Мавруд ли бе да го опишеш

Мавруд ли бе да го опишеш

© София Павлова



36 часа. Прекарани сред лозови масиви, ферментатори, бъчви (български, френски, американски) и дегустационни зали, са достатъчни, за да превърнат винения любител в посланик на българското вино. А то не само има нужда от такива, а и напълно го заслужава.


На 26 октомври, както вече може би знаете, освен Димитровден вече се отбелязва и Международният ден на сорта мавруд. Инициативата е на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП), а идеята отдавна се обсъжда в техния кръг. След поредица срещи и дебати решават, че е крайно време България да последва добрия съседски пример и освен Трифон Зарезан в календара да се появи специален винен празник, който да излъчи един конкретен местен сорт като посланик на страната. Маврудът събира най-много гласове, подадени от професионалистите и от ценителите в бранша.


И така с вълнението на дебютант, асоциацията постави силно начало на празника с двудневен винен тур, в който бяха посетени 4 изби и дегустирани неизброимо количество вина. В преживяването (това е точното определение) участваха винени експерти, търговци, ценители, а и хора, навлизащи тепърва в света на енологията. А тя е с мирис на пресен гроздобер, в цвят лилави длани и най-вече неуморен труд и притеснения до момента, в който не извадиш тапата на това, върху което си работил месеци наред.




Изба "Загрей"

© Изба "Загрей"

Изба "Загрей"


Имиджът, който така ентусиазирано България иска да гради на световната винена сцена, вече има своето покритие. Пред това обаче


българинът трябва да даде шанс и да опознае този изключителен сорт. И да се превърне в негов посланик


Чуждестранните посетители вече го правят. И в 4-те изби мнението беше един и също: сред професионалисти и любители сомелиери маврудът е един от най-лесно разпознаваемите сортове. Клишето е вярно - много често хубавото е под носа ти, а го подминаваш. Понякога е достатъчно само да го помиришеш и ако усещаш къпини и шипков мармалад, примесени с пикантни нотки, то най-вероятно става въпрос за мавруд.


Причините дълго време да се подминават местните сортове и като цяло да се неглижират българските (качествени) вина започват с очевидното недоверие към местното производство, минават през боготворене на чуждото, до което толкова години не е имало достъп, и стигат до недостатъчната активност от страна на самите местни производители целенасочено да развиват българска идентичност.


В последните години обаче винената култура в страната се покачва и потребителят търси по-интересни сортове вместо поредното мерло или каберне.


Виното е емоция. Виното е и сериозен научен труд.


Колко хора са чували за учебно-опитната винарска изба на Аграрния университет в Пловдив? В експериментална изба се отглеждат над 400 сорта грозде, което поставя България на едно от водещите места в Европа по разнообразна сортова колекция на едно място.


Изба "Манастира"

© Изба "Манастира"

Изба "Манастира"


Инженер Ламбрин Топузлиев, ръководител на експерименталната изба, представи на специална дегустация 7 варианта на мавруд, но и заяви, че това е лицето на българското вино по света. Маврудът е един от малкото сортове, който може да се отглежда на собствен корен, а не само на присадка (каквато след пораженията от филоксерата е задължителна за почти всички познати сортове). Освен това има 2 клона: по-рано зреещият (клон 2) дава екстрактни, плътни вина с по-наситен цвят и силни танини и този мавруд е с отличен потенциал за стареене в бъчви. Клон 1 пък е с по-слаба структура и цвят, а резултатът са по-ефирни, леки и пивки вина, сравнявани с емблематичния за Франция пино ноар.


Сортът е действително капризен: зрее късно и трудно трупа захари. Един по-силен дъжд е в състояние да го убие, но пък стане ли всичко както трябва - тогава резултатът е наистина впечатляващ.


Маврудената палитра от вкусове е безкрайно широка и в България може да я преживеете цялата


- от нежното лице на сорта във винарска изба "Манастира", през меката на мавруда в България - изба "Загрей", където може да опитате 100% органично и занаятчийско вино, до балансираните купажи на "Вила Юстина" и съвсем инованитвните подходи за вино, обогатено с минерала зеолит, във винарско имение "Драгомир". И тъкмо тук ще цитираме Наталия Гаджева, един от собствениците на "Драгомир", според която съществува неразривна връзка между хората и сорта:


Маврудът е като българина: късно му узрява главата, ако изобщо му узрее. И ако му угодиш, може да се зачерви, ако го настъпиш на криво, какви киселини ще ти излязат, но ако успееш, ще ти се отблагодари елегантно и със страхотен вкус.


Наталия Гаджева,

един от собствениците на изба "Драгомир"


Без значение какви са философията на избата, методът на работа и крайните предпочитания, всички посетени винопроизводители бяха единодушни: нужни са постоянно сверяване на часовника със света, прецизност в работата, отдаденост и търпение. И някои промени в Закона за виното и спиртните напитки, но това е отделен въпрос.


Самият мавруд може да не е тежък, но митовете и легендите около него определено са. Сортът определено не лежи само върху стари тракийски лаври, а съдържанието е в пъти по-впечатляващо от корицата, от приказките, разказвани за него.


Какво предстои? На всеки Димитровден (26 октомври) ще се почита сортът и ще се работи по популяризирането му на международни пазари, а от потребителя се изисква едно - да бъде отворен към различни вкусове и да остави предубедеността си в миналото.


Винена карта - не е вече само метафора, а реален предмет


Понятието винена карта придобива буквално значение, тъй като от БАВП, с подкрепа на Столична община, са в процес на подготовка на първата физическа винена карта на София. На нея ще са обозначени всички места в града - специализирани магазини, винени барове, ресторанти, в които потребителят ще може да открие висококачествено вино от български производители.


Идеята е съответното място да предлага богат асортимент от изби, работещи както с чужди, така и с местни сортове, и макар за момента тези обекти да не са толкова много, създателите на проекта са оптимистично настроени, че реализацията на картата ще даде добър пример на всички останали търговци в бранша, за да се включат и те.


И slow wine


Някъде по пътя на Родопската яка, от Десислава Димитрова, председател на движението Slow Food в България научавам, че в началото на следващата година се готви и първото по рода си Slow Wine изложение в Болоня, Италия. Италианското сдружение има за цел да обедини всички, които участват в индустрията - производители, вносители, дистрибутори, собственици на винени барове, ресторантьори, сомелиери, журналисти или просто ентусиасти. И макар това да звучи някак утопично, целта е съвсем реалистична в контекста на съвременния свят: обединяване около съзнанието, че ролята на напитката отдавана не трябва да бъде чисто хедонистична, свързана с удоволствието от дегустация, но трябва да се основава и на екологична устойчивост, опазване на ландшафта и биоразнообразието и поддържането на здрава връзка между земята и всички, които работят в лозето и избата.


Различни международни винопроизводители ще имат възможността да се включат в изложението в Болоня, а ценителите може да се радват, че в страната има изби, които изцяло отговарят на философията на Slow Wine и които успешно могат да представят българската винена идентичност, такава каквато е: експресивна, комплексна, многолика. Точно какъвто е маврудът.

На 28.10. се проведе и виртуална дегустация, модерирана от Каролайн Гилби MW (писател и винен консултант, специализирана в Централна и Източна Европа) и Ивайло Катерски (председател на УС на БАВП). В шест държави дегустираха шест вина, представящи различните, съвременни лица на мавруда. Винените специалисти се запознаха, а и убедиха в качествата и перспективите пред сорта. Асоциацията представи и уебсайт, на който могат да бъдат открити над 100 събития и активности, посветени на Международния ден на мавруда. Надеждата е на следващия празник всички дегустации и дискусии да са на живо.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK