Историята на захарта. Сладкарството по света и в България

"В този смисъл разпространението на шоколада и какаото върви едновременно със засилена едва в постосманска България консумация на локум, халва, боза, пейнир-шекер, захарни пилета, баклава и кадаиф."

Доста нелепо и жълтопаветно заключение. Баклавата е до такава степен част от българската кухня, че дори присъства на празничната трапеза за Бъдни вечер. Тоест, тя има дълбоки корени сред народа, както и халвата, локумът и пр. общоосмански и ориенталски десерти. Абсолютна глупост е да се твърди, че са се разпространили едва в постосманска България.

• 22 7
• Докладване

До коментар [#1] от "xaq36646886":

Баклавата се прави с масло и не е редно да се сервира и яде на Бъдни вечер.

Най–рано на Коледа.

ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!

• 10 13
• Докладване

До коментар [#2] от "КМЕТ В СЯНКА":

Доста глупав коментар. Прави се постна баклава с олио.

• 11 8
• Докладване

Помня, че баба ми държеше шепа лукчета и небетшекер в една метална кутия от халва с капак.... за цЕр. И се правеше, че не вижда, когато бъркахме в нея... Сега, като се замисля, трябва кутията да е била отпреди ВСВ... кръгла, около 20 см. в диаметър, украсена с рисувани плетеници около надпис ХАЛВА....

Истината НЕ Е въпрос на гледна точка! Истината е истинна! А е А!

• 1 13
• Докладване

"реклами за "шоколат и какао от известната фабрика "Сушард и Мения", както и за "Милка и Велма шоколад"

Сушард и Милка е имало още преди 1944г. в България.

• 2 8
• Докладване

Като голямо постижение се цени отриването на рафинирането на захарта. Сега маниаците предпочитат нерафинирана, а шарлатаните им я оцветяват с Е-та.

Червена линия, червен картон

• 0 10
• Докладване

Е, въпрос на вкус. Никога няма да си похабя усилията (и орехите!) да направя баклавата с олио.

• 6 10
• Докладване

До коментар [#8] от "evpetra":

Малоумни ли сте тука бе? Това е празнична трапеза и всичко се приготвя постно, както сърми и т.н. Не става въпрос кой как ги предпочита.

• 11 8
• Докладване

До коментар [#10] от "xaq36646886":

Именно за това никой не е правел баклава за Бъдни вечер, защото баклавата се прави с масло. По принцип всички тестени продукти са се правели с животинско масло (евентуално и животинска мазнина, ако са солени). Не само в България, а и световен мащаб, растителни мазнини, и то в рафиниран вид, започват да навлизат в сладкарството чак през втората половина на 20-ти век. И в днешно време стандартната мазнина в сладкарството е животинското масло, макар че кокосовото масло също добива популярност. Но да си представяш традиционна сладкарска рецепта със слънчогледово олио (или друга растителна мазнина) е пълен абсурд.

• 2 11
• Докладване

намирам за изключителен срам това как тази комунистическа редакция публикува псевдолюбознателните истории на един скопски ренегат, който обиди България и отиде на удба заплата - чиято цел е да унижи българския културен разказ. Всичко дошло от чужбина, а преди това туземците яли каквото намерят с копанята.

И това всичко за една от най-богатите кухни в Европа, в чиято тетитория от Корча и Костур до Одеса се готвят 70 вида баница, и още 7000 ястия, с които дори френската кухня не може да се похвали що се отнася до вариативност и многообразие.

От възхитените коментари под тази лошо и мърляво написана поръчкова апология на нихилизма разбирам, че жителите на ткзс-то озаглавено със славно име обичат да ги унижават, ако това звучи някак си интелектуално.
И същия "автор" лансиран тук на номенклатурната трибуна ще издаде книга с тези текстове. И прочие тьотки ще си я купят и убедено ще повтарят като папагали лъжите на този платен несретник, та да се стигне до момента, в който гордо да обясняваме, че ние нямаме култура и нямаме нищо, защото така пише в модните книги, които сме си купили и в поръчковата журналистика, която се списва.
Някъде по това време и левът ще е изхвърлен на боклука, защото бил копейка, както обичат да тръбят наследниците на комунистическата номенклатура, чиито предци също толко самодоволно се предлагаха на ссср за 16та република.
И чак когато от България остане една празна стая, ще разберете колко адски много сте се прецакали и колко сте прецакали и следващите поколения бедняци, защото парите отиват там където има достойство и идентичност, а не в панелката на стефан дечев.
Но сега го виждате това (липса на капацитет), затова си оставям да се ориентирате към цъкането на минуси. Успех. Това поне го можете.

Номенклатурната манипулация, преоблечена с европейски "демократични" дрешки + цензура трябва да бъде оваляна в катран и перушина. Синове и внуци на комунистическа номенклатура и техните руски господари нямат място в България!

• 12 6
• Докладване

Няколко дни преди празника почваше точенето на баклавите. Ние, децата,
чистехме орехи, чукахме карамфил. Майка, коленичила пред паралията, запретнала ръкави, замесваше най-напред тестото. Мачкаше го, от време на време го изтегляше надълго, премяташе го и пак продължаваше да мачка. Като го измесеше добре, оставяше го да си „почине" около час. Тогава почваше да точи. Върти ли, върти точилката и пее. Всяка работа се съпровождаше от песни. Беше по-леко и весело.
Точи ли, точи майка и налага в голямата кръгла тепсия едни кори ... тьнки-тънки като цигарена хартия! За баклавите купувахме специално чисто брашно,
защото хлябът, който си месехме, беше царевичен, с ръж и ечемик; във фурните се продаваше само бял хляб, сомуни.
Реди корите майка, слага счукани орехи, смесени с препържен грис и карамфил, и пак кори. Накрая нарязва баклавата на „самси", залива я с горещо биволско масло да зацвърчи и хайде на фурната!
За Бъдни вечер се правеше „благце", набрани като хармоника постни кори,
заляни с „шарлан" и после със сироп.
Правенето на баклавите беше голямо, радостно събитие за децата. Спомням
си пред една Коледа едно съседско момченце дойде да вземе нашия хаван. Още
отдалече се провикна, колкото му глас държи: „Тете Янооо, да ми даеш аваано!
Майка ке напрае две баклави: една за вечеро, другата за сабайлента!"
Срещу Коледа първо правехме Бъдник. Майка прикадваше с тамян трапезата с постните сърми, ошафа, благцето, орехите, смокините и в средата содената питка с паричката, късмета. Тази питка, още неопечена, ние децата шарехме с вилица. С две черти от горе на долу и после на равно я разделяхме на четири и във всяка четвъртинка избоцвахме по една буква. Горе: Ч.Р., долу X. Р., Честито рождество Христово.

• 3 13
• Докладване

Вървя по потъналата в коледни елхи и разноцветни лампи лондонска улица Оксфорд Стрийт и примигвам срещу блестящите прожектори, превърнали полумрачния зимен следобед в сияещ летен ден. Около мен, край витрините, като някаква дълга тъмна река, в която плуват човешки лица, тече тълпата. Отляво и отдясно витрините разиграват неонови игри, неизбежно придружавани от воя на високоговорителите, които бълват неспирно поп музика, сякаш се опитват да удавят всякакви човешки гласове. Човек има чувството, че тази студена и доста грозна улица в тези дни е превърната в нещо невероятно, някакво съчетание на приказност и лудост. И дори пушекът, който струи от мангалите с печени кестени, придава на общата картина витлеемска мистериозност. Зад цялата тази оргия от светлини и звуци стои съвсем прозаичната причина – купуването на коледните подаръци. Такава е целта на всеки около мен, такава е и моята цел. Пред мен възрастен гражданин вади от джоба си дълъг списък, в който вероятно фигурират всички роднини, дори ония, които човек едва ли вижда и среща от години. И аз имам такъв списък. И зная, че моето име също фигурира в нечии списъци. Защото такъв е обичаят. Вероятно измислен не от християните, а от търговците като практическо доказателството за любовта към ближния. Малцина са щастливи от подарени думи. Огромното мнозинство признава само подарени вещи. Всякакви вещи. От най-символични до най-практични. Според човека. Според чувството. А най-често според кесията. Ако нямате достатъчно пари, директорът на вашата банка ще ви даде.

Това е единственото време в годината, когато банковите директори са сантиментални. И може би единственото време, когато продавачите в магазините са груби, защото са изтощени от нестихващия напор на купувачите, от непоносимите им капризи и досадна до смърт колебливост. И все пак търговията изглежда върви добре, защото все по-често виждам претоварени с пакети ръце, които бързат към паркираната кола или към зиналата огнена уста на метрото.

На първия ден на Коледа край някаква дълга маса, събрала всички възможни и невъзможни членове на фамилията, тия пакети ще се отворят и ще започне истинска престрелка с подаръци. Всеки всекиму. Това е най-съществената част на съвременна западна Коледа. Останалото се допълва от препиването, преяждането и забавленията. А аз ще стоя като африканец в царството на ескимосите и ще си мисля за отдавна отминала Бъдни вечер, за отдавна изчезнала българска Коледа. За времето, когато на земята нямаше неонови светлини, нямаше поп музика, не се разменяха лицемерни подаръци, не се пращаха картички, нямаше телевизия и хората не се събираха за една измислена вечер, а живееха заедно цял живот.

Тогава бяха зимите на дебелия свят. Из Софийско по Коледа натрупваше такъв сняг, че понякога само комините на къщите оставаха да стърчат и когато снеговалежът спреше и настъпеше нощен „ясник”, тогава най-злият студ разтваряше ледената си уста и сковаваше реки, кладенци, чешми и хапеше всяка открита човешка плът. Селяните в Сливница, където живеехме, се радваха и на снега, и на студа. Снегът значеше берекет, студът – здраве.

Някъде под този дебел сняг в моята памет стои едно почти безплътно, призрачно утро, когато кучетата в нашия двор залаяха настървено и само след миг гръмна хор от нестройни, силни гласове:

„Бог се роди, Коледа!”

Това бяха първите селски коледари, седем или осем души, от които най-малкият беше в първо отделение, а най-големият беше войник. Те бяха от долната махала и бяха тръгнали веднага след полунощ, за да могат да обходят повече къщи. Всички бяха облечени в топли кожуси с вълнени качулки и носеха през рамо големи торби, а на рамо дълъг дрянов прът, на който нанизваха колачите. Всяка година в деня преди Бъдни вечер майка ми и жените от махалата месеха тия невероятни колачи с формата на малки венчета. Доставяха се купища орехи, плодове и дребни пари и винаги се изпитваше тъжно суеверие, ако не дойдеха много коледари. Ала те следваха просто едни след други. Майка ми излизаше на вратата с цяла тава колачи и други подаръци, изслушваше песента и после даряваше коледарите по ред. И тъкмо първата коледарска група беше сигнал и за мен да тръгвам. Отначало тази работа ме плашеше – беше студено, мрачно и из селото имаше толкова много зли кучета, но у дома, както и навред из Шопско, се смяташе, че ако не си коледар (и куче не те ухапе отзад поне два пъти), никакъв мъж няма да излезе от тебе. От друга страна, приятелите ми от училище и техните батковци никога нямаше да ми простят подобно дезертьорство. И някъде към четири и половина аз закрачвах на опашката на нашата група, нарамил някаква неимоверно голяма торба и дряновия кривак на нашия съсед дядо Рангел. После аз слушах пискливия си глас да реве пред нечия врата: „Бог се роди, Коледа!” или „Станенине господине, добри сме ти гости дошли, добри гости коледари” и т.н. Вратата се отваряше и на прага заставаше домакинята, почти винаги с голямо сито в ръка, препълнено с колачи, ябълки, орехи, бонбони. В онези времена хората бяха много щедри. Те пълнеха торбите ни, така че само след няколко къщи аз едва се движех под тежестта на торбата си, а прътът с колачите все по-заплашително се накланяше надолу.

„Влезте де, влезте вътре да се огреете” – канеха ни на повечето места и ние се намъквахме в дълги „одаи” с измазан под от пръст с неизбежната миризма на туршия и чудния дъх на прясно опечен хляб. За мен, градското момче, това беше друго царство, изпълнено с топъл полумрак и най-чиста сърдечност. Понякога ни даваха греяна ракия, а на друго място вино, докато селският поп (помня много добре) ни покани на… чаша чай.

„Отче – попита го моят приятел Стоянчо, – пие ли Господ чай?”

Отецът се засмя и каза, че Господ е създал чая, за да го пият хората, а не сам Той да си го пие.

Мисля, че най-много ни се радваха бабите, особено по-старите. Там ние целувахме пропукани, сбръчкани или костеливи ръце, които след това разрошваха косите ни и в добавка получавахме скришом по някое левче или пък „шекерче”. Захарта в ония години се смяташе из Шопско за драгоценен подарък.

След около два часа „коледуване” гласът ми пресипваше и скърцаше горе-долу като вратата на нашата барака, а бузите си и носа си не усещах повече, като че природата си ги беше взела обратно. Но нашият главатар беше заповядал категорично, че ще продължим, докато неговият прът не се запълни догоре с колачи. А той сякаш беше нарамил един от пилоните, на които военните издигаха знамето.

„Че защо са ти толкова колачи!” – протестирахме ние, по-малките и по-премръзналите. „Да се убиеш, не можеш да ги изядеш!”

„Че аз няма да ги ям!” – отвръщаше той. – Но е казано прътът да се напълни догоре, и щом е казано, така ще бъде…”

Думата „казано” имаше за мене задгробен смисъл. Много любопитствах „къде” и от „кого” е казано, но никога не посмях да запитам, за да не ме уличат в неграмотност.

С развиделяването и с нашата умора очарованието на коледарското пътешествие почти изчезваше и малко преди обед, отмалели, изтръпнали и премръзнали, но с гордото чувство за изпълнен дълг, ние се дотътряхме до домовете си. А в това време у дома, както и във всички къщи се развиваше трескава дейност.

От всички традиции, обичаи, обреди и празненства, които вековете са съхранили в живота на българите, няма нищо по-красиво, по-съдържателно и по-завладяващо от старата българска Бъдни вечер. За разлика от моите градски връстници бях щастлив да живея в семейство, където традицията се зачиташе най-строго и се предаваше задължително от поколение на поколение. По-късно никога не приемах, че имаше хора, които прекарваха Бъдни вечер на маса, а не слагаха софрата на пода. И сякаш всеки път чувах гласа на дядо ми да казва:

„Само поганците ядат на маса тази вечер!”

Едва ли някой от роднините ми беше религиозен в сериозния смисъл на думата, но традицията сама за себе си беше задължителна религия. Да правиш това, което са привили баща ти, дядо ти и прадядо ти, винаги се смяташе, че дава смисъл на живота, че човек не е случаен самотник, а продължител на много дълъг и много силен род.

За нас, децата, тази вечер имаше най-силно обаяние, защото на нея всички се събираха и целият рояк от братовчеди, братовчедки, чичови стринки, вуйчовци, вуйни и т.н. нахлуваше като шумно празнично шествие у дома, сякаш за доказателство колко сме много и колко сме силни. Изведнъж изчезваше самотата на нашия дом, глъч и врява изпълваха всички стаи, в които мъжете дълбокомислено говореха за „мъжките” работи по света, а жените разискваха минали погребения и бъдещи сватби.

Дядо ми, заедно с някои от чичовците, донасяше кош със слама, която разпиляваха равномерно в средата на голямата стая, след което баба ми разстилаше отгоре огромна шарена черга. Върху нея вече поставяха месали, които по-късно щяха да бъдат заменени с покривки. Около този голям кръг се нареждаше цялото население, като всеки сядаше било по турски, било просваше краката си назад и се подпираше на лакът. В средата се поставяше хлябът за Бъдни вечер (пълен с късмети), разбира се, върху него се забождаше и запалваше дълга свещ, после другото пространство се запълваше с тиквеник, баници, абсолютно задължителните сарми и неизбежния накрая ошав. На Бъдни вечер никой месо не ядеше. В ония години елхата беше все още европейска измислица. Но кой имаше нужда от лъскавите дрънкулки, с които по-новите поколения щяха да окичват празниците? После идваше най-силният момент, когато всички ставаха на крака и дядо ми, държейки лопата с горящ и димящ тамян, започваше молитвата. По-късно баща ми, а след това аз, щяхме да произнасяме същата тази молитва, която иде някъде от дълбините на Средновековието и която в софийските села все още произнасят. Паметта ми пази с любов тази картина на изправени гологлави мъже, на жени, застанали в тържествено мълчание, и на деца, които се гледат учудени едно друго. Като че в този миг, когато се чуваше един-единствен глас и ни обграждаше голямата тъмна тишина на зимата, ние чувствахме, че се докосваме до оная всеобща сила, която носеше всички тайни на света. Ние се чувствахме приобщени към нещо голямо и достойно, което щеше да ни придружава цял живот. След „Амин” трябваше да се обиколи къщата, трябваше да се отиде в обора при животните, при кошерите с пчелите, при кокошките, за да се прогони всичко зло и миризмата на тамяна да обещае добра година. Едва когато лопатата с тамяна се върнеше обратно, можеше да започне вечерята. Дядо ми започваше да разчупва от голямата пита с късметите. И до ден днешен виждам огромните му напукани ръце да чупят хляба и да го подават наоколо по реда на старшинството. И същевременно се отчупваше хляб за отсъстващите и за мъртвите. Ние моментално разтваряхме подаденото ни късче, за да дирим някакъв късмет – пара, който символизираше богатство, дрянова клонка, която символизираше здраве, тресчица, която символизираше щастие в дома, и т.н. Докато се ядеше, никой не биваше да става, а всички накрая трябваше да станат заедно, за да се запази единството на рода. Имаше още куп правила и поверия за тази вечер, които времето е поизличило в паметта ми, но зная, че баба ми непрекъснато отделяше от трапезата за някакви нейни магически цели. Всичко завършваше с неизбежното комарджийство, разиграване на орехите, което хвърляше нас, децата, в луд възторг.

При някои от нашите съседи тази същата вечер предлагаше цели театрални представления. Те отиваха в градината, където се спираха пред всяко безплодно дърво и се водеше класическият диалог. Един от мъжете замахваше с голямата брадва и викаше: „Сега ще те отсека!”. Друг го питаше: „Че защо ще го отсечеш?”. „Ами оти не ражда” – отговаряше първият. „Чекай! – викаше вторият. Тая година ще роди!”

С годините щях да видя, че из цяла България имаше такова невероятно разнообразие на коледни обичаи, което само народ с дълъг живот и огромна фантазия би могъл да създаде. Всичко беше такава чудна смесица от суеверни символи, чрез които традицията на миналото се заставяше да гадае живота в бъдещето. През тези вечери нашият живот някак загубваше своята делнична реалност и започваше да плува всред свят на приказност и фантазия, където всяка вещ, всеки образ съдържаше благословия, заклинание или проклятие.

Когато гледам назад, струва ми се, че през тази вечер, докато гореше „бъдникът”, всички – и възрастни, и млади – ставаха деца и може би в това връщане назад, в това откъсване от суровата действителност на живота и заменянето, макар и за една-единствена вечер с фантастичния свят на децата човек обновяваше мисълта си и чувството си.

А плътното обкръжение на близките, техните лица, усмивки, погледи, думи, сякаш преутвърждаваха, че ние не бяхме сами, че бяхме част от голямо и дълголетно дърво, което имаше своя Бог, своя традиция и свои плодове.

Георги Марков, 1974

Номенклатурната манипулация, преоблечена с европейски "демократични" дрешки + цензура трябва да бъде оваляна в катран и перушина. Синове и внуци на комунистическа номенклатура и техните руски господари нямат място в България!

• 1 11
• Докладване

Колкото до другия традиционен продукт - халвата, че и тя се била разпространила едва през 20-ти век - уникална грантаджийска глупост! Халвата толкова масово е вкоренена сред българския народ, че дори е намерила место в народните обичаи. Например традицията да се връзва халва на конец по Сирни Заговезни е описана в "Цариградски вестник" още през 1852 г. и вероятно датира от векове.

• 10 7
• Докладване

До коментар [#4] от "the_flea":

Социалистическа кутия от халва . Така се продаваше тахан халвата на ТПК"Хрието Ников"
София.

ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!

• 3 2
• Докладване

До коментар [#3] от "xaq36646886":

Може ли да ни напишете тук тази "рецепта" и източника?

ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!

• 5 3
• Докладване

Захарта е причинила много нещастие на едни за удоволствието на други - правка робството.

• 1 6
• Докладване

Дядо ми имаше дюкян за боза и сладки. Сегашната боза няма нищо общо с неговата.

• 0 4
• Докладване

До коментар [#23] от "wtn381138318":

Че то коя храна или напитка има нещо общо. Сегашните "ХРАНИ И НАПИТКИ" Са по- скоро вредни бъркочи на границата на отровите.

ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!

• 3 3
• Докладване

Тези от времето на соца съм ги виждал, надписът е по периферията. Тази за която пиша беше с цветен надпис на капака.

Истината НЕ Е въпрос на гледна точка! Истината е истинна! А е А!

• 0 5
• Докладване

Преди няколко дни ми потрябва готварска сол. Оказа се, че в магазина до нас има няколко марки сол, но тя е вносна. Не бях забелязвала досега. Не би ме учудило , ако се окаже , че и захар собствено призводство нямаме.

• 1 2
• Докладване

Братска куба на първо място в производството на захар по глава на население днес си внасят захарта от франция благодарение на крадливите социалисти които ги управляват

Боян Таксиров еврогея Се разхождаше по една алея. Бавно, плавно и с финес Въртеше гъз намазан с грес😆

• 2 1
• Докладване

До коментар [#17] от "xaq36646886":

Последно, какво твърдиш - баклавата е постна или е както я правила майката ти - с биволско масло?
Или въпроса е да си все на контра и да изтъкваш колко са глупави другите, а ти си нещо невероятно.

• 4 0
• Докладване

Ами не. Човекът казва друго - че тази статия еманипулативна, лъжлива и политически/комунистически мотивирана и няма нищо общо с българската кулинарна традиция. дава примери от собственото си семейство или от стари български рецепти като например такава от 1852г. (пост но.19)
А защо е политически мотивирана - пост но.16. Но там понеже нямате какво да кажете, предпочитате да сложите минус и да опитате някъде другаде със заяждането. Няма да стане.

Номенклатурната манипулация, преоблечена с европейски "демократични" дрешки + цензура трябва да бъде оваляна в катран и перушина. Синове и внуци на комунистическа номенклатура и техните руски господари нямат място в България!

• 1 2
• Докладване

Още откъси от книгата:

"Като направехме Бъдник, отивахме на черква и стояхме, докато кажат Рождество. Връщахме се у дома и подир полунощ от тъмно „заблажвахме". Тогава за пръв път ядяхме от „бишката" и баклавата."

"Бабин ден ... Няма да забравя: Баба Митра правеше в един казан „кешкек", варена по-наедро смляна пшеница, който беше толкова вкусен, че ние, децата, искахме само от него да ядем.
Жените пристигаха, по една или на групи, с подаръци. Коя носи тепсия баница, коя баклава, коя сарайлия."

"Спомням си, веднъж отидох да сурвакам тет'та Стойна, сестра на майка. В двора й имаше много други сурвакари, момичета и момчета. Черпи ги тя и почна да раздава туй-онуй. Децата, протягат ръце, взимат каквото им дава, радват се, тет'та Стойна правеше много хубави колачета от захар, сладки питки и разни дребни лакомства, които другаде не даваха. Протягам и аз ръка, повдигам се на пръсти да види, че и аз съм сред сурвакарите. „Тете, тете, дай и на мене!" А тя не ме вижда! Чак ми се приплака, че не ми обръща внимание. Застанах накрая и ха сълзите ми да рукнат.
Но като раздаде това-онова на децата и те почнаха да се разотиват, тет'та Стойна ми донесе вързопче от бяла кърпа, поръча ми да си го развържа вкъщи и да нося много здраве на майка. Като си отидох у дома и отворих кърпата какво ли нямаше вътре! Захарни колачета, солунски бонбони в пъстри и лъскави книжки, смокини, стафиди и сред всичко това свински пържени „мърви" и един голям суджук!"

"По нас Заговезни беше един от големите празници. Цяла седмица преди това беше „прошка неделя". По-младите ходеха на гости, на прошка у по-възрастните.
Но най-много това ставаше на самия ден. Женените отиваха у родителите си, у кумовете и носеха лимони, халва, фъстъци, бадеми, сусамки и какво ли не (все посни сладки неща) за прошка ...
После ламкахме. Ох, че смях падаше! И то не когато гонехме с уста вареното яйце, окачено на конец, вързан на точилката, а когато дойдеше ред на бялата халва."

"След това пристъпваха учителите и черпеха с локум гостите, духовенството
и общинарите."

"Майка почваше да влиза и излиза и заедно с Тасуда да носят почерпки: кафе, локум, сладко."

"Годежът ни стана много тържествено ... В трета табла — баклава, в четвърта — леблебия и сухо грозде, а в пета — нещо за пиене: за мъжете ракия, за жените тинктура (ликьор), която се носеше специално на годеж. Сухото грозде, леблебията и питиетата щяха да бъдат за черпене на гостите, които ще идват на „честито".

"Още от четвъртък у Георгеви почнаха да колят телци и агнета, да се точат баници, да се правят баклави, да се набавя всичко необходимо за ядене и пиене."

"От страна на сергиите, по дължината на улицата и пазара, бяха дюкяните: обущарници, манифактурен магазин, бакалници, сарачници, фурни, гостилници и др. Мнозина от долнопоройлии бяха занаятчии. На тезгяхите на фурните се продаваше чеверме на ока, халва и, разбира се, хляб, на бели самуни. Санитарни власти по чистотата проверяваха гостилниците и фурните."

"Дюкяните се затваряха все с кепенци или при по-богатите търговци с желязна врата. После за пръв път един бакалин направи ролетки. Последва го и албанецът бозаджия."

"Нашите поройлии имаха повече неща за ядене: сиренце, халвичка, маслинки..."

"Какви пасти се правеха в работилницата, какви бонбони, реванета, локуми, халва... какво ли не? И всеки ден пресни."

"Георги правеше голяма икономия от храната си. Мерел си за пет стотинки маслини или халва и с хляб - това му било за през деня. А вечер си дробял хляб в малко боза и толкова. Как издържаше този човек на тази тежка работа?"

https://www.strumski.com/books/Порой.pdf

• 0 3
• Докладване

Сърцераздирателно.
В книгата "Дреновени" на Лабро Королов има цяла глава за селската кухня на Костурско.
Разбира се, това е, както може да се перефразира поета Одисеас Елитис, "куп суров материал", но истината е, че възходът на всяка голяма европейска кухня започна в артистична редакция на такъв тип материал.
Бъдете поздравен за позицията и хубавия цитат.

п.с. http://www.mni.bg/2021/02/drenoveni.html

Номенклатурната манипулация, преоблечена с европейски "демократични" дрешки + цензура трябва да бъде оваляна в катран и перушина. Синове и внуци на комунистическа номенклатура и техните руски господари нямат място в България!

• 0 1
• Докладване

След спомените на Георги Марков, роден 1929 г, ни предлагаш Юлия ПопВасилеа, р. 1913. Какво точно се опитваш да докажеш?

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 2 1
• Докладване

Ако четете внимателно, не аз предлагам спомените на Юлия Попвасилева. Аз само ги коментирам. От своя страна показах спомени на Георги Марков и написах за етнографско-исторически мемоар на Лабро Королов за едно село в Костурско, Южна България.

Общото между цитираното от мен и от уважаемия друг коментатор, че явно се опитваме да говорим / покажем автентичната българска среда, дом и трапеза, доколкото такава е запазена в текстове, които предполагат чувствителност и култура за това какъв е Българският разказ. Очевидно става дума както за местата традиция на софийските села, за които говори Марков, така и за бежански истории, чиято култура е останала в колективната памет на наследници като мен, а предполагам и на другият човек, който коментира.

Според мен това е основата, на която трябва да се конструират белите страници от една национална памет. Да, не знам за много неща, от друга страна всеки има своите семейни спомени, а и куп хора са оставили ценни редове.
ТОВА Е МНОГО ПО-ЦЕННО отколкото манипулативният нихилизъм на средите на комунистическата номенклатура и техните наследници възпитавани в людмила живковски училища за индоктринирани пъдари на обществото, които днес срещу финансово заплащане и доза тщеславие пишат тези мърляви, неверни и обидни глупости.

Дали си давате сметка, за да има нужда такива очевидни неща да си обясняваме - до каква некултурна яма са ни докарали такива статийки като тази отгоре?

Номенклатурната манипулация, преоблечена с европейски "демократични" дрешки + цензура трябва да бъде оваляна в катран и перушина. Синове и внуци на комунистическа номенклатура и техните руски господари нямат място в България!

• 1 2
• Докладване

"Според мен това е основата, на която трябва да се конструират белите страници от една национална памет. Да, не знам за много неща, от друга страна всеки има своите семейни спомени, а и куп хора са оставили ценни редове.
ТОВА Е МНОГО ПО-ЦЕННО отколкото манипулативният нихилизъм на средите на комунистическата номенклатура и техните наследници възпитавани в людмила живковски училища за индоктринирани пъдари на обществото, които днес срещу финансово заплащане и доза тщеславие пишат тези мърляви, неверни и обидни глупости. "
=====

Ами не. "Националната памет" - според класическото есе на Ернест Ренан "Що е нация" - е склонна да забравя. Тя пропуска - казва той - систематичното насилие на властта за консолидирането и.
В това отношение, тази история , която защитаваш, е досущ като Историята на ВКП(б) и историята на соца, която ни предлагаха и се състоеше преди всичко в успехите на народното стопанство, което неизменно изпълняваше петилетните планове за 4 години.
Което не е особено чудно. Днешните "националисти" сте почти напълно обладани от духа на Живковия "социалистически патриотизъм" . В този смисъл, ти си много повече "питомец" на Людмила, авторка на концепцията "1300 години България".
====
Аз чета внимателно и все още не мога да разбера с какво Дечев възмути патрЕотичните ви сърДца. Епитетите ще сотавя настрана.
Творческата критика под статиуята се отпочва с един цитат:
"В този смисъл разпространението на шоколада и какаото върви едновременно със засилена едва в постосманска България консумация на локум, халва, боза, пейнир-шекер, захарни пилета, баклава и кадаиф."
Очевидно функционално неграмотни хора не могат да разберат, че "засилена едва в постосманска България консумация на локум, халва, боза, пейнир-шекер, захарни пилета, баклава и кадаиф.", не означава, че въпросните сладки са били непознати в османския период, зар преди това авторът е посочил, че българите се запознават с някои от тях през османския период.
Насреща засега критиците сте дали примери, че халва се яде на Заговезни, а балкава
- на Рождество и спомени от 20те и 30те години на миналия век, който период е характеризиран от Дечев със "засилена консумация".
За справка сред османските турци баклавата - зер за нея сте се хванали - е рядък специалитет, използван по специални случаи дори в двора на султана, според Евлия Челеби. Според турски историци, през 19 в. и то в по-заможните мюсюлмански общности баклава се яде за Байрям и на сватба за първородно мъжко чедо.
Пак Евлия Чвлвби свидетелства за скъпите дарове, които църкви и манастири в Атон получавали в знак на уважение от близо далеч, а именно:
"египетска захар и бучки захар от Хама ( в Сирия), разнообразни индийски рачели, кабулски жълъди, имбир и други сладкиши, а дори безсрамно им дават вино, наречено птиче мляко и лъвско мляко", с което подчертава ценността и екзетиката на въпросните изделия.
Надали положението на Балканите се е променило към по-добро в последвалите десетилетия на размирици, войни, кърджалийство и аянско своеволие и въстания. Положението се подобрява след Кримската война и предприетите реформи от страна на Портата, но българите си остават селско население , което не пътува много-много, главно по търговия в близкия градски център или в търсене на препитание. Лошите пътища и комуникации, с разбойничеството като допълнение правят търговията колективно занимание, свързано с панаири и големи пазарни дни в най-близките градски центрове.
Така че за много от сънародниците ни тогава, възможността да се снабдят с луксозни градски стоки - към които несъмнено спадат халвата и локумът са сравнително редки.
Мнозина разсъждават за османския период в категориите на Копривщица, Калофер или стария Пловдив, но те са представителни само за незначителна част от населението , разпръснато из села и паланки.

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 2 2
• Докладване

някъде на третия ред ме изгуби, прочетох и последните три, за да видя еднотипния соц бройлер, който пише едномодусно и едно и също през цялото време. Животът ви в беднотия с "интелектуални откровения на стефан дечев" показва само как изглеждат нещата през един беден телескоп, дължащ се на родители, които и те не са имали много да ти покажат - това не ме вълнува много. Още като се видя, че си проучил внимателно рожденните години на цитираните етнографски спомени стана ясно какво си намислил да съобщиш. За мен това е много нисък интелектуален, а пък и емоционален потенциал. бъди здрав.

п.с. през това време аз поддържам български антропологичен музей в Лондон, където на моите приятели е изключително интересно да видят това, което на теб ти е било спестено или никога не си видял покрай едно образование, което бих казал е образование на случайно роден турист в България....и за кримската война написал, горкия.

Хубавата новина за теб е, че в този вестник списван от комунистическата номенклатура има доста забавление за теб. Такива сте възпитаните така, че това соц гето и неговите проявления ви изпълват и осмислят времето. Ще те оставя на тези статийки, може да видиш как дечица и внуци днес вече са се събрали в силите на доброто и на всичкото това много ви пречи, че има ПОВЕЧЕ НА БРОЙ ОТ ВАС българи, на които сте смешни и жалки с целия си т.нар. мироглед-имитация, за който ти написах вече по-горе. много поздрави отдалече :)

Номенклатурната манипулация, преоблечена с европейски "демократични" дрешки + цензура трябва да бъде оваляна в катран и перушина. Синове и внуци на комунистическа номенклатура и техните руски господари нямат място в България!

• 1 2
• Докладване

Изобщо не можеш да ме трогнеш с излияния как компенсираш носталгията с "поддържането на български антропологически музей" в Лондон. Не смея дори да питам що е то "българска (национална - то се подразбира) антропология", нито в какво се състои "поддръжката" на музея - дали ги поддържаш финансово, или им поддъъжаш техниката , или поддъжаш чистотата е без значение, защото нямам и намериение да ти отвръщам по такъв начин и да се доказвам пред теб.
Всичките ти претенции рухват, в момента в който човек прочете за бонбоните в поместените от теб тук "етнографските спомени". Но те са преди всичко ЛИЧНИ спомени. И все пак Юлия ПопВасилева е утопчнила на едно място, че иде реч за "солунски бонбони", което би трябвало да те светне за някои неща, стига имаше съответната мозъчна гънка. Че тя ти липсва показва и невежото заяждане за "Кримската война".
Както казах концепцията за whitewashed история е стара и е използвана вкл. от комунистите, които се опитваш да громиш (повече във въобажението си, отколкото реално).

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 2 2
• Докладване

До коментар [#32] от "josephmccarthy":

Благодаря, книгата за Дреновени изглежда доста изчерпателен труд.

• 0 0
• Докладване

Когато забележи логическо несъответствие, интелигентният човек първо ще провери дали нещо не е разбрал, преди да почне да подскача и "разобличава". Защото има риск да се окаже прост и смешен накрая.
Ако беше прочел неколко реда от книгата, щеше да знаеш, че Юлия Попвасилева само издава спомените на майка си Мария Бояджиева, която разказва от първо лице за живота и бита в едно българско село под турско робство.

• 1 1
• Докладване

Първо, никъде в коментарите не е ставало въпрос кога българският народ се запознава с тия сладки, а точно за масовото им разпространение и употреба. Очевидната ти тъпота и склонност да изкривяваш реалността в главата си не ти позволяват да четеш с разбиране дори елементарен текст.
После, от откъсите, които аз публикувах, личи ясно, че баклава, халва, локум и пр. са дълбоко навлезли в българския бит още по турско и присъстват на всеки празник, а локум се поднася дори с кафето на гостите вкъщи. Каква "по-засилена употреба" от това жените по селата да пекат баклави като баници вкъщи бе, гламчо? Да стане част от семейните и празнични рецепти, предавани от поколение на поколение. Какво по-важно свидетелство за засилена консумация на халва от това да се превърне в ритуален елемент във всички краища на българската етническа територия или да я ядат с хлеб от сиромашия? Всеки, дори със средна грамотност ще се сети, че това не става просто така.
Друг е въпросът какво разбира авторът под "засилена консумация" на десерти в контекста на времето и навиците тогава. Той си прави заключения по рекламни изрезки от стари вестници, от елитарни градски тенденции и пр. жълтопаветщини, но реалният живот е нещо различно.

• 2 2
• Докладване

Уффф... хайде по-подробно като за вас, дето нито от един (за времето, определено от раждането на Марков и Попвасилева), нито два (за солунските бонбони, които се появяват едва в началото на миналия век).

Спомените в "Порой" не са само и единствено на майката на Попвасилева.
Предвид рождените дати на Юлия ПопВасилева и на Стоян Бояджев, майка и също би трябвало да е родена около или (по-вероятно) след Освобождението. Спомените са за периода от началото на 20 в, времеви ориентири като Гоце Делчев и Илинденското въстание го показват. Селото не е "българско", а смесено, Кънчов посочва 750 българи и 1600 турци, под османска власт, но в следосманския прериод, т.е. след Освобождението. Долен Порой е голям пазарен център на Демирхисарската каза, разположен на пътя Горна Джумая - Мелник - Петрич и Солун. Има три кафенета. Пазарен център, със ежеседмичен голям междуселски пазар.

Семейството се занимава с търговия. Въпреки финансовите трудности, които го сполетяват след смъртта на бащата, то запазва високия си статус. Един от членовете е главен учаител, сетне става служител на мюдюра в
Ако вие пък бяхте прочели внимателно и това, което ви написах и "Порой", щяхте да видите, че семейството в Долни Порой има къща с 4 стаи и гостна (салон) на горния кат етаж, голяма градина и дюкян, две стаи, зимна и лятна кухня на на долния. Занимавало се е с търговия. Само за сравнение над 2/3 от населението в Княжество България живее в една или две стаи, според статистическия справочник от 1897 г..
И пак в Порой - баклава за Коледа, Бабин ден и за сватба. Правенето на баклава - "голямо и радостно събитие за децата", които се хвалят едно на друго по тоя повод.

Ако толкова желаеш да намериш нещо за периода преди Освобождението (70те години на 19 в.), спомените на големия наш учен и общественик, Андрей Тошев биха били по-полезни. Пак разбира се с уговорката, че иде реч за Стара Загора и Тошев произлиза от заможно за времето си семейство. Бихте могли да ги сравните , разбира се, със спомените на Захари Стоянов за овчарите , чираците и калфите.

Та така за "дълбокия бит" .

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 1 1
• Докладване

[quote#39:"uzy39646887"][/quote]

както виждате, номенклатурните наследници доста ги боли от това, българската култура да не се окаже значима и силна.
Затова ще донесат вода и от 9 кладенеца, видно "опонентът" доста се е изчерпал, за да стигне до това, че понеже имало турско население в едно село, значи ето виждате ли - от турците е взето.

Такива учат в людмила живковското училище "класическа гимназия" където ги отглеждат акто соц еничарчета със всички средства на византийската, турската, гръцката и разбира се, руската пропаганда, за да може със ехидна усмивка да цитират Евлия Челеби или който там им трябва, за да може да размахват пръст, когато някой потърси нещо в българския си дом.

Вижте и колко забавно отговаря. Явно е, че са нампани със самочувствие и единственото, което ги уязвява е иронията към тях или това, да се окаже, че света се развива интересно и без тях, а те са едни провинциални нихилисти с празен живот. Това наистина боли явно, човека си е и изпуснал нервите, казвайки че ако имам български анторпологически музей, следовално "чистя там". Ниска топка на лошо прикрити нерви на номенклатучник, а също е бедна представа за нещо далечно, което и не разбира.
Възможно е и това да е самият дечев, но наистина при нас не е само един наследник на комунягите, които никога не са обичали България, които са се срамували, че произлизат от колиби и паланки из затова винаги са търсели легетимация е нещо външно, към коеот да се причислят в качеството си на лакеи.
Комуниста винаги е презирал българското село. Ето, можете ли да сравните с тази соц мебел, с която спорим позицията на хора като Елин Пелин или Йордан Йовков? Ами не, защото това днк не може да роди такава нравствена високата и родолюбие, затова :)

Номенклатурната манипулация, преоблечена с европейски "демократични" дрешки + цензура трябва да бъде оваляна в катран и перушина. Синове и внуци на комунистическа номенклатура и техните руски господари нямат място в България!

• 1 1
• Докладване

както виждате, номенклатурните наследници доста ги боли от това, българската култура да не се окаже значима и силна. Затова ще донесат вода и от 9 кладенеца, видно "опонентът" доста се е изчерпал, за да стигне до това, че понеже имало турско население в едно село, значи ето виждате ли - от турците е взето. Такива учат в людмила живковското училище "класическа гимназия" където ги отглеждат акто соц еничарчета със всички средства на византийската, турската, гръцката и разбира се, руската пропаганда, за да може със ехидна усмивка да цитират Евлия Челеби или който там им трябва, за да може да размахват пръст, когато някой потърси нещо в българския си дом. Вижте и колко забавно отговаря. Явно е, че са нампани със самочувствие и единственото, което ги уязвява е иронията към тях или това, да се окаже, че света се развива интересно и без тях, а те са едни провинциални нихилисти с празен живот. Това наистина боли явно, човека си е и изпуснал нервите, казвайки че ако имам български анторпологически музей, следовално "чистя там". Ниска топка на лошо прикрити нерви на номенклатучник, а също е бедна представа за нещо далечно, което и не разбира. Възможно е и това да е самият дечев, но наистина при нас не е само един наследник на комунягите, които никога не са обичали България, които са се срамували, че произлизат от колиби и паланки из затова винаги са търсели легетимация е нещо външно, към коеот да се причислят в качеството си на лакеи. Комуниста винаги е презирал българското село. Ето, можете ли да сравните с тази соц мебел, с която спорим позицията на хора като Елин Пелин или Йордан Йовков? Ами не, защото това днк не може да роди такава нравствена високата и родолюбие, затова :)[/quote]

Че баклавата, рахат-локумът, небет шекера, реването, кадаифа и т.н. са ни предадени от турците е ясно дори само от имената. Не е необходимо да намесваш смесените турско-български села.

Не знам кой презира българското село - през османския период то не съществува за някои от вас с неговите измазани с кал едно и двустайни къща, в които -наред с хората - през лютите зимни месеци се приютяват и домашни животни. Селото на Елин Пелин е същи така селото и на "На браздата", "По жътва", "Лудата", "Край воденицата", на Йовков в "Другоселецът" и "По жицата".

Не знам какво общо има Класическата гимназия в случая, но примерно двама от възпитаниците и са изтъкнати специалисти точко в оня дял на историята, дето е близък на сърДцето ти, владетелска идеология, владетели, държавност - т.е. все с "величавата история" се занимават. Възпитаничка на същата гимназия пък прави сказки за богомилите като истинскиТЕ продължители на ранното християнство. Католически епископ е завършил тая гимназия. Редакторът на бивш седмичник, сега електронен портал е написал може би стотици страници за комунистическия терор. Но ти продължавай да си фантазираш за комунистите.
"Класиците" са всекакви по калибър, повечето са арогантни копелета и фусти (като Нинова и Тошко Йорданов), но аз познавах сред тях през 80те такива, които бяха запознати с Йоан Златоуст и Августин, докато техните връстници не знаеха с коя ръка и как да се прекръстят. Слушаха хард-рок, хеви метъл, Сантана, а техният училищен хор пееше църковни песнопения, когато хоровете на други гимназии изпълняваха "Пред нас са блеснали житата" и "Красная Армия всех сильней".

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 1 2
• Докладване

[quote#43:"БОНГО"][/quote]

Много е забавно как наследниците на комунистическата номенклатура навлизате в областта на "пожелателната реалност основана на негативно мислене", но вече стигаш до момент в който 7/8 от презумпциите ти са съвсем извън реалността.
Ще те оставя, защото имам и работа, освен да си говоря с това, което Христо Ботев нарича "глупаци неразбрани".
Ти бъди здрав колкото се може по-дълго, защото животът на на соц-бройлера в гетото ти е хубаво възмездие за всичко.
А иначе подобен "рокенрол" манталитет има и слава Богу пукналия Виктор Пасков. Можеш да му прочетеш писмото до георги господинов колко са се кефели на западните блага дечицата на другарето. Все едно пък нещо се е променило - и този кенеф, ако беше жив щеше да пише същото като теб, само че с по-така апломб... нали ви е "писател"

Номенклатурната манипулация, преоблечена с европейски "демократични" дрешки + цензура трябва да бъде оваляна в катран и перушина. Синове и внуци на комунистическа номенклатура и техните руски господари нямат място в България!

• 1 0
• Докладване

Много е забавно как наследниците на комунистическата номенклатура навлизате [/quote]

Просто не знаеш колко си далеч от истината, но както казах нямам намерение да говоря за себе си в тоя форум.
А ти по-добре да беше дал линк към великия музей, който поддържаш. Като личост си безинтересен (както личи и от прякора, който си взел за тоя форум), но кой знае - музеят може и да си струва.

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 1 1
• Докладване

До коментар [#45] от "БОНГО":

ами не, моята дейност си избира по-внимателно аудитория и не й трябват отпадъците на социализма за зрител, най-малкото един човек за да бъде поканен трябва да има поне минимално количество култура, за да може да разсъждава, а не да лае по каноните, по които върви индоктирнацията в някакво си ткзс.
в 21 век по друг начин работи всичко.

ти си яж турска баклава, която вероятно с трепет смяташ, че са си я донесли селджукските конници от близкия изток. да ти е сладко и сбогом

Номенклатурната манипулация, преоблечена с европейски "демократични" дрешки + цензура трябва да бъде оваляна в катран и перушина. Синове и внуци на комунистическа номенклатура и техните руски господари нямат място в България!

• 1 0
• Докладване

До коментар [#41] от "БОНГО":

Изсмукани от пръстите аргументи, издаващи безсилие. Първо, да се говори за "Освобождението" в контекста на Македония е тежка неграмотност. Тя остава под турско до Балканската война и в нея вървят съвсем различни социално-икономически процеси от онези в освободена България.
Освен това, в онези консервативни времена и то в едно село, начинът на живот не се променя толкова бързо. За да бъде в края на 19-ти век картината такава, каквато е описана, това свидетелства за живота поколения назад.
После, селото е българско, разположено в българската етническа територия, с българско име и компактно българско население. Това, че в него е имало и турска махала е нещо нормално за онова време, но това не променя българския му характер и бит.
Дали фамилията е била богата или бедна и колко стаи е имала по никакъв начин не касае разпространението и популярността на баклава, халва, локум и пр. десерти, което личи от самите спомени. Те са присъствали на всеки празник и ако требва да издребняваме в твоя стил, ами и съседското семейство, което дори не притежава собствен хаван, прави по две тави баклава наведнъж. А за децата всеки достъп до големи количества сладки храни е събитие, естествено. И по мое време беше така. Останалите глупости за бонбони и пр. изобщо не мога да ги коментирам, защото са несвързани и нищо не ти се разбира.

• 2 2
• Докладване

Свободни съчинения. Това са десерти, разпространени не само сред всички народи в Османската империя, в това число и на Балканите, но и в целия Ориент изобщо, включително Кавказ, Левант, Персия, дори Централна Азия и Индия. Те не са обвързани с никой етнос, нито са ни "предадени" от турците. Рахат-локум = rahat al-hulqum, халва = Halawa, пак арабски, баклава от монголски и т.н. Дори някой от тях да е дошъл при нас с османското си име, което е нормално, предвид че това е бил официален език в империята, това пак не означава произход, защото и османският език, както арабският и персийският са имали по-широка употреба.

• 2 3
• Докладване

Много добра и навременна забележка.
И понеже преди да дойде изключително примитивната култура на селджукските еманципирали се наемници, там е била Византия, един ранен и източен Европейско-азиатски съюз и сбор от култури, не е трудно да си представим и това, че най-вероятно тези храни са се срещнали там, където е имало и гръцки и български, и арменски и персийски и грузински и всякакви дарове.

И вместо по един спокоен начин да знаем, че всичко това е дял от цивилизация, в която сме били и съучастник, макар и политически да сме воювали, та вместо това, трябва разни (как се нарича човек, който изпълнява най-древната професия -> писането на чужда пропаганда сред своите срещу пари?) да се опитват да ни унижат като култура, при това изключително профански и неграмотно да кажат, че сме нямали нито кухня, нито архитектура, нито литература, защото било дошло от другаде, а тук е било празна пустиня.

Аз предполагам, че по-скоро средата на г-н Дечев и неговият фен в тези коментари е била толкова бедна, че да се докарат до там това да го пишат....Но защо това трябва да става достояние на всички?

Номенклатурната манипулация, преоблечена с европейски "демократични" дрешки + цензура трябва да бъде оваляна в катран и перушина. Синове и внуци на комунистическа номенклатура и техните руски господари нямат място в България!

• 2 2
• Докладване

До коментар [#10] от "xaq36646886":

"Малоумни ли сте тука бе? Това е празнична трапеза и всичко се приготвя постно, както сърми и т.н. Не става въпрос кой как ги предпочита."

Сарми, сарми, не сърми, малоумнико!

• 2 2
• Докладване

Ами не. Промените след 1878 г. са очевидни в териториите , останали под Османска власт. Това се вижда и по броя училища, по броя ученици, отварянето на гимназии, по активната роля на екзархията (която вече е финансирана от българската държава), а и на самата българска държава, която има дипломатически агент пред Портата. Младотурците се опитват да включат и християните във войската.
Самата Османска империя търпи промени на засилена модернизация - образование на мюсюлманското население (което довежда до развитие на турския национализъм, движението на младотурците), но също и до привличане на повече християни, в частност българи в администрацията ("Порой" това е видно също) Особено от началото на 20 в. с навлизането и на немски капитали, Империята живва.
===
Търговските и културните връзки с Египет , Близкия изток и Кавказ клонят към НУЛА до включването на тези територии и българските в Османската империя).

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 1 1
• Докладване

Музеят не е ли публична институция, която естествено да търси възможно най-широка публика? Не му ли е ролята популяризаторска? Или се касае за някакъв уникален таен музей за избрани, които се разпознават един друг по ръкостискането ?

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 1 1
• Докладване

До коментар [#51] от "БОНГО":

Ти още ли се гърчиш с твоите измислици бе, "промените" каквито и да са, са без значение, защото говорим за РАЗЛИЧНИ ПРОЦЕСИ в българските земи под турско и в освободена България.

• 0 0
• Докладване