© Георги Кожухаров
Голямата двуетажна къща, в която е живял видният политик и журналист Димитър Петков, от години пустее напълно изоставена. Тя е паметник на културата, но сегашният й собственик – Съюзът на българските учители (СБУ), не можел да я реставрира поради поради постоянни обжалвания на Подробния устройствен план на района. Сградата е на централната ул. "Неофит Рилски" 64 и само дворът се ползва за паркинг, докато фасадата е поле за своеволни графити.
Димитър Петков е опълченец, загубил едната си ръка в боевете на Шипка, бил кмет на София от 1888 до 1893 г., когато започва благоустрояването на града – прокарването на канализация и някои от основните сега улици на града. Бил е и председател на Народното събрание 1892-1893 г., а през 1906 г. става министър-председател до убийството му през март 1907 г. на бул. "Цар Освободител". Негов син е земеделският водач Никола Петков, осъден на смърт и убит през 1947 г., заради съпротивата му срещу комунистическия режим.
Домът на тази видна българска фамилия сега очаква да бъде реставриран от Съюза на българските учители. Неговият председател Янка Такева обясни за "Дневник", че е готова да започне ремонта, но първо трябва да получи от Министерството на културата одобрение на устройствения план.
© Георги Кожухаров Оцелели орнаменти по фасадата на къщата, която е оставена на произвола на времето
От Министерството на културата на 17 юли изпратиха писмо до "Дневник", в което съобщават, че "за тази сграда е съгласуван Работен устройствен план на 13 май". Издадено е и становище, в което се дава възможност за реставрация, конструктивно укрепване и адаптация на недвижимата културна ценност.
На въпрос след като министерството дава възможност за начало на ремонтните дейности, СБУ ще се възползва ли, Янка Такева обясни, че този одобрен устройствен план сега се обжалвал от различни заинтересовани страни и затова нямало как да започне укрепването на сградата.
"Като бъдем готови, ще си я реновираме", обеща Такева пред "Дневник".
В предишни свои изявления по проблема тя декларира, че СБУ я е придобило с цел да я укрепи и да я дава под наем. В документацията на Националния институт за паметниците на културата е отбелязано, че сградата с разгъната застроена площ от 372 кв.м и прилежащ двор е придобита от СБУ преди десет години като молител.
