ЖП-заводът падна - поредната беззащитна архитектурна забележителност

ЖП-заводът падна - поредната беззащитна архитектурна забележителност

© Красен Панев, "Изоставено в България"



Сградата на Локомотивно-вагонния завод в София, по-известен като ЖП-завода зад Централна гара, беше съборена неотдавна. Съобщението се появи първо в социалните мрежи като некролог за кончината на най-старата оцеляла промишлена сграда у нас. Тя е строена в края на ХIХ век като "Главна железопътна работилница" на Княжество България и е образец на най-ранната индустриална архитектура.


Това не е било достатъчно, за да бъде обявена за паметник на културата и така да бъде опазена и реставрирана. Сега там има само камари от тухли и камъни, в които ровят фадроми и багери.


"Това е много сериозен проблем – почти нямаме защитени обекти на културното наследство, които са индустриални сгради", коментира арх. Ангел Захариев, автор на спечелилия идеен проект за Предгаровия площад.




"Конструкцията на ЖП-завода можеше да бъде запазена и да бъде превърнат в сграда, свързана с култура, с изкуство. Това беше идея за тази сграда с безспорни качества и ценност. Има много подобни проекти в Европа, но за съжаление, разбрах, че наскоро е била съборена", каза за "Дневник" той .


Част от земята е продадена на търг


ЖП-заводът е работил до началото на 90-те години, когато персоналът е наброявал близо 7000 души. През 2003 г. окончателно е затворен и новият тогава изпълнителен директор на БДЖ Наско Цанев търси варианти за бъдещето му. Първо територията на завода е разделена на две. В едната част е по-голямата площ от терена на завода. Тя е предложена за продажба на търг, организиран от министерството на транспорта.


През 2004 г. е направен последен опит за съживяване на дейността в завода.

© Цветелина Николаева

През 2004 г. е направен последен опит за съживяване на дейността в завода.


Тайният търг е спечелен от фирмата "ТЦ-ИМЕ", която се свързва с Цветан Василев и КТБ. За сумата от 9.1 милиона лева са купени 241.26 дка. Сделката още тогава е определяна като много изгодна за купувача и неслучайно друг играч в търга – фирма на Христо Ковачки, подава жалби за процесуални нарушения.


Държавната земя излиза, че е купена под 18 евро/кв.м, докато тогава пазарната цена на такива терени с инфраструктура и само на 2 км от идеалния център на София, е била 150-180 евро/кв.м.


Три години по-късно "ТЦ-ИМЕ" препродава 120 дка от имота за 27 пъти по-висока цена - за 60 милиона евро, на испанска компания за недвижими имоти, съобщава тогава "Медиапул". Идеята на испанците е била там да се построи огромен мол и висока офис сграда, но започва финансовата криза и се отказват от намеренията си.


Главният архитект на София по това време, Петър Диков, аплодира сделката като първа крачка към овладяване на пустеещите територии северно от Централна гара. Те са наречени местност "Задгарова артерия".


Друга част заедно с ЖП-завода е апортирана


През 2004 г. министърът на транспорта Николай Василев дава разрешение БДЖ да влезе с апортна вноска в смесено дружество с частната фирма "Трансимпекс". Тя е собственост на "Адлер БГ", която е на "Транс Нове", а тя - на "Вато 2002". Последната пък е притежание на "Нове интернал", собственост на Васил Божков.


Апортът на БДЖ в смесеното дружество "БДЖ-Трансимпекс" АД са халетата на ЖП-завода и терен от 68 дка. Те трябва да се оборудват с модерни съоръжения за извършване на основен ремонт на електрически локомотиви на БДЖ. Поне такава е била идеята.


"БДЖ-Трансимпекс" АД е с капитал 5.27 милиона лева, като частната фирма влага 3.4 милиона. Планираните основни ремонти на електрически локомотиви "Шкода", модел 44 и 45, така и не започват. Защо - в БДЖ и до днес не могат да кажат. От там дори заявиха пред "Дневник", че не са били уведомени за събарянето на ЖП-завода.


Едва ли има нови инвестиционни намерения, свързани с железопътния транспорт на мястото на стария ЖП-завод, предположиха от пресцентъра на БДЖ. Делът на държавното предприятие от 35% в смесеното дружество е запазен досега.


В район "Сердика" били уведомени само за събаряне на стени


Тодор Кръстев, кмет на район "Сердика", на чиято територия е ЖП-заводът, не знаеше за разрушаването му, но каза за "Дневник", че преди известно време собствениците поискали разрешение за разчистване на опасни стени. Кметът на "Сердика" е дал разрешението на "БДЖ-Трансимпекс".


Това остана днес от най-старата индустриална сграда у нас, построена през 1888 г.

© Анелия Николова

Това остана днес от най-старата индустриална сграда у нас, построена през 1888 г.


Собствениците на ЖП-завода: Имаме разрешение за извършените дейности


На въпрос на "Дневник" имат ли издадено разрешение за събаряне на стария ЖП-завод, от "БДЖ Трансимпекс" отговориха, че "всички извършени дейности са съгласувани с необходимите институции, в чийто ресор е издаването и одобряването на съответните документи. Дружеството притежава нужните уведомления, заявления, становища и други документи".


Засега от дружеството собственик не са изяснили какво ще правят на мястото на ЖП-завода. "На този етап сме в процес на обсъждане и проучване на различни възможности за ползване на имота. Сред обсъжданите варианти е и дългосрочното му отдаване под наем", съобщиха от "БДЖ Трансимпекс".

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK