COVID-19 вече променя и градската среда

COVID-19 вече променя и градската среда

© Цветелина Белутова, Капитал



Поуките от пандемията от COVID-19 за развитието на градоустройството на София и германския град Аахен обсъдиха експерти по градско планиране. Дискусията бе организирана от платформата "Градоскоп" и в нея участваха главният архитект на Столичната община Здравко Здравков, Любо Георгиев, директор на офиса за стратегическо и пространствено планиране "Софияплан" и Фрауке Бургдорф, която отговаря за планирането, мобилността и строителството на 250-хилядния Аахен.


Дискусията е от поредицата #НовотоНормално на платформата и "Дневник" ще публикува и в бъдеще теми и обсъждания, инициирани от "Градоскоп". Представяме най-важните послания от срещата.


Арх. Здравков: Трябва да накараме повече хора да излязат навън




В първата дискусия бяха изведени поуките от пандемията върху градоустройството като арх.Здравков очерта ефекта върху София. "Кризата изключително много повлия на целия строителен сектор в София. Докато през 2019 г. достигнахме доста сериозни нива на броя на строителните разрешения, през 2020 г. имахме спад с около 30%.


Арх.Здравко Здравков

© Надежда Чипева

Арх.Здравко Здравков


Въпреки това строителният сектор се държи изключително стабилно за разлика от всички останали, които са свързани с услугите - затворените търговски обекти, заведенията за хранене, хотелите. Лично за мен посоката, която трябва да развиваме, е да накараме повече хора да излязат навън и да дадем възможност за активности в града. За съжаление намесите, които правим, не срещат голяма подкрепа. Визирам случая с ул. "Съборна", който беше посрещнат от хората с негативизъм. Те не подкрепиха превръщането на една улица в пешеходна", посочи арх. Здравков.


В Ааахен много магазини са празни


"В момента в Аахен имаме много магазини, които са празни и не се използват, както и къщи в плачевно състояние", сподели Фрауке Бургдорф.


Франке Бургдорф

Франке Бургдорф


"Опитваме се да променим тази ситуация и Министерството на градското планиране на Северен Рейн-Вестфалия създаде една голяма програма за субсидии. Така сега разполагаме със средства да наемаме магазини и да дадем възможност на културни организации и на малки бизнеси да ги ползват, защото те реално не биха могли да си позволят да плащат наемите. Преди няколко дни получихме от нашето министерство в Дюселдорф 800 000 евро, за да вземем под наем още помещения.


Важно е какво ще предприемем относно мобилността в COVID условията. Разбираме мобилността като организиране на движението в публичните пространства, а не като адаптиране на пространствата към това движение. Сега мобилността във всички сектори - коли, автобуси и дори велосипеди, намалява и имаме добър шанс да превърнем нашите публични пространства от пространства за колите в пространства за хората.


Аахен е с население от 250 хиляди жители и от тях 60 хиляди са студенти. Някои университети ще продължат дигиталното си обучение и след COVID и това се отразява върху поведението на
младите хора, някои от тях спират да сменят своето местожителство. Това променя изцяло
биографията на нашите градове", посочи Бургдорф.


Любо Георгиев: Цената на зелените пространства в София се вдигна много


Един от проблемите на София е гъстотата на населението. Много градски пространства тук са използвани предимно като инструменти за генериране на печалба от 1990 г. насам, обясни Любо Георгиев.


Арх. Любо Георгиев е директор на "Софпроект" и ръководител на програмата "Визия за София"

© Надежда Чипева, Капитал

Арх. Любо Георгиев е директор на "Софпроект" и ръководител на програмата "Визия за София"


"Има закони и правила, петиции и протести, но начинът, по който са интерпретирани и прилагани законите и по който отговорните институции и инвеститори са реагирали през последните 30 години, е в съответствие с идеята, че собственост означава печалба и че не може да се наруши правото на частните собствениците да си използват имотите. Тази гледна точка е широко споделяна като мнение в нашето общество от десетилетия.


В крайна сметка се вземат предвид само правилата, които защитават използването на частната собственост, предприемачеството, но се пренебрегват другите правила - тези, които определят, че крайната цел е да имаме качествена среда.


София се оказа с пространства, които са оценявани като пренаселени и презастроени, а пандемията само изостри тези проблеми. Няма гледка, няма зеленина, липсва хуманност, няма свободно пространство. COVID-19 ни накара да преосмислим събитията и да разберем това, поне аз така се надявам. Мисля, че цената на зелените пространства се вдигна много в съзнанието на хората и те разбраха, че това е нещо, за което трябва да се грижим, което ни е полезно."


Офисите в Аахен се очаква да са полупразни в бъдеще


"Наблюдаваме една тотална промяна в концепцията за офис работа", споделя още Фрауке Бургдорф. "Някои от най-големите ни работодатели казаха, че очакват и планират след пандемията само 60% от служителите им да се върнат да работят от офиса. Това е интересно и от гледна точка на пазара на недвижими имоти. Освен това обаче означава, че кварталите трябва да имат собствена централна структура, а не да са само зони за нощуване, да имат собствени малки паркове, места за срещи, магазини. И това може да стане реалност, в цяла Германия е такава тенденцията."


"Животът ни изпревари и води към насърчаване на тази мултифункционалност", потвърди и арх. Здравков.


"Създаването на кратки разстояния в градовете няма как да се получи, ако не успеем да направим правилния микс на база на една полицентричност на града. Докато през 1938 г. зелените клинове в София са създадени, за да предпазват от пожари, в момента те ни спасяват и могат да станат острови на здравето. Сега промяната на планирането следва живота."


Общият план на София вече да не е статична карта


"Нашето планиране все още е във формата на пирамида и е със структура от горе надолу", обясни Любо Георгиев. Общият ни устройствен план (ОУП) практически е една статична карта, която определя параметрите за застрояване на територията по отношение на гъстота на населението, височина на сградите, инфраструктура на зелените площи, въз основа на непълни и остарели данни, без възможност да се проследи кумулативния ефект на инвестициите в определена територия.


Различното днес са технологиите, върху които стъпва надеждата за по-добро планиране. Сега се работи с глобални данни, краудсорсинг, GIS, с онлaйн участие. Така можем да развиваме териториален мониторинг като проследяване и анализиране на живо, за да можем да предложим адекватни действия в тази територия. По тази логика искаме да трансформираме градското планиране от една статична карта към по-динамичен и по-гъвкав начин на работа. За да може това, което е позволено или бихме желали да се случи в определен квартал, да зависи от настоящото положение на квартала. Наричаме този процес параметрично планиране. Това е посоката, която търсим за ОУП на София - да се трансформира статичната карта на стената в една платформа за дискусии, основана на данни и на технологична база."


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK