Димитър Иванов: Илия Павлов натрупа първия си милион от търговия със захар

Бившият началник на 6-и отдел на Шесто управление на ДС о.з. подп. Димитър Иванов през последните години развива издателски бизнес - издава вестниците "Земя", "Вестник за дома" и "Русия днес". Отскоро е и главен редактор на в. "Земя". Доктор е по история и автор на няколко книги. Един от най-интересните моменти в неговата биография е присъствието му в "Мултигруп" между 1990 и 1996 г., където е вицепрезидент, отговарящ за регионалното развитие. Той е един от хората, които отблизо познават Илия Павлов, и един от малцината, които повдигат завесата за първите стъпки в бизнеса на убития точно преди месец президент на "МG корпорация".

В: Как се запознахте с Илия Павлов?

- С Илия се познавам от 1989 г. във връзка с изясняването на един оперативен сигнал. От Комитета за телевизия и радио твърдяха, че е присвоил 50 000 щатски долара във връзка с проектиране на радиотелевизионен център на Гръцката комунистическа партия. Понеже се беше развел с дъщерята на ген. Чергиланов по същото време, му бяха вдигнали мерника. Оказа се, че няма вина. Преписката беше закрита и материалите унищожени през май 1989 г.


По-късно във вестниците някой мръсник публикува справка от архива на Шести отдел, подписана от мен през януари 1989 г. за обектите, водени на оперативен отчет за корупция. Там фигурираше и името на Илия, защото, когато е готвена справката, случаят още не беше изяснен. В края на 1995 г. дадох интервю за в. "Труд", където без мое съгласие отново беше публикувана тази справка. Това много огорчи Илия и той помисли, че съм го направил умишлено, за да го притискам заради влошените му отношения с правителството на БСП. Но не беше така - тогава Виденов и Кольо Добрев ми предложиха да застанат зад мен, за да разцепя "Мултигруп", но аз препочетох да остана лоялен и напуснах. Разделихме се с мъжка прегръдка. Още когато приех поканата му през 1990 г. да работим заедно, му бях казал, че нашите отношения няма да се измерват с пари. Той го знаеше и беше спокоен. Затова и до последно в отношенията ни нямаше напрежение.

В: Как се стигна до общото ви участие в "Мултиарт" по време, когато вие сте бил на кадрова служба в Шесто управление? Не е ли това белег, че фирмата се е ползвала като прикритие за изпълнение на задачи на Шесто управление?

- Не съм бил съдружник в "Мултиарт" и никога не съм бил на работа в нея. Вижте регистрациите. През октомври 1989 г. еднократно използвах визитна картичка на "Мултиарт" за прикритие на една моя командировка от 15 дни до Испания. Трябваше да се срещна с някои източници на оперативна информация, за да доизясня намеренията и възможностите на цар Симеон за участие в българския политически живот. За съжаление докладът от тази командировка изчезна някъде около 10 ноември, иначе можеха да се прочетат интересни неща за бита и заниманията на днешния ни премиер. Илия Павлов не знаеше нищо за задачата ми в Испания.

В: Възможно ли е било безпроблемното заминаване на Павлов за чужбина и правенето на бизнес в годините преди промените, без да има одобрение от Държавна сигурност, когато е известно, че службите са контролирали точно тези процеси и още повече хората, които заминават зад граница?

- Пътуванията на Павлов зад граница преди 10 ноември са били безпроблемни по няколко причини: той е бил член на БКП, офицер от БНА, зет на шефа на военното контраразузнаване и служител на протокола на ВТП "Българско видео" - все обстоятелства, които го правят благонадежден. Но същите неща го правеха и неподходящ за агент на ДС.

В: Какво място заемахте вие в миналото на Илия Павлов и в това на "Мултигруп"?

- Моето място в "Мултигруп" е било основно в периода на създаването и укрепването на структурите през 1990-1996 г. Без финансовите институции, търговията с ценни книжа и бизнеса с метали, с които се занимаваше Илия и колегата Дремсизов (Иван Дремсизов е първият вицепрезидент в групировката, б.а.), съм имал ангажименти в създаването и ръководенето на всички отрасли. Писмено съм разработвал холдинговата структура, системата за акционерно и дялово участие на мениджърите на 4-те нива на управление и собственост, покупката на хотели, заводи, привличал съм кадри. Личната ми структура в състава на "Мултигруп" - "Арес холдинг" разви верига от 32 бензиностанции, специализиран автопарк за превоз на течни горива, петролна база, автосервиз, построи нова фабрика за термоизолационни материали в Ямбол. Всичко това оставих на Илия да го управлява от името на двамата, но година след напускането ми то бе вече само негово. Цар беше на техниката чрез вдигане на капитала да овладее структурите. Но равносметката показва, че аз получих много от престоя си в "Мултигруп" - опит, самочувствие и база за оценка на величините в бизнеса. И днес ми е смешно от напъните на недостатъчно интелигентни и способни хора да се правят на по-големи, отколкото са.

Илия беше природно надарен за бизнес, волево преследващ успеха на всяка цена и без излишни морални скрупули. Отначалото се изчервявах, обясняваше ми той, но вече свикнах спокойно да се отричам в полза на собствения си интерес. Отношенията ни останаха лоялни докрай. Обичаше публично да ме нарича свой приятел.

В: Как така направеното от вашата "Арес холдинг" стана притежание на Павлов? Какви бяха причините вие да напуснете "Мултигруп"?

- За "Арес холдинг" - аз бях създател и председател на съвета на директорите. Подадох си оставката след пет години по искане на Илия и той стана председател. Обеща да управлява по-добре от мен в полза на общите ни интереси. Нищо такова не се случи, не само че не получих дивиденти, но и няколко месеца по-късно той тихомълком вдигна капитала сто пъти и обезцени акционерното ми участие под 1%. Какво точно е станало с активите за около 4 млн. щатски долара, сега може да каже само Господ. Аз от "Мултигруп" излязох без пари, с една кола и един джип. Основната причина за напускането ми беше несъгласието ми с участие в масовата приватизация, с кухите финансови схеми и с част от новите попълнения в ръководството, които му влияеха лошо.

В: А с какви пари стартира в бизнеса "Мултиарт" и впоследствие "Мултигруп"?

- Въпросът за началния капитал по принцип се приема за неудобен. Бих могъл да отмина отговора, защото не е моя работа. Но след смъртта на Илия той не може да се защити и затова ще кажа няколко думи. "Мултиарт" започна като импресарска агенция посредник на западни клиенти, които купуваха българско изкуство - балети, оркестри, фолклорни състави, художествени изложби. Илия, Лъчезар Бояджиев, Христо Недялков и другите членове на Кооперация "Мултиарт" намираха това, което се търси, и сключваха комисионерски договори.

Използваха и друга възможност - взимат кредит за производствени цели, въртят го цяла година при печалба 10-12% на едно завъртане, правят 5-6 завъртания на капитала за 12 месеца и в края на годината го връщат само с 2% лихва. Този именно подход използва Илия през 1991 г., когато взе от градския клон в София на ДСК 200 млн. лв кредит и регистрира Кредитна банка с 50 млн. лв уставен капитал и "София инс" със 7.5 млн. лв. С останалите пари купи захар, продаде я с голяма печалба, пак купи и пак я продаде, а след третото завъртане върна кредита в срок и му останаха 100 милиона необложени.

Междувременно фирмата "Интерстийл" в "Мулти" получи дълга кредитна линия от 12 млн. щатски долара от западногермански металургичен гигант и заработи с "Кремиковци" и "Стомана" - Перник. Парите сами идваха, защото "Мултигруп" беше правилно построена, работеше точно с чуждите партньори и Илия беше титуляр на сметките, а Иван Дремсизов беше изключителен търговец. Нямаше кражби, нелоялност, източване. Бяхме страхотен екип от единомишленици - седем-осем човека, това беше периодът до 1995 г. После Илия се възгордя, раздели се един по един със заместниците си, всичко се обърка и започнаха войните с правителствата - всяка страна лъжеше другата и искаше да й навреди.

В: Какво доведе до убийството на Илия Павлов?

- Две са възможните причини за убийството му. В най-общ план те се отнасят и към убийствата на Васил Илиев, доц. Цветан Цветанов, прокурора Николай Колев. Това са, от една страна, липсата на ясни правила за бизнес, намаляването на паричната маса в обращение и невъзможността да се решават търговски спорове по съдебен ред. От друга страна - ниската разкриваемост на тежките престъпления против личността и корупцията в правозащитните органи. Те създават чувството за безнаказаност сред престъпния контингент и отприщват личната саморазправа. Ако си достатъчно силен и смел, сам наказваш провинилия се партньор или конкурент, ако не си - плащаш на изпълнители. Наказанията общо взето са три степени - бой с парична глоба, тежко нараняване с траен белег и смърт. И думите ми не са свободни съчинения - ако се направи контент анализ на криминалната хроника в периода 1993 - 2003 г., картината ще е достатъчно пълна.

В: Според вас коя от всички лансирани версии е най-правдоподобна?

- Оперативните версии за убийството са професионална работа и служебна

тайна. Лошо впечатление правят коментарите на министъра и на някои генерали. Принципът е - колкото по-малко говориш и се показваш, толкова по-голям професионалист си. За разлика от киното и театъра, където е полезно да си под лъча на прожектора. В конкретния случай мисля, че престъплението може да се разкрие само ако извършителят се предаде. И най-добре е да го направи в "Шоуто на Слави".

В: Ще се отрази ли убийството на политическите процеси?

- Убийството няма да се отрази на политическите процеси, защото няма процеси, а политическо безредие, и защото Илия не застъпваше ясна политическа позиция. В този смисъл неговото отсъствие няма да се отрази на съотношението на силите.

В: Но Павлов не криеше подкрепата си към Симеон Сакскобургготски, а припознаваше своето политическо лоби в този парламент в лицето на ДПС и личния си приятел Ахмед Доган.

- Павлов не криеше подкрепата си за Симеон и Доган така, както не криеше подкрепата си за д-р Желев през 1991 г., за Филип Димитров - 1992 г. (поддържаше близки контакти с Косьо Мишев), за Любен Беров (чрез Стоян Денчев и Марин Тодоров - съветник по югоембаргото), с Жан Виденов и Николай Добрев чрез мен. Само с Костов не успя, защото хората около него имаха друга схема за разграбване. Симеон, по думите на Илия, е получил за изборите около 300 000 щатски долара, но той не го допусна до себе си, защото подобно на Костов имаше друга схема - с юпитата.

В: Успя ли Илия Павлов да избяга от миналото си?

- Той успешно се променяше и в този смисъл бягаше от миналото си. Въпросът е, че проблемите, довели до убийството му, по-вероятно не са от миналото, а от по-ново време. Според мен вероятната причина са натрупани дългове и нежеланието му да ги връща. В по-малка степен - елиминирането му от конкурент в настоящ или бъдещ бизнес.

В: Какво ви кара да мислите така? За дългове рядко убиват, още повече че Павлов се смяташе за един от най-богатите хора в страната и едва ли е имал неразрешими проблеми. А дори хора от кръга му мислят, че Павлов е елиминиран по-скоро като конкурент.

- Версиите за убийството са без значение, а и аз не съм осведомен. Важна е философията на конфликтите, които пораждат убийства. На най-ниско ниво се убиват за дрога и проститутки, на средно - за обида и отмъщение, а на високо ниво - за елиминиране от мащабни схеми. При Илия, както и при Луканов вероятно е третото. А Илия не обичаше да дава никому. Казвал ми е: който може да си вземе, аз не давам.

В: Какви бяха контактите на Павлов с Огнян Дойнов, Андрей Луканов и брат му Александър Атанасов през годините?

- Мит е твърдението, че Луканов и Дойнов са благодетели на Илия. Първо, двамата бяха врагове и имаха различни кръгове от приближени. Луканов, въпреки че го предупредих за предстоящия му арест - знаех от Стоян Ганев, когото тогава консултирах при съставянето на правителството на Филип Димитров, реши да остане в България и да се бори за правдата си. Знаете, че лежа в ареста, но не успяха да го осъдят.

Огнян Дойнов реши да се спаси зад граница - с разрешението на президента Петър Младенов беше изведен от България нелегално, въпреки че имаше запрещение за пътуване. Бях му го поставил по времето на делото срещу Тодор Живков през февруари 1990 г. Възможно е той да е бил посредник на контакта на Илия с Робърт Максуел, но не се обичаха. Илия беше взел брат му Емил Дойнов на работа в офиса във Виена, но там нищо не излезе. Братът на Луканов - Александър, също работеше за "Мултигруп", но за кратко и без успех.

Така че Илия Павлов сам създаде "Мултигруп" и сам я доведе до края й. Тя беше делото на неговия живот.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK