Владко Мурдаров: България няма стратегия за популяризиране на културата

Проф. д-р Владко Мурдаров има принос за научните връзки между България и Австрия. Със своята дейност на учен, който разглежда в публикациите си австрийското влияние в България, и на преводач на класически автори като Гьоте и Шилер, както и на съвременни австрийски писатели, между които Георг Табори, Волфганг Бауер и Петер Турини, проф. Владко Мурдаров има големи заслуги за задълбочаване на австрийско-българските контакти. Поради това през 2001 г. му е присъден австрийският Почетен кръст за наука и изкуство от Президента на Република Австрия, а преди десетина дни - Австрийската държавна награда за литературни преводи за 2002 г. Работи в Института по български език на БАН и в НАТФИЗ, където преподава публична реч .

- - -

В: Разкажете за Държавната награда на Австрия, с която сте удостоен, и за какво ви награждават?


- Тези дни получих съобщението, че ми е присъдена Австрийската държавна награда за литературни преводи за 2002 г. Тя е създадена е през 1985 г. и оттогава се дават два приза - единият на австриец, който превежда чужда литература на немски език, другият на чужденец, който превежда австрийска литература на чужд език. Единственият българин преди мен, получил това отличие, е поетесата Федя Филкова. Щастлив съм, защото съм избран сред преводачи от цял свят и най-важното е, че наред с моето име се пише и това на България.

В: Колко австрийски автори сте популяризирали у нас?

- Грубо казано, за седем години съм превел над 50 австрийски произведения. Започнах с превода на скандалната пиеса "Президентките" от Вернер Шваб. По-късно се свързах с издателство "Томас Зеслер" във Виена и то ми даде правата си, като започнаха да ми изпращат всичко ново, което постъпва при тях, и така до днес. В България моите преводи се издават от издателствата "Пигмалион", "Прозорец"и "Атлантис". В началото нямах намерение да отпечатвам преводите на пиесите, просто исках те да се играят на сцените на българските театри. Смятам, че съм представил на българските читатели почти всички съвременни австрийски автори. Искам да подчертая, че и изданията, и постановките обикновено са подпомагани от Австрийския фонд за култура "Култур контакт". С една дума, хората държат да се популяризира литературата им, културата им. За съжаление у нас това не се прави, но и не искаме да помислим как да стане.

В: Вие сте член на управителния съвет на Националния фонд култура към МК. Не правите ли нещо в тази насока?

- Бях в този фонд по времето на министър Москова, но след изтичане на мандата Абрашев смени и мене, и други членове на съвета с подходящи за него хора.

В: Интересно е, след като сте оценен от австрийското правителство, какви награди за превод сте получили у нас?

- Не съм удостояван с никакви отличия. Не съм и член на Съюза на преводачите. Аз съм човек индивидуалист. Не чувствам нужда да бъда организиран. Преводачът върши своята работа сам. Имам си моята основна професия и нямам нужда от профсъюзна подкрепа. А инак удоволствие е да превеждаш особено от австрийския немски. Някои произведения са написани на виенски диалект и пада голямо търсене на думи. Според мен е предизвикателство да превеждаш съвременни живи автори. Защото те имат възможност да проверят до каква степен си останал верен на текста им.

В: Вие сте един от най-добрите познавачи на българския език. Какво става с него в началото на ХХІ век в медиите и в политиката?

- Хората, които развалиха българския език, за което винаги се говори, не са журналистите, а политиците. Това идва от тяхното твърде голямо невежество. Бях поел ангажимента да проследя как говорят новите министри и да изляза в печата със статия по този въпрос, но установих, че всъщност няма какво да напиша.

В: Защо?

- Това, което следя при словесната публична изява на някого, е да чуя какво е положението с прилагането на граматическите норми. Там при политиците грешки почти няма. Причината е, че говорят само с клишета. Те са употребявани толкова дълго и при тях грешки не са възможни. Особеното обаче е, че така речта става сива и безцветна. Например в изказванията на Николай Василев, който е многословен, има само пълнеж без изказ на нещо съществено. Той звучи като момчето отличник, което си е назубрило урока. При колегата му Милен Велчев има замисляне от време на време, но при него ъкането е доста натрапчиво. Е, вярно е, че не е толкова ужасяващо като ъкането на Милена Милотинова.

В: Как оценявате публичната реч на премиера Симеон Сакскобургготски?

- Многократно е казвано, че той не мисли на български език. Очевидно конструира фразата си на някакъв чужд език, след което я превежда и затова при него се получава този изключително бавен ритъм на говорене и объркването на граматическия род. В това има нещо симпатично, но ако не е премиер. Направи ми впечатление, че след като по Коледа и Нова година премиерът изчезна от хоризонта за около три седмици, когато излезе да прочете първото си слово пред парламента след ваканцията, като че беше забравил кирилицата. Не знам дали сте забелязали, но той тогава превърна макрорамката в макромарка. Явно той чете думи, които не разбира.

В: Депутатите правилно ли говорят?

- Отдавна се отказах да следя изявите им. Ще отбележа само езика на Емел Етем, която през годините просто се промени много, дори като жена, и заговори като злобен мъж. Не зная до каква степен тя владее турски език, но в своята реч във всекидневните си изяви пред медиите тя прави всички възможни грешки на българския език. Мекането й е ужасяващо. Клишетата - също.

В: Преподавател сте по публична реч, търсен ли сте от политици или журналисти от електронните медии за съвети?

- Не, по простата причина, че повечето от тях са с голямо самочувствие и мислят, че всичко могат и знаят. Член съм на Съвета за езикова култура при БНТ и съм в непрекъсната връзка с водещите на новините. В другите телевизии обаче за съжаление се появяват онези грешки, които мислехме, че българинът вече не допуска. Ще ви припомня само непрекъснато повтаряното през последните месеци "3 и 4 блокове на АЕЦ Козлодуй", което е недопустимо от гледище на българския език.

В: Латиницата масово навлиза в езика ни. Опасно ли е това?

- Не можем да изгоним латиницата от ежеденевието си. Живеем във века на интернет, където я употребяваме ежедневно. Аз допускам, че в скоро време ще се наложи да променим българската азбука. Защото много букви от нея ни затрудняват да общуваме в глобалната мрежа. Институтът за български език в скоро време ще пусне в интернет анкета, за да разберем как пише българинът, когато сяда пред компютъра.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK