© CSKA.bg
Проектът на DESET architects, представен през май като съобразен с условията на Борисовата градина.
Визата за основен ремонт и реконструкция на стадион "Българска армия", издадена от главния архитект на София Здравко Здравков на 12 септември, предизвика радостно съобщение от "ЦСКА-София", че ще изградят "нов дом". Новината бързо създаде очаквания особено в спортните среди и медии, че най-после е направена решителна крачка за нов стадион.
Според главния архитект и проектанта на подробния устройствен план (ПУП) на парка Атанас Ковачев обаче визата разрешава сериозно модернизиране на сега съществуващата конструкция. Тя беше издадена две седмици преди началото на предизборната кампания, което може би не е случайно. Може би "новият стадион на ЦСКА" ще бъде и сред темите, които кандидатите ще обсъждат в кампанията, за да спечелят гласове и от феновете. Разминаването кой как чете визата - ново съоръжение или реконструкция на старото - обаче ще се решава след изборите, а ако в управлението на София има промяна - ще зависи и от нея.
Настоящият кмет Йорданка Фандъкова, която вече е кандидат за нов мандат, каза в края на август пред "Нова тв", че "няма никаква пречка да се реновира или изгради", а след издаването на визата не е коментирала темата.
Според експерти са нужни и законодателни промени, за да се разреши категорично въпросът.
"ЦСКА-София": Проектираме ново съоръжение
В клуба се готвят да строят. Адвокатът на "ЦСКА-София" Станислав Трендафилов обясни за "Дневник", че с тази виза "става въпрос за едно ново съоръжение, но ще влезем в параметрите на сегашното". Той каза, че три архитектурни бюра вече работели по проектирането, две от тях били чуждестранни. През пролетта на тази година от клуба вече представиха три различни проекта на български архитектурни фирми.
През юли собственикът на клуба Гриша Ганчев заяви пред "Капитал", че вече има осигурено финансиране - 10 милиона евро собствени средства и 20 милиона от датски инвестиционен фонд.
Главният архитект: Реконструкция на съществуващите съоръжения
Арх. Здравков разясни за "Дневник", че визата, която е издал, е "за проектиране само в рамките на съществуващата застроена площ". И уточни какво включва тя - основен ремонт, което по думите му е частично възстановяване или замяна на конструктивни елементи и основни части на сградата, за да се подобри експлоатационната й годност.
Под реконструкция той посочи, че става въпрос за "изпълнение на нови конструктивни елементи, основни части, съоръжения и инсталации", и повторно отбеляза - "на съществуващите съоръжения на стадион "Българска армия".
Проектантът на ПУП-а на Борисовата градина: "Не сме разрешили нов"
Авторът на обсъждания все още проект за Подробен устройствен план (ПУП) на Борисовата градина проф. арх. Атанас Ковачев обясни пред "Дневник", че издаването на визата е било съгласувано с него и той се е съгласил само за реконструкция и за нови козирки. "Повтарям, аз не мога да разреша нов стадион", каза Ковачев.
Той е притеснен от налаганото в медиите внушение, че сегашният стадион ще се събори: "Нека да го направят и да носят отговорност. Визата не е за нов стадион, а за ремонт и реконструкция".
Ако на база издадената виза сегашният стадион се събори, за да се строи нов, със случая ще трябва да се заеме Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), предупреди Борис Милчев, юридически консултант на Камарата на архитектите в България. Той е бивш завеждащ отдел "Правен" на направление "Архитектура и градоустройство" на Столичната община (2001-2016 г.). (бел.ред. - докато авторът работеше по темата, Милчев беше издигнат за кандидат за общински съветник в листата на "Демократична България", мнението е записано преди това).
Милчев вижда доста скрити капани в законовата база дори само за реконструкция на емблематичния стадион, а визата определя като "подвеждаща".
Още законови изисквания и особености за "строежа"
Според него думата "реконструкция" за стадиона на червените не е точна, защото Законът за устройство на територията не позволява да се изменя съществено конструкцията на обемите на сегашния. На практика тази виза давала право само на вътрешно преустройство, смята юристът.
Според него решението е да се обнови максимално съществуващият стадион, защото ако се събори и започне строеж на нов, той трябва да се проектира по параметрите, заложени в Общия устройствен план на София (ОУП), изготвен през 2007 г. Тъй като Борисовата градина няма все още приет Подробен устройствен план (ПУП), а няма и стар, на територията на парка сега действат само разпоредбите на ОУП.
Според този план стадионът попада в зона за спорт и атракции, където са разрешени интензивност на ново застрояване 0.15 и плътност – 10%. И ако започне строежът на изцяло нов стадион на същото място, проектът му ще трябва да се съобрази с тези параметри на ОУП.
Площта на сегашния е около 57 дка, застроената площ (строителното петно) е 12 332 кв.м. "ОУП позволява там да се строи ново съоръжение само върху 5723 кв.м, което е над два пъти по-малка площ", изчислил е юристът на Камарата на архитектите. А разгънатата застроена площ (РЗП) ще може да бъде 8585 кв.м, което е 2.8 пъти по-малко от настоящата (в момента е 24 333 кв.м).
Заради тези отклонения - параграф 22 буквално
Именно заради съществуващи обекти, каквито са стадион "Българска армия", а и националният "Васил Левски", които се оказват със сериозни отклонения от разрешените размери на действащия ОУП, през април 2018 г. беше приет параграф 22 в Закона за устройство и застрояване на Столичната община (ЗУЗСО). Той позволява да се запазят съществуващи спортни обекти, които са "в отклонение от устройствените показатели".
На този параграф 22 се позова и главният архитект Здравко Здравков за издадената виза. "Общият устройствен план дава общите параметри на зона Са1 – за спорт и атракции в градска среда. С плана на Борисовата градина се изработват и специфични правила и норми за УПИ II, в който попадат двата стадиона (националният "В.Левски" и "Българска армия"). Като вече съществуващи съоръжения тази възможност е дадена с параграф 22 от ЗУЗСО за запазване на изградени спортни обекти", подробно обясни той за "Дневник".
Според Борис Милчев обаче параграф 22 е неприложим за "Българска армия", защото заедно с него е бил приет и параграф 24. Текстът му уточнява, че не урежда случаи, при които изработването на ПУП е започнало преди април 2018 г. Проектът за ПУП на Борисовата градина е поръчан две години по-рано.
Милчев отчита, че главният архитект Здравков е направил максималното, за да помогне за обновяването на стадиона с издадената виза. А нормативният хаос обаче според него е резултат на недоглеждане през 2007 г., когато е изготвян ОУП на София. Тогава проектантите са забравили, че спортните бази в Борисовата градина ще се наложи да бъдат изцяло обновявани, но поне са оставили възможност да се запазят двата стадиона в сегашния си обем.
Законова промяна може да отключи строежа на нов стадион
Промяна в ЗУЗСО, която да уреди противоречията в параграфите 22 и 24, е първата крачка по конструктивния път за легално изграждане на новия стадион "Българска армия", препоръча юристът. Всичко останало ще вкара строителството в лабиринта на законовия хаос и ще го забави с години.
© Цветелина Белутова, Капитал Стадион "Българска армия" е построен през 1967 г.
В момента "Българска армия" е собственост на "Сердика спортни имоти" ЕАД под шапката на спортното министерство, а "ЦСКА-София" има договор за наем за 10 години (с надежда да бъде удължен) срещу 62 хиляди лева без ДДС на месец и задължителна инвестиционна програма от 1.1 милиона лева (без ДДС).
Стадионът е открит през 1967 година и въпреки че има някои обновявания през годините, наистина се нуждае от сериозна промяна, за да приема и мачовете от вътрешното първенство и за да отговоря на засилващите се изисквания на УЕФА за съоръженията.
