Д-р Валентин Маринчев: Донорството се крепи основно на ентусиазма на част от лекарите

Д-р Валентин Маринчев: Донорството се крепи основно на ентусиазма на част от лекарите

© Личен архив



В последните дни след намеса на премиера Бойко Борисов здравните власти обещават законодателни промени, които да облекчат донорството и да доведат до това България да не е последна в Европейския съюз по брой донори. Заявките дойдоха на фона на трима починали пациенти в рамките на две седмици, чакащи белодробни трансплантации. Бившият ръководител на Изпълнителната агенция за трансплантации Марияна Симеонова коментира при напускането си, че от години е внесла в здравното министерство законови промени, но изработените от нея текстове отлежават. За това какво е нужно на лекарите от практиката, какви промени искат да видят специалистите, "Дневник" попита д-р Валентин Маринчев, анестезиолог и координатор по донорството в болница "Света Марина" във Варна.


Като лекар, практикуващ от години, какво смятате, че трябва да се направи, за да се облекчи и стимулира донорството?


- Има две групи промени. Едните са законодателни. Например, когато е доказана мозъчната смърт, по съответния протокол, валиден за цялата държава, да може да бъде изключвана апаратурата, освен в случай, когато става въпрос за донорство. Трябва законодателно да се помисли и как да се разшири кръгът на хората, до които медиците могат да се допитат и да вземат решение за евентуално разрешение за донорство. В последните години все повече стават хората, живеещи на семейни начала. Те обаче не могат да разрешат, да изразят воля. Би било добре да се обмисли и вариант, когато потенциалният донор няма преки роднини, да се вземе становището на по-далечни роднини като племенници и др.




Съществено изменение, което според мен би било важно, е да се премине от подхода да се изразява несъгласие за донорство приживе към волеизявление, към съгласие човекът да е донор. Сега хората могат да заявят, че не желаят да са донори и по закон едва ли не останалите, които не са изразили несъгласие, се приемат за потенциални донори. В същото време обаче при евентуална донорска ситуация винаги се питат роднините дали дават съгласие близкият им да е донор, а това е много травмиращо за тях, решението е безкрайно трудно.


Ако се премине към волеизявление за съгласие за донорство, изразено приживе, то тогава нещата биха станали далеч по-лесни. Пак семейството ще бъде уведомено и консултирано, но ще се приема, че взетото от човека съзнателно решение е неговото право и избор. И то ще е водещо.


Другото, което трябва да се промени, е много да се говори за донорството. Ако щете още в училище, съобразено с възрастта. Да се обяснява, че е законно право на човека да се разпорежда със собственото си тяло. Сега дори сред колегите в медицинските университети рядко се говори за това.


Хората обикновено не мислят по въпроса, докато не се сблъскат с него, не възприемат донорството като някаква възможност. Друго би било ако се поднася информация. Има толкова много възможности – лекции, филми...


Просто трябва да се промени коренно начинът на мислене и реакцията в обществото по тази тема. Това според мен направи Испания, която за около едно десетилетие от страна на опашката по донорство и трансплантации, стана лидер в Европа.


Трябва и сериозна промяна в доверието на хората към системата на здравеопазването.


А от гледна точка на практиките има ли какво още да се желае като организация, финансиране, правила?


- Важно е държавата да реши кое й е приоритет. И ако пресметне, че един трансплантиран бъбречно пациент й излиза много по-евтино от човек на диализа, ако си създаде съответната система, правила, механизми, ако осигури логистичната и финансова подкрепа, нещата тръгват.


А при нас има някакви частични решения, имаме някакви части от национална система, но всичко е на приливи и отливи. Това не е приоритет на държавата. И общо взето нещата вървят благодарение на ентусиазма на хората, които работят това.


Дайте примери, какво липсва на национално ниво?


- Добре е например да се формулират национални правила, да има национален стандарт за донорството с конкретни изисквания за апаратура, за специалисти, за начин на действие. И ако той е наличен във всяка болница, всеки анестезиолог или невролог, наблюдаващ пациента, ще може да разбере, че той отговаря на някакви условия за потенциална донорска ситуация. И тогава да потърси съдействие да кажем от по-голяма болница, от координатор по донорство или друг консултант.


Винаги, когато нещата са систематизирани, е много по-лесно. А и възможността да се допусне пропуск, става минимална или нулева.


Например ние в нашата болница сме си изработили схема. Направихме го съвместно с предишния директор на Изпълнителната агенция по трансплантация Марияна Симеонова. Но вече на национално ниво хубаво би било тези неща да се унифицират и да се работи по единен алгоритъм.


В по-малките болници например е доста по-трудно. Колегите са малко и натоварването нараства. Имали сме и имаме чудесно взаимодействие с колегите от малки болници в региона на Варна, транспортирали сме пациенти, тук доказваме мозъчна смърт, реализираме донорства. Но пак казвам, добре би било това да е изнесено като национална политика, с общовалидни правила. За всички би било доста по-лесно ако има единен алгоритъм, който всички да спазват. А не да зависи от възможностите, желанието, натоварването, апаратурата на отделните ръководители на болници, медици и др. Това би довело до много по-голям брой потенциални донори.


Същото важи например и за специалистите. Такива има, но никога не е излишно да има още обучени хора. Би било добре още в медицинските университети към някоя от специалностите да се въведе насочено обучение и за това как се реагира на потенциална донорска ситуация и какви са стъпките.


Що се отнася до финансовата част, тук вече проблемите наистина са сериозни и трябва специално внимание. Докато донорството не се превърне в държавна политика, да се приема като всеки друг дял от медицината, който изисква съответните субсидии и съответните инвестиции, няма как да се получат нещата.


Сега например има механизми за поне частично възстановяване на разходите на лечебните заведения по реагиране и обслужване на донорската ситуация – изследванията за наличие на мозъчна смърт и последващите етапи, консумативи. Има известен процент реинбурсиране най-вече на средствата за изследванията. Но доколкото съм запознат, перо "труд" по-скоро не фигурира, частично може да се покрие ако се е наложил извънреден труд. Но това далеч не е адекватно на положените усилия.


Не казвам, че финансовата страна е водеща за специалистите, които са се ангажирали в тази област. Но все пак трябва да има адекватно заплащане. Това е висококвалифициран, много тежък и физически, но най-вече психически натоварващ труд.


Как си обяснявате, че големи столични болници дават съвсем малко донори годишно? На какво може да се дължи това?


- Може да има множество причини, включително когато става въпрос за болници, които приемат изключително тежки случаи - тогава, при ситуации, когато травматизмът е сериозен, възможността за донорство не е голяма. Но действително и за мен е странен малкият брой донори, идващи от столицата, на фона на малки населени места. Може би е просто въпрос на организация.


Имам голямото преимущество да работя в много добър екип, ръководен от проф. Вилиян Платиканов, който се занимава с донорство и трансплантации от години и ние сме изградили нужното взаимодействие и правила, изработени в практиката. Как е в другите болници не знам, но тук пак идваме до нуждата от единен стандарт и правила, до това да е национално изведен и финансиран приоритет. Така всяка болница ще знае как да организира прецизно тази дейност.


Как стои въпросът с логистиката, имаме ли нужната техника да се реагира бързо на потенциална ситуация в малка болница например, включително с хеликоптери например, транспорт и т.н.?


- Има още какво да се желае в тази сфера. Лично според мен тук нещата не са толкова експедитивни, колкото би трябвало да бъдат.

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на doroteus
    doroteus
    Рейтинг: 2110 Неутрално

    Защо са необходими толкова много думи ,за да се изрази простата истина - донори стават широко скроени и благородни хора , а ние , българите не влизаме в по-голямата си част в тази категория !

  2. 2 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1856 Неутрално

    Както и на осъзнатата част от обществото, която е съгласна да бъде донор...

  3. 3 Профил на balgariez
    balgariez
    Рейтинг: 954 Неутрално

    Пари за наследниците на починалия донор биха подобрили ситуацията, но, незнайно защо, се считат неморална практика.
    Както и платеното кръводаряване, което, разбира се, съществува, но не официално.

  4. 4 Профил на doroteus
    doroteus
    Рейтинг: 2110 Неутрално

    До коментар [#3] от "balgariez":

    Практиката не е неморална , но не е нормално една благородна, високо хуманна кауза да се комерсиализира . Макар ,че за пари българските " патриоти " и "душа дават "!Но в края на краищата - каквито хората , такива и приоритетите им !

  5. 5 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 1040 Неутрално

    Няма защо да се питат роднините до девето коляно и арменския поп. Всеки човек трябва приживе да даде съгласие или несъгласие да бъде донор при евентуална мозъчна смърт. Защо трябва племенникът ми да решава дали да бъда донор или не, като това решение трябва да взема лично. Личното волеизявление тук е задължително.

  6. 6 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 1040 Неутрално

    Пари за наследниците на починалия донор биха подобрили ситуацията, но, незнайно защо, се считат неморална практика. Както и платеното кръводаряване, което, разбира се, съществува, но не официално.
    —цитат от коментар 3 на balgariez


    Спомням си един случай, при който един беден млад човек изпада в мозъчна смърт и баща му дарява органите за трансплантация. Старият човек е болен и беден и умира в бедност, без някой от реципиентите да се сети да му помогне или поне да го попита как е. Човекът е неблагодарно същество и затова трябва по регламент роднините да се овъзмездяват, а не да се разчита на гола благодарност. Такава няма да последва.

  7. 7 Профил на Svetlio
    Svetlio
    Рейтинг: 1172 Неутрално

    До коментар [#1] от "doroteus":

    Проблема със слабото донорство, е само и единствено заради лекарите.
    Който каже че има друга причина,значи не е наясно.
    Те са хората,които трябва да убедят роднините,да дадат близкия си за донор,после,те са хората,които трябва да извадят органите,за да стават за трансплантации.И те са хората,които правят трансплантациите.
    НО всичко куца в България на тази тема.

    sdg
  8. 8 Профил на Locke
    Locke
    Рейтинг: 678 Неутрално

    До коментар [#6] от "proza":

    И защо реципиентите дължат благодарност на бащата на момчето чието органи са получили? Какво общо има неговата бедност със случая? И на всичкото отгоре тази благодарност изразена чрез материални средства да се плаща от държавата, сиреч от нас, които нямаме нищо общо? Далеч по-просто е да се приеме всеки човек съзнателно да се записва като донор или не, а тези записали са се да получават приоритет за себе си или член на семейството ако се нуждаят от орган.

  9. 9 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2229 Любопитно

    До коментар [#4] от "doroteus":

    "не е нормално една благородна, високо хуманна кауза да се комерсиализира"

    В какъв смисъл? Операцията по трансплантация да не се заплаща на болниците и лекарите?

  10. 10 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2229 Неутрално

    До коментар [#5] от "proza":

    "Всеки човек трябва приживе да даде съгласие или несъгласие да бъде донор при евентуална мозъчна смърт."

    Човек си променя решенията. Едно просто пълномощно има правна тежест само до шест месеца. А да се завещава нещо, което го няма реално, си е измама според правото. Ни мозъчна смърт е налице, ни здрав, годен орган за трансплантация.
    И още нещо с оглед на "всеобщата грамотност", няма как да "дариш" нещо, което не знаеш какво е.
    Отделно, че дефиницията "мозъчна смърт" търпи промени ... както вече нямаме "глаболно затопляне", а "изменение в климата" ... дето се случва с всеки изгрев и залез на Слънцето.

  11. 11 Профил на finnif
    finnif
    Рейтинг: 18 Неутрално

    До коментар [#1] от "doroteus":

    За човешкото тяло резервни части няма! Всичко е само за пари!

  12. 12 Профил на finnif
    finnif
    Рейтинг: 18 Неутрално

    Да, Донорството се крепи основно на ентусиазма на част от лекарите за повече пари!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK