Ражданията след 35-годишна възраст растат, както и на избралите "окончателно бездетство"

Ражданията след 35-годишна възраст растат, както и на избралите "окончателно бездетство"

© Лили Тоушек



В България броят на жените-родилки на възраст над 35 години вече е по-голям от този на родилките под 20 години. Тенденцията към отлагане на майчинството във времето взема превес от 2010 г. и оттогава се увеличава. "Процесът е към изместване за по-късен преход към родителство при съвременните млади поколения", коментира доц. Д-р Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека при БАН. До 1990 г. и в първите години на прехода преобладаващата възраст за раждане е била под 20 години, посочи тя.


Сега около 17% от всички родени деца в страната са на майки над 35 години, докато на тези на възраст под 20 години са около 10%. Резултатите от "Преброяване 2021" на Националния статистически институт (НСИ) сочат, че средната възраст за раждане на първо дете вече е 27 години, докато до 2005 г. тя е била между 20-24 години.


Тенденцията към късна раждаемост: в синьо е делът на децата, родени от майки под 20-годишна възраст, в червено - от майки над 35 години.

© СЗО. European Health Information Gateway

Тенденцията към късна раждаемост: в синьо е делът на децата, родени от майки под 20-годишна възраст, в червено - от майки над 35 години.


Расте делът на избралите "окончателно бездетство"




По-късната възраст за раждане е характерна за жените с високо образование (висше и средно). "При тях е по-висок и делът на окончателното бездетство. Този дял значително нараства сред съвременните поколения и тенденцията е към увеличение", посочи доц.Димитрова. С терминът окончателно бездетство се обозначава съзнателния избор на жената или и на двамата партньори да нямат деца. "Засега България все още е с ниски нива по този показател - окончателно бездетство, спрямо други страни от Европейския съюз като Германия, Италия и Финландия", уточни тя.


Рязко намалява броят на абортите


Броят на абортите силно намалява в последните години и тази положителна тенденция показва, че българите са усвоили т.нар.контрацептивно поведение в двете възрастови групи - 35-39 години и под 20 години, отбеляза доц. Димитрова. В предишните десетилетия България се отличаваше с най-високите нива на прекъсната бременност, спрямо съседните страни.


Дял на абортите на 1000 живородени на жени под 20 и над 35 години за периода 1990-2019 г.

© СЗО. European Health for all database

Дял на абортите на 1000 живородени на жени под 20 и над 35 години за периода 1990-2019 г.


Еднодетното семейство е предпочитаният модел


Извънбрачните деца през 2021 г. са 35 446, което е 60% от всички раждания в страната. Това е друг аспект на промяната в репродуктивния модел на българите и предпочитанията към безбрачни съжителства сред младите хора. В миналото, до 1990 г., е преобладавал семейният модел с две деца, но той бързо се променя. Сега доминира еднодетното семейство и то е устойчив модел като репродуктивен избор, подчерта доц.Димитрова.


Най-високата раждаемост по области е в Сливен и в София град, съответно 11.9 и 10 раждания на 1000 души. Трета по този показател е област Пловдив. Причините са диаметрално противоположни - в Сливен преобладава ромският етнос с характерната по-висока раждаемост, въпреки бедността, то в София и Пловдив благоприятстват по-високият жизнен стандарт, както и по-достъпните здравни и социални услуги.


В тъмносиньо са областите с най-висока раждаемост на 1000 души.

© НСИ,

В тъмносиньо са областите с най-висока раждаемост на 1000 души.


Намалението на раждаемостта заедно с високата смъртност и миграцията води до свиването на дела на младите поколения и увеличаване на възрастното население в България. "Този процес има важни социални и икономически последствия, защото е свързан с по-голямо натоварване на икономически активните лица по отношение на разпределението на доходите към икономически неактивните групи от население", коментира Димитрова. На тази база се отчитат съществени различия в условията на живот, на образование, здравеопазване и социалните услуги сред семействата с деца, посочи тя. "Налице са дълбинни промени в демографския режим на страната, което е отразено и в данните от "Преброяване 2021", обобщи изследователят от БАН.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK