Николай Стоянов: Да не превръщаме подкрепата за литературния "Нобел" в социалистически съботник

Скандал около кандидатурите на Антон Дончев и Йордан Радичков няма, твърди Николай Стоянов, президент на фондация "Балканика"

Николай Стоянов е писател и издател. Той е и един от създателите на фондация "Балканика", в която членуват седем балкански държави и която всяка година присъжда едноименната награда на писатели от региона. Преди месец именно "Балканика" номинира пред Нобеловия комитет писателя Антон Дончев. В края на миналата година от Софийския университет "Св. Климент Охридски" обявиха, че ще предложат Йордан Радичков за престижното отличие. В медиите се заговори за битка, свързана с двамата кандидати за литературния "Нобел".

Не е ли странно в България да възникне скандал точно за Нобеловите награди?


- Скандал няма, защото става дума за двама големи български писатели. Какво по-хубаво за нашата литература двама от живите й класици да участват в едно пристижно състезание. Нобеловият комитет прави запитване до много институции и частни лица да дадат предложения. Фондация "Балканика" направи своето. В устава й има клауза, в която се казва , че всеки носител на наградата й, може да бъде предложен за Нобелова литературна награда. Антон Дончев е носител на приза "Балканика" и ние го предлагаме за втори път. Документите са изпратени в Стокхолм много преди да се чуе за това в България. Сигурен съм, че освен Радичков и Дончев от нашата страна ще има и други имена. Засега те се пазят в тайна. И може би това е добре.

А нормално ли е малка страна като нашата да прави няколко предложения? Не е ли по-добре да се обединим около една кандидатура?

- Нобеловият комитет не призовава да се създаде единна подкрепа за някого. Може би има неизвестни за мен канали една държава да заявява зад коя кандидатура стои. Това не се обявява и е в така наречената скрита дипломация. Няма никакво значение дали се лобира за един човек, или за петима. Би било ужасно несправедливо да се подкрепи един човек и да се ощетят останалите кандидати. С други думи, всички големи писатели са достойни за тази награда. Това е състезание, в което участват хора с възможности. Най-лесно е дадеш бонификация, но тя се дава от нобеловите академици. А ние за кого викаме "ура" няма никакво значение.

Убеден съм, че в България има няколко писатели, които могат да бъдат носители на Нобелова награда за литература. Лично аз се моля най-после литературният "Нобел" да бъде даден на българин, независимо как се казва той. Всякакви противопоставяния на двамата кандидати са нелепи, защото и Радичков, и Дончев са доказани писатели с ярък талант. Моето лично мнение е, че всички дандании около кандидатурите на двамата претенденти за литературния "Нобел" са ненужни и вредни.

Нобеловият комитет е много затворена структура. Какво трябва да се направи, за да се обърне вниманието му към българските кандидатури?

- Един секретар от комитета е задал въпрос на нашата скандинавистка Вера Ганчева: "Няма ли в България писатели, които да пишат на английски език?" Това означава, че хората там нямат представа за нас.

Антон Дончев и Йордан Радичков са познати имена в Швеция. И двамата не за първи път са предлагани за наградата. Това в тяхна полза ли е?

- Антон Дончев има в академията голямо досие, сигурно такова има и Радичков. Разликата е, че преводите на автора на "Суматоха" по света са много по-малко, отколкото на Дончев. А досието на един писател, особено когато става дума за международна изява, се изгражда главно върху онези отзиви и рецензии, които се публикуват в чуждестранни издания. При положение че само "Време разделно" има 32 превода, а романът "Странният рицар на свещената книга" е издаден в 16 страни, досието на Антон Дончев е от около 160 страници. С тази информация не желая да омаловажа творчеството на сладкодумника от Калиманица, нито давам оценка.

Трудно ми е да кажа, какво трябва да се направи, за да обърнем внимание на хората от Нобеловия комитет, но сигурно е, че това няма да стане със създаване на организационни комитети в подкрепа на една или друга кандидатура. Те са като социалистическите съботници. Няма лошо, че един писател няколко пъти е попадал сред предложенията за престижната награда. Рядък шанс е име, попаднало за първи път в номинациите, да се добере до наградата.

България трябва да има изобщо национална политика за развитието на българската литература. Държавата, която е абдикирала тотално от културата, трябва да вземе бързи мерки за нейното популяризиране пред света. И още - една книга може да е много стойностна, но ако тя не е преведена добре и не е стигнала до Европа, никой няма да чуе за нея. Аз съм изненанадан, че една Албания има много повече преводи по света, отколкото България.

Смята се, че в присъждането на Нобеловите награди има и голяма доза политика.

- На този въпрос могат да отговорят само академиците от комитета, които присъждат наградите. Уверен съм, че има голяма доза шанс. Просто това е един тотализатор. Шанс има всеки, който кандидатства. Сериозно погледнато, България, колкото и да говорим, че е на път да влезе в Европейския съюз, няма европейското мислене, което да направи българските писатели европейски писатели.

Мога да изброя на петте си пръста хората от гилдията, които говорят чужди езици. Когато общуваме с другия свят, трябва да го правим по неговите закони. Езикът ни е малък, колкото и да е богат и красив. Той изисква превод, а преводът е нещо относително. Преводачите се създават, не се раждат. В Шведската академия има едно изискване на създателя й - произведенията на авторите, които се обсъждат, да са преведени на шведски. Това означава, че Нобел е имал предвид, че не можеш да обсъдиш една книга, ако не я прочетеш. Това, че творбите от български език се превеждат трудно, е в наш минус.

Българската литература има ли лоби в чужбина?

- Интелектуалците от български произход, които живеят по света, не правят необходимото, за да подпомогнат популяризирането на нашата култура. Някои от тях дори се срамуват да се определят като българи. Вероятно имат немалко основание за това. Но не е нормално, ако си засегнат от дадена прослойка, да се сърдиш на собствения си народ.

Искам дебело да подчертая, че преводът на една книга в дадена страна не е гаранция, че даден писател ще стане известен там. Не е нормално да искаме да ни подкрепят българите в чужбина, когато у нас тотално е сбъркана ценностната система и когато хората, които управляват държавата, не са наясно с възможностите на българската култура. А те са големи, особено за представянето ни по света, за да не влизаме в европейските новини само когато загинат седем деца.

Посланикът на кралство Швеция у нас Стен Аск изрази подкрепата си и за двете български кандидатури за Нобеловата награда за литература. Това има ли значение?

- Аз съм изненадан от тази подкрепа, защото Нобеловата академия е частна институция и всяка намеса от държавна институция не е нормална. Но дано тази подкрепа помогне български писател да влезе в лоното на "Нобел".

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK