Петко Матеев: На вътрешния пазар печелим по-добре

Търговищкият "ЛВК Винпром" е създаден през 1956 г. Негова запазена марка е полусухото вино "Магарешко мляко". Съхранени и доразвити са вината с традиционните наименования "Траминер", "Шардоне", "Совиньон блан", "Мускат", както и омуртажка сливова ракия. От дванадесет години изпълнителен директор на "ЛВК Винпром" е инженер Петко Матеев. Той е роден на 23 юни 1948 година в Плевен. Завършва висше техническо образование във ВХВПИ-Пловдив, специалност винопроизводство. Започва работа в "ЛВК Винпром" Търговище през 1976 година като началник на шампански цех "Биляна". Бил е съветник на министъра на хранителната промишленост на Афганистан.

------------------

Господин Матеев, как се развива търговищкият винзавод през последните години?


- Преди 12 години "ЛВК Винпром" Търговище работеше предимно за износ. Около 35% от продукцията се изнасяше в тогавашната ГДР, а останалите 65% - за бившия СССР. Предприятието бе специализирано в производство само на бели вина с остатъчна захар, основно "копажни" - т.е. смесени, от няколко сорта грозде. По това време винзаводът беше успял да наложи някои марки в чужбина - "Хемус", "Голдрохтен", "Видвалт", "Лудогорско". След 1990 г. пазарната конюнктура се промени и спряхме да произвеждаме типичните за завода асортименти. Насочихме се към производството на "Мускат", "Совиньон блан", "Траминер", "Шардоне", "Каберне" и "Мерло". Търговище не беше известно с червените си вина, но постепенно се утвърдихме на пазара. За да произвеждаме новите марки, изкупувахме грозде от други региони - Варна, Плевен, Хасково и Сливен. Смятам, че вече сме добре познати и с червените чисто сортови вина, които произвеждаме.

Остана ли външният пазар приоритетен?

- Сега за нас е приоритетен вътрешният пазар, колкото и това да е в противовес с общоприетата теза, че в износа е изходът от стагниралия български пазар. Рентабилността на него е 30-40% по-висока отколкото на външните пазари, а това не е малко. Например за една бутилка "Шардоне" навън максималната цена е 80-90 цента, докато на вътрешния пазар тя достига до 1.20 долара. За това от четири години ние се стремим да разширяваме пазарната си ниша у нас. Около 80% от продукцията ни се реализира в страната, а останалото изнасяме.

Как стои българският винопроизводител и в частност вашият винзавод на европейските пазари?

- Европейският пазар изисква качество. За производството на качествени вина обаче е необходимо да реконструираме и модернизираме производството си, така че продукцията ни да отговаря на европейските стандарти. Едва тогава ще можем да излезем на тях пълноценно. За целта през последните няколко години в производствените цехове на винзавода сме инвестирали около 1.5 милиона долара. А общо за дванадесетгодишния период, откакто съм управител на винзавода, инвестициите са около 8 милиона долара. Те са вложени в преоборудване модернизация на производството и строеж на сгради.

Но качествено вино не може да се произведе без добри специалисти. За да успееш, трябва да изградиш кадри, на които да можеш да разчиташ. Нашите инженери технолози са посетили по няколко пъти всички винарски европейски страни, както и Австралия и ЮАР, за да обменят опит с тамошните ни колеги.

А какви са последиците от загубата на руския пазар?

- Загубата на който и да е пазар се преодолява трудно. Преди години всичко, дори лозята, са правени с една-единствена цел - да задоволяват руския пазар. Износът ни за Русия сега е около 100 хиляди бутилки на месец. А преди четири години изнасяхме за там по един милион бутилки на месец. Загубата може да се пресметне лесно.

Как се отразяват действията на политиците върху вашия бранш?

- Азбучна истина е, че не случихме на ръководители. Политици със самочувствие на лидери и способности, отговарящи на него, в България за съжаление все още няма. За 12 години всички казваха какво ще направят, но никой не отговори на въпроса защо? Не съм видял нито един анализ за това защо сме загубили пазарите си, не може ли да ги възстановим? Какви дадености имаме - природни, климатични, географски. Да се изясни какво можем да правим и как. Нормално ли е българите, които преди години са учили европейците как се произвеждат домати и зеленчуци, сега да внасят от тях? Трябва да решим с какво да се занимаваме и то да се превърне в приоритет и за политиците ни.

Разчитате ли на собствено производство на грозде за производството си?

- Да, разбира се. С около 50% намаляват разходите на един винзавод, когато има собствени лозя. Но за да създадеш един декар лозе, са необходими 1500 лева. Това означава, че ако приемем хиляда декара за един нормален масив, са необходими 1.5 милиона лева, за да го създадеш. Това са много пари.

Според мен част от тези средства трябва да бъдат субсидирани от държавата. Няма европейска държава, в която селското стопанство да не се субсидира от държавата. Само по този начин може да се възстанови лозарството в България. Държавата обаче не може да разчита на помощ от Европа в това отношение. Няма какво да се лъжем - става въпрос за конкуренция, пазари и пари. Неслучайно средствата по различните предприсъединителни програми на ЕС са само за реконструиране или възстановяване на стари лозя, а не за създаване на нови.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK