председателите на общинските комисии по околна среда и по устройство на територията. На по-задните редове се разположиха общински съветници от ГЕРБ, а до тях природозащитници прилежно бяха разгърнали карти и наредби и чакаха да вземат думата.

Първо проектантът арх. Ковачев представи идеите си, залегнали в изготвения проект за ПУП. Изненадващо темата за стадионите мина без фенски страсти. Повечето експерти се съгласиха с арх. Ковачев, че могат да се реконструират, но в сегашните си размери. Само мъж с шапка на ЦСКА попита, като ще си остане "Българска армия" в сегашната "чашка", колко нагоре ще може да се вдигат трибуните.

Обсъждането на плана за Борисовата градина откри доста пробойни в проекта (видео)

"Разговарял съм със собственика на стадиона и те ще махнат пистата около терена, за да си увеличат местата на трибуните. Не си представям там нови обеми", обясни проектантът арх. Ковачев.

Мъж, представил се за адвокат на ЦСКА, обяви, че има подписка и за 10 дни са събрани 90 хиляди подписа в подкрепа на нов стадион. "Няма да падне нито едно дърво, ако се изгради. Нашият собственик е сериозен природолюбител и опазва дърветата", заяви той сред бурния смях на залата.

Какво налага възстановяването на изчезналото още през 1936 г. Климатично училище, както и въпросът "Защо в ПУП-а не е включена зоната "Софияленд", отнета от парка през 2000 г. като "зона за атракции и забавления", а сега е жилищен квартал? Защо и 35 дка гъста гора в НТЗ "Хладилника" до болница "Токуда" не е в парка?. Ще пиша предложение тези територии да се включат в него, обяви Воислав Тодоров. Той е общински съветник и е от малкото активни опозиционери на ГЕРБ в градския парламент.

Николай Стойнев, зам.-председател на Столичния общински съвет и зам.председател на групата на ГЕРБ в него (със синьото сако), кметът Йорданка Фандъкова и Силвия Христова, председател на общинската комисия по устройство на територията и архитектура.

"В "Софияленд" е предвидено запазване на съществуващата сграда. А и там няма в момента инвестиционни намерения", отговори главният архитект Здравков.

"Но утре могат да се появят. И тогава?", отвърна Воислав. Получи отговор, че ако се появи инвестиционно намерение, то ще бъде разгледано, като стремежът ще е да се запазят дърветата.

Недоволството

"Вие прекалявате!", провикна се към трибуната мъж от залата. Тогава модераторът г-жа Сирийска извика в микрофона "Ако не спазвате реда, за щастие има полиция и аз ще я призова!"

Тук цялата зала закипя от негодувание и сякаш отправената заплаха окуражи гражданите да задават по-остри въпроси.

Андрей Зографски от сдружение "Спаси София" изброи всички паркинги, заложени в ПУП-а, и изчисли, че ще има нови 1000 паркоместа.

Над 500 граждани дойдоха на обсъждането и за да влязат всички се наложи организаторите от Столичната община в последния момент да сменят наетата по-малка зала със зала "Максима".

Проектантът се оправда, че те са за публиката, когато има мачове. Негов колега от екипа увери, че само около националния стадион в делничен ден са преброили 500 паркирани коли.

Пред един от трите микрофона в залата застана Гергана Пирозова от "Спаси Борисовата градина".
"През 2015 г., когато беше конкурсът за ПУП-а, арх. Петър Диков (тогава гл. архитект на София) заяви, че целта на ПУП-а е да върне 300 декара в парка. Колко декара успяхте да върнете, арх. Ковачев?", попита тя.

Кой лъже?

Частна собственост са Маймунарника, 10 декара до "Софияленд", а до Ловния парк има 500 декара частна общинска собственост, заизрежда Пирозова. "А в парк тя може да е само публична! Във вашата карта, арх. Ковачев, едни терени са частна собственост, но в друга са общинска. Кой лъже? Казахте за Климатичното училище, че е с неустановена собственост. Предназначението на този терен от 10 декара и три сгради, който е до къпалня "Мария Луиза" и има и минерален извор, е "за курортно-рекреационна дейност" - пише го в кадастъра! Кажете изключителна държавна собственост ли е или е с неустановена?", настоя Пирозова.

На трибуната се усети объркване. На помощ се притече мъж от залата, представил се като инж. Златаров, геодезист от екипа, изготвил ПУП-а. Той обяви, че кадастралната карта била динамична система и собственикът на даден терен от парка в нея може да се променя.

"Кадастралната карта, която съм ползвал, е от 2010 г. Ако в нея пише един собственик и той се смени, новият може да не се нанесе в картата", каза инж. Златаров.

Маргинализира ли се Борисовата градина

Жената от "Спаси Борисовата градина" отново запита проектанта знае ли чия е собствеността на Маймунарника, на Климатичното училище – на държавата или е неизяснена. Отговор от проектанта не последва. От трибуната арх. Къдрева обеща, че "ние постоянно актуализираме собствеността според кадастралната карта". И уточни, че Маймунарника бил на "Софийски имоти", които вземали 11 хиляди лева наем.

Активист на Зелените обясни пред микрофона, че кадастърът не прехвърля и не учредява собственост. "Би трябвало да гледате нотариалните актове на всеки обект", простичко препоръча той на седналите на трибуната.
"Паркът не е място за високо спортно майсторство. То маргинализира Борисовата градина", продължи зеленият активист. "Няма смелост в този проект. От 300 декара, които трябваше да върнете на парка, колко успяхте", риторично запита той. Последва обещание от арх. Ковачев: "Ние няма да позволим разширяване на стадионите".

Арх. Бойка Къдрева от общинското Направление "Архитектура и градоустройство", модераторът на обсъждането Миряна Сирийска и авторът на проекта за ПУП арх. Атанас Ковачев.(отляво надясно)

Тепърва му предстоеше да обяснява нужен ли е музей "Зелената памет на София" с РЗП от над 1000 кв.м и три нови сгради на Климатично училище с неясен статут. И защо ще възстановява изгорелия ресторант "Тенекиите", който е върху частен терен. И как така освен игрища и съблекални на гара Пионер се оказва, че е планирана "малка зала за културен център"...

За всички тези нови строежи той вече има опоненти в Столичната община – и кметът, и председателят на общинския съвет са против тях.

Чакат се писмени предложения

Кой ще опази лесопарковата част на Борисовата градина, в която дърветата не са картотекирани, макар това да е задължително в урбанизирана територия. И реките, чиито имена се оказаха сбъркани в проекта.

Чуха предложения, че този проект за ПУП ще трябва изцяло да се преработи. От трибуната също не отхвърлиха този вариант и дори бе подсказано да се насрочи "ново начално обществено обсъждане на преработения проект".

Ръководителят на проектантския колектив, изготвил проекта за ПУП арх. Ковачев беше подложен на кръстосан огън от граждани и неправителствени организации.

Главният архитект Здравков препоръча на всички граждани и организации да изпратят писмените си предложения за промени в ПУП-а до трите района, на чиято територия е Борисовата градина – "Средец", "Изгрев" и "Лозенец", до 19 юни. Те ще бъдат обобщени и на 26 юни ще се проведе заключителна дискусия на общественото обсъждане. След това проектът ще бъде коригиран с най-смислените предложения от експертен съвет при главния архитект. После ще бъде разгледан в общинските комисии, за да се подготви за гласуване на сесия на Столичния общински съвет. Ако бъде приет, Борисовата градина ще има Подробен устройствен план.