Желю Желев: Прокуратурата трябва да разпита отново Владо Тодоров

Като председател на СДС през 1990 г. и по време на дебатите на Кръглата маса бяхте ли информиран, че е започнало прочистването на архивите на Държавна сигурност, че са унищожавани досиета?

- На Кръглата маса не е имало обсъждане на темата за досиетата. Тогавашният вътрешен министър ген. Атанас Семерджиев беше извикан за подслушването на политици от опозицията. И да подпише декларация, че няма такова нещо. Но въпросът с досиетата не е поставян, поне аз не си спомням. Истината е, че тогава нашето внимание беше ангажирано с друго - организиране на опозицията, митинги, нощни бдения, шествия. Всичко това течеше ежедневно. Изключено е, ако е имало обсъждане на досиета аз да не зная. По-късно четох изявления на Стефан Гайтанджиев, че министър Семерджиев уж предлагал на СДС и взел съгласието на съюза за унищожаване на досиетата. Аз такова нещо като факт не знам. И не бих се съгласил, защото знам много добре от литературата как комунистите си разчистиха досиетата на 9. IX. 1944 г. Първата им грижа на всички тези агенти на Гешев в комунистическото движение, може би включително и на Тодор Живков, е било да хванат да горят архивите. На 10 и 11. IX. 1944 г. са палили полицейските архиви с обяснението, че трябва тази мръсотия да се унищожи, а целта е била да се заличат следите на агентурата в партията. Аз не бих се съгласил никога на подобно нещо, защото това са исторически документи. Тези неща са важни като исторически свидетелства за времето.


След като станахте президент, говорил ли сте с ген. Семерджиев, който бе избран за вицепрезидент, за прочистването на архива на Държавна сигурност, когато той бе вътрешен министър?

- Не, не сме имали разговори по този въпрос. Истината е, че първите две години бяха такъв вихър от събитията и просто ни налагаха други теми.

От това не са ли се възползвали управляващите тогава?

- Възможно е, напълно е възможно. Но при всички случаи те са заинтересованите да се заличат следите. Защо за възродителния процес са унищожени толкова много документи? По същите причини. Аз нарочно не съм отишъл да търся собственото си досие, предполагам, че е унищожено напълно.

Когато поехте президентския пост, вече не съществуваше Първо главно управление, а Националната разузнавателна служба (НРС). Първият й директор беше Румен Тошков...

- Той беше назначен още от Живков (Тошков е назначен с указ на Петър Младенов на 21. II. 1990, б. а.), аз го смених.

Вие го уволнихте веднага след пуча в Москва през август 1991 г.

- Не, мисля, че беше доста по-рано, трябва да направя справка.

Той като ваш пряко подчинен докладвал ли ви е, че в разузнаването в началото на 1990 г. са горени архивни дела и по чие нареждане е ставало това?

- Не. Вижте, аз не съм имал доверие на този човек, макар че съм бил винаги коректен, толерантен към хората, които завеждат тези служби.

Дали от неговите заместници по някакъв начин не сте получил информация за чистката в архива на разузнаването?

- Не, не.

А от следващия директор на НРС ген. Бриго Аспарухов бил ли сте информиран за тези факти, говорили ли сте за унищожаването на досиетата в разузнаването?

- Аспарухов, той беше взет доста отстрани. И предполагам, че и да е искал, едва ли е разполагал с тази информация.

Но и сега в разузнаването трябва да се пазят протоколи за унищожените през 1990 г. архивни дела. Излиза, че като държавен глава тогава не сте бил информиран какво е правено?

- Вижте, тези материали са унищожени по-рано, много преди аз да стана президент. Аз бях избран август 1990 г. и тогава, ако си спомняте, нещата бяха също много напрегнати - пожарът на партийния дом, градът на истината, палаткови лагери, окупационни стачки, граждански неподчинения.

Сега, като научавате тези факти за архива на разузнаването, как ще ги коментирате? Нужно ли е да се разбере истината за това как точно е бил прочистен архивът?

- Според мен най-добре беше това да стане в началото. Както беше направено в Германия. Тогава в най-голяма степен това можеше да послужи като морален и политически катарзис за обществото. За съжаление в България т. нар. нежна революция се проточи цялата 1990 година. Тя нямаше тази ударна сила, тази огромна мощ да срути всички институции на предишния режим още първите дни. И нещата се проточиха.

Като че ли досиетата е една от важните теми, които СДС не можа да реализира, за да се получи този ефект?

- Така е. България нямаше необходимия потенциал. Демократичното движение постепенно набираше сили и не можеше да бъдат направени такива масирани удари още в началото.

Сред хората, които са участвали в унищожаването на досиетата през 1990 г. в разузнаването, е последният началник на Първо главно управление на ДС о. з. ген. Владимир Тодоров. Смятате ли, че тези хора, които знаят какво е правено, трябва да кажат истината пред обществото, защото те упорито мълчат досега по този въпрос?

- Разбира се, че трябва. Владо Тодоров беше в затвора една година ефективно с присъда за унищожаването на досието на писателя Георги Марков. Трябва да се разпитат отново тези хора. Нека да кажат истината, това е много важно. Има съдебна система, има следствие, прокуратура. За какво е всичко това?

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK