Емануил Йорданов: Бях младото лъвче на СДС

Емануил Йорданов е завършил право в Софийски университет "Св. Климент Охридски". След дипломирането си работи в Софийски градски съд. От 1987 г. живее в Кюстендил и повече от 10 години е адвокат в града. През 1997 г. е избран за депутат в 38-то народно събрание от Кюстендил окръг. Член е на парламентарната комисия по правни въпроси и законодателство срещу корупцията. От 1999 г. е министър на вътрешните работи.

Г-н Министър, успяхте ли да създадете доверие в институцията МВР за тази година и половина, откакто влязохте в сградата на "Шести септември"?

През цялото това време министерството нито веднъж не е било упреквано за укриване на информация. Много хора идваха лично при мен, което показва, че отношението може би действително се е променило. От друга страна, година и половина е прекалено кратък срок за да бъде отчетена разликата. Важното е обаче да се постави началото.


За този период МВР стана една отворена към обществото институция и можем да кажем, че вече наистина имаме граждански контрол. Чрез електронната поща, "горещите телефони" и интернет поддържаме постоянен диалог с гражданите. Всекидневно в министерството се получават сигнали и жалби на граждани, които се проверяват. Благодарение на тези сигнали бяха заловени много престъпници.

Удачно ли е вътрешният министър да е цивилен?

В цяла Европа министри на вътрешните работи са цивилни лица, в общия случай юристи. В крайна сметка ние трябва да се разделим с онази представа за МВР министъра, който непременно е старшина от районно управление или да е бил член на БКП на 19 години.

Имате ли самочувствието, че владеехте положението в министерството?

Аз не съм си поставял задача да плаша някого, да карам служителите да изпитват страх от срещите с министъра. По-скоро задачата ми беше да установя едно доверие между мен и тях. Да ги накарам да повярват, че министърът не е министър сам за себе си. Той е министър за министерството и неговите служители. Когато усетят, че им вярваш, те в много по-голяма степен са способни да покажат пълните си възможности.

По една или друга причина емблематични в последните няколко правителства освен премиерите останаха и техните вътрешни министри. Любомир Начев - със скандала след тройното убийство на полицаите в кв. "Люлин". Николай Добрев - с януарските събития около парламента. Богомил Бонев - с показните полицейски акции. Притеснявате ли се, че вашето име ще се свързва след време единството с поредицата убийства през последните месеци?

Не. Времето, през което аз бях министър беше белязано от множество постановки, които бяха изграждани от бивши служители на министерството и най-вече на Държавна сигурност. Всички тези постановки завършиха с ярък неуспех. Включително и няколкото заседания на Народното събрание, когато опозицията атакува правителството през МВР. Когато мине известен период от време и хората погледнат назад, ще могат безпристрастно да определят как е работило министерството през това време. Защото обективните данни сочат нещо много по-различно от това, което се опитваха да представят някои хора.

Медиите ли прекъснаха връзката ви с обществото?

Връзката с обществото изобщо не е прекъсната. Начинът, по който ме приемат хората ме кара да мисля, че министерството действително е работило добре в този период. Наскоро един млад политик, известен най-вече с чувството си за хумор беше казал: "Министерството работи добре, но министърът не се справя." Съгласен съм и занапред министърът да не се справя, стига това да е условие министерството да работи добре.

А с какво имате смелостта да кажете, че се справихте?

За една година бяха подновени половината от документите за самоличност. Ясно е колко ми струваше това, аз съвсем умишлено поех пасивите. Справих се с началото на девоенизацията в МВР, нещо което не би започнал един министър, който не е цивилен.

Кой кого защити - вие премиера Костов, като поехте негативите след серията убийства или той вас, като настоя да не подавате оставка?

Трудно ми е да отговоря. Друго мога да кажа - винаги съм срещал разбиране от страна на министър-председателя. Аз не съм имал проблеми с него в работата си. Той ми е давал една доста голяма свобода да вземам решения, да работя така, както аз намирам за добре.

Имахте ли проблеми с партийния лидер Иван Костов?

Никога. А и в последно време съм доста далеч от партийната работа.

Номинираха ви от доста местни клубове на СДС в Кюстендил. Искате ли да бъдете отново депутат?

Естествено, човек не би могъл в рамките на един мандат да свърши всичко, което очакват от него избирателите. Хората в Кюстендил искат да гласуват за мен. Това се видя много ясно при една моя среща с обществеността там наскоро. Аз съм длъжен да оправдая тяхното доверие и да изпълня докрай ангажимента си. Включването ми в листите е нещо, което зависи от съвсем други хора. Това вече не е мое решение.

Убеден ли сте, че усещате нюансите между партийните и обществените настроения. Аз съм далеч от мисълта, че партийните активисти в Кюстендил не ви посрещат радушно. Но дали това може да се съотнесе към обществото като цяло?

За мен самия кампания в Кюстендил не е кой знае колко необходима. Хората ме познават от 1987 година. Знаят ме като адвокат с десетгодишна практика. Когато на миналите парламентарни избори гласуваха за мен гласуваха най-вече на базата на впечатленията, които имаха за мен като човек, като юрист. Аз съм съвсем наясно с настроенията на хората и затова съм готов да се кандидатирам. Моят личен интерес предполага нещо съвсем друго - много по-добре бих живял, ако съм адвокат.

Как се вписва един силов министър в предизборна кампания?

Предизборната кампания още не е започнала.

Не ви ли обижда все пак, че в Кюстендил евентуално ще се наредите на второ място едва след д-р Стойчо Кацаров?

На миналите избори бях на пето място, две места след д-р Кацаров. Както виждате това изобщо не ми попречи да работя и като народен представител, и като министър. Другото е въпрос на суета, която и макар да не ми е съвсем чужда, никога не е била на първо място.

Имало ли е предложение към вас да бъдете включен в софийска листа на СДС като резервен вариант?

Никога не сме говорили за резервни варианти. Действително към мен имаше отправени подобни предложения. Само че това, което аз считам за най-добро е да участвам в изборите като кандидат от кюстендилската листа.

Да речем, че аз никога не съм гласувала. Как ще ме убедите да участвам в тези избори и да гласувам за вас?

Просто ще ви разкажа с възможно най-разбираемите думи какво стана през последните четири години. Ще се опитам да ви обясня, че е много по-добре животът на човека да е лесно предвидим. Да знае, че днешният ден по много неща ще прилича на утрешния. Да знае, че един лев днес ще е един лев утре. Ще се опитам да ви припомня как в тежката зима на 1996 година парите променяха стойността си за часове.

Какво ви каза Иван Костов, когато ви отклони от пътя към първото място в листата?

Аз никога не съм търсил този път, за да ме отклони от него. Не съм имал разговори по темата "водач на листа" с министър-председателя. Нито преди номинацията, нито след това. Това не е тема, която ме вълнува.

Не бяхте сред най-известните депутати в 38-ото Народно събрание...

Никога не съм имал за цел да вдигам шум около себе си. Моята задача беше да работя. А резултатът от работата ми намери място в държавен вестник. Много текстове, писани от мен, са част от действащото българско законодателство. Ние бяхме една група юристи, които в началото бяхме наричани от журналистите младите юристи на СДС, младите лъвчета на СДС, ястребите на Иван Костов. После започнаха да ни наричат т.нар. млади юристи....

От разстояние вече, давате ли си сметка защо Иван Костов се спря точно на вас за вътрешен министър?

Попитайте за това министър-председателя.

Досиетата отново са на дневен ред, и то във време на предизборна кампания. Не смятате ли, че отварянето им по-скоро се тълкува като безсилие на управляващите да отговорят на дебата, който задава обществото?

Хората имат право да разберат истината за миналото. Те имат право да разберат кои са хората, за които гласуват. Завършването на процеса по отварянето на досиетата би могло да даде едно спокойствие в предизборната кампания.

Кои са пасивите, които вашето име можеше да спести на управляващите и на партията СДС?

Трудно ми е да отговоря на такъв въпрос. Може би е нужно да има дистанция във времето, за да оценим без емоция нещата, които са се случили. Една от най-сериозните ми грешки е недостатъчно добрата ми работа с медиите. В този период аз не успях достатъчно добре да представя успехите на министерството, а в същото време не успях и достатъчно категорично да отклоня многобройните удари, които се сипеха върху нас.

Как се работи добре с медиите?

Може би в този процес и политици, и журналисти имат какво да научат. Това е възможно само при едно по-голяма доза добронамереност от двете страни.

Как ще се справи СДС с поредната мечта на българите, чието олицетворение е Симеон II?

Аз мисля, че СДС трябва да се справи със своята собствена роля. Всички останали участници в предизборното състезание имат свои собствени писти. СДС направи е нещо, което може да се види и да се пипне. Имаме своята история, имаме своите постижения и своите грешки. Можем да кажем какво направихме и какво предстои.

Какво искате да чуете на предизборна среща?

Искам искрено мнение. Комплимент или критика.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK