© Велко Ангелов©Дневник
Паметникът на Съветската армия да бъде преместен от Княжеската градина, реши днес общинската комисия по образование и култура. При гласуването нямаше против, само ВМРО беше въздържал се, а представителите на БСП преди това демонстративно напуснаха залата.
Докладът с предложението е внесен от "Демократична България на 26 март 2020 г. и оттогава чака да бъде допуснат за разглеждане. След като Бойко Борисов по повод една година от началото на войната в Украйна (24 февруари) заяви, че монументът трябва да се махне, групата на ГЕРБ-СДС в общинския съвет се зае с проблема. Миналата седмица на председателски съвет, където се решава кои доклади да се придвижат за обсъждане в комисиите, за първи път този доклад е включен в дневния ред. "Председателят на общинския съвет Георги Георгиев (ГЕРБ) предложи доклада ни, а преди това няколко пъти съм го питала защо не се разглежда и не получавах отговор", обясни Грети Стефанова, председател на групата на "Демократична България" в Столичния общински съвет (СОС) за "Дневник".
Какво ще е бъдещето на монумента
В доклада се предлага кметът на София да поиска от държавата да премести "монумента "Паметник на Съветската армия". Той е държавна собственост съгласно Акт за държавна собственост от 1947 г. е открил юристът Петър Славов от "Демократична България" в Държавния архив, като остава необяснимо как паметникът го е получил седем години преди да бъде издигнат през 1954 г. Идеята на вносителите е скулптурните композиции да се запазят в музей, а бъдещето на фундамента, висок 37 м, да се реши с конкурс за градоустройствено решение на цялото пространство на Княжеската градина, но без паметника.
Днес към доклада на "Демократична България" бе добавен нов проект за решение, внесен от групата на ГЕРБ-СДС на 6 март. С него, освен направените предложения, се уточнява скулптурните композиции да бъдат преместени в музея на социалистическото изкуство и там да са на постоянна експозиция. Също така се изисква от областния управител на София град да предприеме "всички фактически и правни действия" за преместването на паметника.
Докладът, приет от комисията по образование и култура днес, предстои да се разгледа и от други общински комисии преди да бъде включен в дневния ред на някоя от предстоящите сесии на СОС. Ако бъде одобрен от СОС, на кмета на София ще бъде възложено да поиска от областния управител, като представител на държавата собственик на Паметника на съветската армия, той да бъде преместен. Крайното решение ще е на държавата.
Княжеската градина е създадена през 1887 г.
Паметникът на Съветската армия е издигнат през 1954 г. в Княжеската градина, чиято биография започва през 1887 г. Тогава княз Фердинанд решава да създаде Ботаническа градина на мястото, наречено от шопите Стамболова ливада, което е било извън града. "Фердинанд кани един градинар от Пловдив - Люсиен Шевалас, швейцарец, който я изгражда. В нея работят и други ботаници като Йозеф Фрай и в нея са засадени редки ботанически видове. През 1891 г. арх.Грюнангер добавя цветни оранжерии. Няколко години по-късно там е построена първата зоологическа градина. Херцог Ернст фон Кобург завещава животните от своя зоопарк в град Кобург, Австрия, на княз Фердинанд. През 1898 г. е изградена сграда за зимуването им. От 1896 г. до кончината си през 1931 г. неин директор е Бернхард Курцис. Тогава тя е призната за най-големия зоопарк на Балканския полуостров", разказа проф. Вили Лилков, който е проучил историята на Княжеската градина.
В нея е изграден и първият алпинеум на Балканите от Йохан Келелер. Той посвещава живота си на градината до Орлов мост, живее в дървена къщичка в нея, и засажда редки растения от Рила и Пирин. "Тук-там и сега има следи от алпинеумите на Келелер в градината", посочи Лилков. Друг ботаник, Йосиф Цолихофер, донася и засажда растителни видове от Кавказ и Мала Азия, а известният арх. Георги Фингов проектира чугунена решетъчна ограда с каменни стълбове в стил сецесион. След 1944 г. тя е съборена и използвана за ограда на резиденция "Лозенец". Фердинанд е планирал там да построи новия си дворец, но крахът в Първата световна война през 2018 г. осуетява намерението.
Какви действия са предприемани досега за паметника
На 18 март 1993 г. Столичният общински съвет решава скулптурните композиции и барелефи на паметника да се демонтират. По-късно не е предприето нищо с аргумента, че съоръжението е публична държавна собственост.
На 19 септември 2011 г. Върховният административен съд потвърждава статута на публична държавна собственост на Паметника на Съветската армия.
През 2012 г. Столичната община планира архитектурен конкурс за Княжеската градина, но заданието няма изискване за преместване на паметника. Определението на ВАС обезсмисля провеждането му.
През 2018 г. общината изисква от областния управител да се извърши конструктивно обследване на монумента, тъй като падат плочи от облицовката и е опасен за минаващите граждани. Областната управа обжалва в съда, но искът е отхвърлен и обследването е извършено. То доказва, че съоръжението се нуждае от сериозен ремонт.
На 26 март 2020 г. групата на "Демократична България" внася доклад в СОС за преместване на паметника, който не е разгледан в продължение на три години.
На 13 април 2021 г. областният управител на София град Николай Пехливанов от "Атака" в последните си дни на този пост предлага монументът и прилежащия парцел да се предоставят безсрочно и безвъзмездно за ползване на Руската федерация. Докладът му остава без последствие.
На 26 септември 2022 г. общинската комисия по култура отправя искане до Министерството на културата с настояване Националният институт за недвижимо културно наследство да изготви становище по доклада на "Демократична България".
На 7 ноември 2022 г. общинската комисия по култура изпраща искане до областния управител на София град за становище и информация за действията, които ще бъдат предприети в качеството му на представител на държавата, която е собственик на Паметника на Съветската армия.
На 3 март 2023 г. кметът на район "Средец", на чиято територия е паметникът, изпраща искане до областния управител да прехвърли собствеността върху паметника на Столичната община. "Искам тази мъгла да се разсее и да са ясни отговорностите и всеки "да си сложи устата при ръцете и действията", аргументира се той.
