Георги Мишев е писател, сценарист, журналист. Автор е на сценариите на филмите "Матриархат", "Вилна зона", "Дами канят" и на скандалния сериал "Дунав мост". Преди 10 ноември 1989 г. беше изключен от БКП заради участието му в Клуба за гласност и демокрация. Бил е народен представител от СДС във Великото народно събрание.
През това лято преживяхме тежки загуби за българската култура. Дали политиците ни ще се замислят как живеят творците на България?
- Във въпроса има известна логика, свързана с мизерията, пенсиите и т.н., но трябва да сме реалисти: никъде и никога политиците не са се замисляли за интелектуалците, нито са полагали “целеви” грижи за тях. Политикът трябва да е интелектуалец, т.е. човек на умствения труд, което изключва партизанлъка, корупцията, бандитизма. Политикът, с една дума, трябва да е личност или индивид, преодолял или поне осъзнал необходимостта от преодоляване на егоизма - истинският голям враг на човека.
Погледнати от този висок нравствен връх, нашите политици изглеждат само редови участници в политическия мравуняк: всеки се щура, мъкне сламки и зърна към собственото си убежище, а когато някой се изпречи на пътя му, с помощта на колегите си го напада и унищожава. Не е весела картината, прилича на гротеските на Йеронимус Бош, но не е пресилена и отразява ниската степен на цивилизованост, пред която се намираме, казано без заобикалки. Бедата е в омагьосания кръг, от който трудно се излиза: бедността води до бездуховност, бездуховността води до обезличаване, до погубване на личностите в ранна възраст. Без личности няма напредък в икономика, политика, култура.
Но вместо общи приказки нека се запитаме колко от нашите политици седнаха да напишат книги по своята специалност? Да изложат своите идеи, да оборят чужди, да спорят, да анализират чужди и свои грешки? Колко политици са публицисти, а не дърдорковци по пантофи и пижами из таблоидите? Пустота духовна и открита неприязън към всичко пишещо, четящо, търсещо личен почерк и изява.
По тези ли причини интелектуалците изгубиха положението си и нравственото си влияние върху обществото?
- Това е хроническо страдание. Целият ХХ век е минал в борба между власт и интелектуалци. Властта, която се плаши от истината и мозъците, които искат да са независими, за да казват на обществото истини, а не лъжи. В тази гражданска война всички средства са взели и взимат участие - от намордника на цензурата до купуването с постове, от ръсене с отровно-парализиращия ДДТ на социалистическия реализъм до убийствения ДДС на квазипазарната икономика след 10 ноември. Няма да се уморя да повтарям: има само едно изключение през целия изминал век, на финансов министър, роден за държавник. Казва се Стоян Омарчевски от кабинета на Стамболийски. През 1922 г. той създава няколко кратки закона за насърчаване на изкуството: на книгата, на театъра и забележете - на родното кино. Сега само 00.1 процент от билетите в кината, ако бяха отделяни за родното кино, за 12 години щеше да се набере фонд поне за пет филма годишно, но нито един министър-председател, нито един финансов гений в досегашните кабинети не пожела да отдели този нищожен процент от бездънния кюп на държавното чиновничество.
И ако някога мислехме, че диктатурата на пролетариата е най-жестоката и безмилостна диктатура, до която е достигнало човечеството, сега трябва да признаем, че диктатурата на чиновника е по-коварна, по-гъвкава в демагогията и по-тотална. Чиновникът, скрит зад демократичен национален щит, всъщност преследва само своята лична изгода във вид на подкуп, комисиона, приватизиран обект, невърнат кредит или присвоен предприсъединителен фонд… На чиновника му е все едно дали детето му ще чете Ян Бибиян или Хари Потър - за Елин Пелин никой няма да му даде 10 процента комисиона в долари или евро, но за ръкоделието на английска графоманка ще получи.
Как се отнасяте към социологическите рейтинги и как си обяснявате доверието към генерал Бойко Борисов?
- При тази груба комерсиализация на живота ни, небалансирана от почтеност и морални задръжки, логично е да не вярваме не само на рейтингите, а на всичко, което се появява в публичното пространство. Всичко преследва цел, а почтената цел ще бъде разпозната от почтените средства за нейното постигане. Още помним финала на миналогодишните избори. Социологическите агенции направо се самоубиха - при това някои явно заради пари. Получиха пари за да “предсказват” не крах, а триумф на управляващите, полакомиха се и сега изчакват в ъгъла, зад метлата, да мине време и да се забрави позорът им.
Що се отнася до генерала, бих му пожелал нещо, което сигурно му желае и родната му майка. Да си изкара мандата и да си гледа къщата, жената и децата. Един човек не може да оправи цяла държава, пък макар и държава със затихващи функции. Дори богочовекът не дочака добро и бе разпнат на 33 - единствената утеха са били неговите 11 ученици последователи. Дано един ден и след Бойко да останат десетина негови последователи.
Трудно ли е да си сатирик в объркано време?
- Преди години за сатира минаваше всичко написано срещу бюрократите, черноборсаджиите, закъсняващите с пролетната сеитба и носителите на буржоазния морал. Но това не стана литература. Писателите сатирици ни помагат по-скоро да се измъкнем от стадия на самоосъзнаване и да преминем към самоопознаване. И това става със средствата на смеха, на иронията, на абсурда, на гротеската и фарса.
Това не всякога се разбира и поражда съпротива, схваща се като клевета. “Ти опозори цялата нация, и то точно преди приемането ни в Европа! - ми каза в прав текст един телечиновник от среден калибър, когато се бяхме хванали гуша за гуша заради “Дунав мост”. "Какво ще си помислят европейците, като ни видят такива…” Опитах се да му кажа, че чехите бяха приети, въпреки че имат Хашек, Чапек, та чак до Хавел, Форман и Менцел, показали чешкия характер под най-силния микроскоп на чешката сатира и тъй нататък, но накрая махнах с ръка - не трябва да се влиза в диалог с национален чистофайник, ще ти прехвърли своята собствена кал на омразата и човеконенавистта.
Идващото поколение според вас без идеал ли е и вярно ли е твърдението, че в България цари духовна нищета и липса на перспектива?
- Идеал е дума от аксесоара на пропагандата. Какъв беше идеалът на няколко поколения пионери и комсомолци: “Пълна победа на комунизма!” Да сте разбрали идеала на националния чистофайник Сидеров? Нещо около кремиране на евреите и излаз на българите на пет морета. Вместо да учим поколенията на борба, на сблъсъци, на глобализъм-антиглобализъм, по-добре да видим какво четат, как четат, на какви купони отиват, с какъв хъс отиват в дискотеката и как хъсът им се превръща в безсмислено до нелепост ожесточение, в животинска вътревидова борба.
Но тези малки зверчета донякъде са невинни: ние ги отглеждаме такива, ние ги учим да са “като лъвовете”, ние говорим на тригодишни за гаджета и секс, ние забравяме, че децата ни гледат, пушим и пием пред тях, показваме им съвокупления по сцени и екрани. Признавам, и в “Дунав мост” допуснахме пошлотии. Всичко това стана възможно, защото обществото изпадна в апатия, в малокръвие след изтичане на милион българи в цветуща фертилна възраст, защото едно поколение се възпитава с примера на предходното и преди всичко с личен пример. А личен пример може да даде само Личността.
Като че доста от нас са с поглед, обърнат на Запад. Как мислите, какво може да получи Западът от нас, от Изтока “откъдето иде светлината”?
- Ту на Изток, ту на Запад - от гледане в различни посоки станахме национално-разногледи, а разногледството е признак на слабоумие. Това, разбира се, не ми харесва. Но никак не ми харесва и антиамериканизма, който се усеща най-вече в медийната среда от две-три години. В някои таблоиди непрекъснато се пише за янки, за американски ботуш над Балканите, за някакви апетити към наши територии, за сценарии, целящи заличаването ни на картата и прочие простотии от времето на Студената война.
Няма по-безнадеждна кауза от тази - да псуваш Великите сили, да смяташ, че искат да те унищожат. Веднъж вече сме го правили като официално изявена и сурово наказана глупост - през 1943 г., когато Богдан Филов обявява война на Англия и Америка. Резултат- срината София, 1200 невинни софиянци под развалините! Един ден, когато Божидар Димитров стане премиер (не е изключено), нищо чудно да повтори бабаитския номер и да поведе флотилия от Ноеви ковчези към Флорида… Даже вече не е смешно.
Говорите за комплекса за малоценност. Страда ли българинът от такъв комплекс?
- Това е болест на полуинтелигенцията. Необразованият човек знае отлично кое е голямо, кое малко, кой е силен и къде е мястото на по-слабия. Дори в джунглата съществува йерархия и ред. Не съм срещнал комплекс за малоценност у Бешков или у Симеон Радев, у Далчев, Константин Константинов или Разцветников. За Разцветников критиците социалисти пишат, че страдал от мания за преследване. В действителност това не е ибо никаква мания, а истинско преследване. След 9 септември 1944 г. след него са вървели ремсисти, хвърляли камъни и викали: “Ренегат! Предател!”. Но това е друг филм.
Преди 12 години на митинга на 18 ноември се обърнахте към множеството на площад “Ал. Невски” с думите: “Здравейте, граждани!” Бихте ли го повторили и сега?
- Стига да има площад и граждани на площада. Тогава този призив беше само една проверка на акустиката. Искаше ми се да проверя след половин век социалистически феодализъм дали го има третото съсловие - независими, предприемчиви, духовно разкрепостени граждани…
А сега има ли го?
- Как да разбереш кое го има, кое е още в пелени, кое е драснало през границата… Къде е средната класа, без която няма гражданско общество? Взеха да викат гражданско общество на бившите партийни организации по квартали, организирани да събират подписи за АЕЦ-а и против ракетите… Предприемчиви граждани с реална изпълнителна власт приватизират държавен имот с едно драсване на химикалката. Духовно разкрепостени бизнесмени, вместо да върнат взетите на заем милиони или да лежат в затвора, лежат в именията си по източното и западното крайбрежие на Америка, както и из вътрешните щати. Кредитите не се връщат, изнесените милиарди народно богатство не се връщат, емигрантите заминават и не се връщат. Връщат се паметниците на Димитров и Живков, връща се във всеки брой на таблоидите и светлият образ на целокупния живковски ЦК, както и целокупната му рода. В същото време дясната опозиция се съюзява с лявата за преждевременното връщане на г-н Сакскобургготски в Мадрид, за да се върне по-скоро с “мръсна газ” един рокер върху бял “кавадзаки”.
Прогнозата ви не е оптимистична. Попаднах на ваша статия в “Демократически преглед” от 1999 г. под заглавие “Защо не успяхме”. Защо не успяхме?
- Краткият отговор е грибоедовски : “От ума си теглим”. От мисленето. Така наречените демократично настроени българи все още имат тоталитарно мислене. Истинските демократично мислещи са малко и са винаги губещи, неуспяващи. Мечтаехме за плурализъм, за пъстрота на демократичното ветрило - кинжалското мислене натика СДС при еднопартийността, едноцветието, при изгодата. Защото е трудно да се управлява в коалиция, да се дели властта с другите, по-изгодно е “да сме по-малко, че да делим по-множко”! Формулата на безскрупулния Ганьо Балкански. Само така могат да се обяснят грешките на СДС през изминалите 12 години. Епизоди от грешки, надминаващи епизодите на “Дързост и красота”- провлеченото връщане на земята и приватизацията, високомерието към научните и творческите дейци, не държавническо отношение към църквата, училището, киното, трите държавни издателства, ИСК “Родина”… Съзнателно прибягвам до низходящата градация и ми се ще да спра на последния “обект” за минута.
Наблюдавам огромната недостроена сграда на издателския комплекс вече петнайсет години. За мен той е символ на държавата, на държавността - при това се казва и "Родина". Едва ли има друга държава в света, която така нехайно да гледа на собствеността си. Хвърлени са милиони долари досега, едва ли има и точна документация. Половината алуминиева дограма е вече открадната - от или със съдействие на охраната. Поне десет години този огромен билдинг от хиляди стаи можеше да носи наеми за хазната, но нито един премиер, нито един министър, принципал на тоя имот, не вдигна поглед от мерцедеса си, когато минава по “Цариградското шосе”. Не се замисля като държавник. Повтарям - нито един син, червен, жълт политик не проявява грижа за нещо, което лично на него не му носи дивидент. И това е най-печалният белег за степента на цивилизованост, до която сме се добрали. Пък демокрацията ни била виновна!
Един личен въпрос - какво пишете ?
- Нечетяща България не се интересува вече от своите писатели, затова нека отложим отговора за друг път - за дните на “друг цар на времето” когато ще има смисъл от събеседване за писане, книги и автори. Ако го дочакаме, разбира се.
