Проф. д-р Георги Марков: Няма бедни демократи

Директорът на Историческия институт на БАН пред в. "Дневник"

Търновската конституция е "дарена" от Русия, една абсолютна монархия по това време. Мнозина историци смятат, че тя е по образец на белгийската конституция. Формата на управление е конституционна монархия, при която монархът е неотговорен фактор. Отговорността за управлението носи правителството. Това е и същността. За да влезе в сила един указ на монарха, той трябва да бъде преподписан от ресорния министър. Но проблемът е, че при силната властова фигура на монарха и неговите министри избледнява ролята на парламента. Защо заглъхнаха призивите за референдум за възстановяване на Търновската конституция? На какви мисли може да наведе паралелът със съвременна България, където в една "премиерска" държава управлява политическа сила, категорично възникнала сглобена около своя лидер и кръстена с неговото име?

- Какви са били функциите на парламента според Търновската конституция?


Основна негова функция е да създава закони, но законодателната инициатива изхожда и от монарха, както и от правителството. Така че парламентът в Княжество България не играе тази роля, която има при парламентарната монархия. Трябва да имаме предвид, че Княжество България не е парламентарна монархия, както например е Англия, където кралицата царува, но не управлява. В България монархът царува и управлява. И оттам - сблъсъкът, понякога между Особата и политическите партии.

- При това положение не се ли размиват границите между властите, които са в основата на всяка една демокрация?

Според Търновската конституция има деление на трите вида власт, но аз лично трябва много да се напъна, за да си спомня кога тя е била независима, особено по време на личния режим на Фердинанд, когато князът, а по-късно цар, дърпа конците на всички видове власт.

Голям е бил спорът за еднокамарен или двукамарен парламент. Тогава консерваторите, водени от Константин Стоилов и Григор Начович, смятат, че демокрацията е хубаво нещо, но и много "коварно", тъй като един човек е един глас. Гласът на един български политик, завършил в Хайделберг, тежи колкото гласа на един просяк от улицата. И поради това те са настоявали да има и сенат освен долна камара. Но либералите поголовно разбиват консерваторите в Учредителното събрание и налагат идеите си. И един Стоян Михайловски често се връща към първоизточника на българската държава и казва : "Там, там е злото заложено, защото свободата се е обърнала в слободия".

- Възможен ли е паралел между тогава и сега по отношение на конституционното устройство?

Много е различно, защото Търновската конституция определено дава първенствуваща роля на монарха, който е не само държавен глава, но и управлява държавата. След като българският народ изтърпя четиридесет и пет години тоталитарна власт, се появи страхът от силната личност. Поради това държавният глава, въпреки че се избира пряко от целия български народ, има само едни представителни функции, дори няма право на законодателна инициатива.

- Институционалните противоречия не могат ли да предизвикат "ефекта" на Търновската конституция, която многократно е била нарушавана?

Силният човек днес по конституция безспорно е министър-председателят. Но в условията на парламентарната република той е избиран от едно парламентарно мнозинство в Народното събрание. И наистина, може и да има опити за нарушение на конституцията, но все пак имаме един висш фактор, наречен Конституционен съд. Такъв не е имало в Третото българско царство. Той трябва да следи да няма нарушения в конституцията. И всеки евентуален опит тя да бъде нарушена според мен ще удари на камък, освен ако Конституционният съд не се политизира, не се принизи до партийно-политическата власт.

Съществува една нагласа в нашия народ да тачи и да помни държавниците със силна ръка, Стефан Стамболов например. И в същото време забравя едни демократи като Александър Малинов или Андрей Ляпчев. Силната ръка впечатлява народа и дава илюзията, че с тази силна ръка ще се повтарят всички обществени явления в един ред и ще има подобрение в това, което народът нарича всекидневие. Но няма бедни демократи. Когато народът обеднява, той е склонен да приеме диктатурата. Най-простият пример е с преврата от 19 май 1934 г., конституцията е суспендирана и са забранени всички партии. Световната стопанска криза от 1929 г. та чак до 1934 г. нанася много тежки поражения и в България. Дори чиновниците и военните не са получавали заплати по няколко месеца. И никой извън заинтересованите политически кръгове не скача да спасява демокрацията.

- Все пак не можем да не вземем предвид и постигнатото от Стамболов, както и при личния режим на Фердинанд.

- Ефектът по време на управлението им според мен не се дължи на една или друга личност. България до войните е в един непрестанен стопански, политически и културен възход. Това е съчетанието на възрожденския дух, на желанието да се изравниш с другите европейски народи и дори на благоприятно стечение на обстоятелствата, на това преориентиране на България към Средна и Западна Европа.

- Вашето мнение като историк за настоящата политическа ситуация в България?

- За Симеон Втори много се говори, но аз искам да отбележа, че той не е абдикирал. Като министър-председател той е гражданин на Република България, но в исторически план той още е цар.

- Да разбираме, че той има възможността при определени обстоятелства, да се върне на престола?

- Да, определено. Ако той наистина успее да подобри икономическото положение на народа, може да постави на дневен ред въпроса кое е по-добре - една богата парламентарна монархия или бедна република, непрекъснато разкъсвана от всекидневни противоречия. Така че това е неговото историческо бъдеще.

- Парламентарна република или конституционна монархия в историческия контекст на събитията?

- Моето мнение е, че държавният глава трябва да се избира. А и трябва да имаме предвид, че Търновската конституция предвижда конституционна, а не парламентарна монархия. Трябва да разграничим двете понятия. Но не бива да абсолютизираме формата на държавно управление, защото аз предпочитам да живея в една богата и демократична Англия, отколкото в една диктаторска република.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK