Акад. Атанас Атанасов: С генно инженерство създадохме растения, които са устойчиви на сушата

От началото на 2004 г. България ще може да произвежда, продава, внася и изнася генномодифицирани организми. Това е записано в законопроекта за генетично модифицирани организми, който предстои да бъде одобрен от парламента през есента. България е първата страна в света, която през 2000 г. подписва протокола за биобезопасността от Картахена, който цели да осигури адекватно ниво на защита на биологичното разнообразие и човешкото здраве при трансграничното пренасяне на живи модифицирани организми. Изследвания в областта на генното инженерство у нас прави "Агробиоинститут" - София. Негов директор е акад. Атанас Атанасов, който е и председател на Асоциацията за посевен и посадъчен материал.

- - -

В: Акад. Атанасов, в САЩ българският "Агробиоинститут" и вашето име са доста известни в областта на биотехнологиите. На какво се дължи това?


- Това се дължи преди всичко на факта, че България навреме съумя да започне работа по биотехнологиите. От 1983 г. тя се включи в международното коопериране в тази насока, като стана член на Международния център по генетично инженерство и биотехнологии. В частност през 1985 г. с разкриването на Централната лаборатория по генетично инженерство в Костинброд към тогавашната Селскостопанска академия и превръщането й в институт през 1988 г. се постави практически координацията на биотехнологиите и на генното инженерство в областта на земеделието у нас. Успяхме да подготвим висококвалифицирани специалисти в едни от най-реномираните лаборатории в света.

Все още сме един от най-насочените, организираните и концентрираните в тази област институти в страните от Източна Европа и на Балканите. България успя навреме да съзре и да организира такъв институт, с който като малка държава да започне изследвания във всички посоки, защото биотехнологиите не са само генно инженерство. Има клониране и размножаване при растенията. При размножаването на елитни, и то здрави растения се решава проблемът с качеството на посадъчния материал.

Прилагането на ДНК-маркерите с високо разделителна способност решава проблема както с качеството и чистотата на посевния и селекционен материал, така и с посадъчния. Те също могат да помогнат бързо да се селекционират генотипи, които трудно могат да характеризират растения по външния вид, обусловени от множество гени. Наричат се количествени признаци. Такива са засушаването и добивът, които се определят от порядъка на 15 - 20 гена, разположени в различните хромозоми на растенията.

В: Засушаването е един от големите проблеми за българското земеделие. С какво могат да помогнат биотехнологиите?

- Водният дефицит и глобалното затопляне са от големите проблеми на земеделието по света. Въпреки че 70% от земната повърхност е покрита с вода, сладката вода е само 25%, или човекът използва по-малко от 1%. Близо 70% от тези водни ресурси отиват за селското стопанство, но заедно с това се повишават индустриалните нужди и нараства урбанизацията. Дефицитът пък е свързан с изхранването на населението.

С ДНК маркерите може да се помогне на селекционерите бързо да подберат тези генотипи и индивиди, които се отличават с такава комбинация от гени, определящи по-висока толерантност към ниското атмосферно налягане и почвено засушаване. Вместо селекционерът да се мъчи 10 - 15 години, ние можем с нашите методи да му подадем такива възможности, с които да подбере индивиди за 2-3 години. Друг е въпросът, че водният дефицит засяга значително съществуващите културни видове растения.

Например, ако си представим, че след 50 години климатът в България бъде като в Кипър или още по-зле - полуафрикански, трябва да се отиде към търсене на устойчиви видове растения. Ние трябва да намерим кои са другите хранителни видове за човека и за животните. Аз не отивам във фантазиите, а към една реална действителност, която ще се окаже предизвикателство през следващите 15 - 20 години. И да кажем - ето, с нашите методи можем да помогнем на селекцията да открие т. нар. алтернативни видове.

В: Например?

- В един момент соргото, което е известно на половината свят, може да се окаже алтернативен вид на царевицата. Но трябва да се разбере къде е подходящо да се заместят площите от царевица, ако на места няма да можем въобще да поливаме.

Същото важи и за съфлората, която е алтернативен вид на слънчогледа. Дали тя ще бъде подходяща за България, или трябва да търсим други култури в естественото разнообразие на страната, които при най-сериозните условия да изтърпят засушаване.

Виждате, че тревата в България изсъхва, но има видове, които продължават да растат. Например магарешкият трън продължава да вирее и при най-сериозните условия на засушаване. Дали той може да се окаже вид, който, кръстосвайки го със слънчогледа, да принесе за сухоустойчивост. Нашите колеги от Института по пшеницата и слънчогледа доказаха, че може. С нашите методи можем да им помогнем, като покажем коя част от генома на магарешкия бодил е пренесена. И съответно дали са пренесени гените за устойчивост към засушаване или не. Също и каква е разликата със слънчогледа. Това е т. нар. геномика, при която в момента е бумът, защото нещата се разбират благодарение на напредъка в информационните технологии.

В: В България също се правят опити с домати, царевица, тютюн и др. Какво показват досега резултатите?

- Първите успешни опити в генното инженерство в България бяха през 1986 г. През 1989 г. произведохме първото трансгенно растение с устойчивост към вируса на доматената бронзовост - вирус, който е повсеместен, а за тютюна е един от най-опасните. Заедно с германските ни колеги успяхме да го клонираме и да го прехвърлим при доматите. Част от вируса беше вкаран в тютюна и направихме растението имунно срещу него. В момента в тютюна има вкарани 15 най-различни гени. Използвайки го като модел, ние правим растения и за бъдещето. Работим с комерсиални сортове като ориенталски, "Виржиния" и "Бърлей". Вкарали сме гени за устойчивост на болести, на стресови фактори, на тежки метали. Всичко това се отнася и за домати, ечемик, царевица, ябълка, лоза, люцерна.

Провеждаме тези опити, но липсата на средства ни пречи да проведем регулационните изследвания, свързани с риска за здравето и за околната среда.

В: Какво значение има за България фактът, че първа е ратифицирала протокола за биобезопасността от Картахена?

- Това означава, че от време на време България иска да покаже, че не само на книга се води високоинтелигентна нация. През 2000 г. за първи път се подписа такъв протокол, който да покаже, че със съгласувани действия между държавите може да се извършва контрол и регулация върху изследванията, разпространението и комерсиализацията на тези нови видове генетически изменени организми.

Бях поканен и присъствах на този форум. Тогава България се оказа между авангардните страни, спечелили проект на Световната организация по околната среда, т. нар. UNEP, проект, който беше свързан с разработването на национална програма за биобезопасност. Това беше първата част. Впоследствие спечелихме и програма за прилагане на националните рамки за биобезопасността, която се прилага в момента и е втората част от проекта. Бях горд, че колегата Атанас Каймакчиев беше първият по азбучен ред и подписа, след като беше оторизиран от правителството.

В: Вече има подготвен Закон за генетично модифицираните организми у нас. Какво е вашето становище за него?

- Пред Министерския съвет изразих мнението, че нямам никакви скрупули да го предложа за одобрение. Имаше тенденция законът да бъде приет още преди година и половина, но се отхвърли със съображения, че не е пълен. Това забавяне се отрази положително, защото Европа направи промени в съществуващите законодателства. Ние се оказахме в благоприятната позиция на единствената източноевропейска страна, която работи с тези промени. Така изцяло сме се съобразили с европейските директиви.

В: В Европейския съюз все още е забранено производството на генетично модифицирани храни, докато България се готви да го въведе от 2004 г.

- Ние не можем да игнорираме европейското мислене. Трябва да покажем най-подходящите начини за съвместяване на традиционното земеделие, т.е. традиционните култури, създадени по класическия начин, органичното земеделие, за което има специфични изисквания и новите биотехнологични сортове. Важно е как ще се съвместяват и използват, защото потребителите от тази част на континента също са различни. Съобразно потребностите ние трябва да задоволяваме тези изисквания. Нашият институт работи в тази насока.

Не трябва хората, които работят в органичното земеделие, да говорят, че на нас друго земеделие не ни трябва. Това е кощунство, след като над 1 млрд. души по света са недохранени и около 15 - 20 млн. души всяка година умират от глад. Биотехнологиите могат да задоволяват нуждите на класическото и на органичното земеделие. И нека бъдещето да покаже кое ще се окаже по-конкурентоспособно и по-качествено.

В: Интерес към генното инженерство в България има и от страна на големите американски компании "Монсанто" и "Пионер", които дори провеждаха опити у нас. Какво доказаха те?

- Да, това е абсолютно вярно и бяхме критикувани от природозащитниците. В сътрудничество с компаниите пет години осъществяваме опити с трансгенна царевица, които не можехме да направим сами с нашите трансгенни растения по простата причина, че в досието ни отсъстват регулаторните изследвания. Ако създаването на един генноинженерен продукт струва например 100 хил. долара, то регулаторните изследвания във връзка с риска за околната среда и здравето, струват 10 пъти повече. За първи път ни се даде възможност да видим какво представлява това, което ядем. Това не е правено досега. В този смисъл набрахме опит, ако пристъпим към комерсиализация, как трябва да стане това.

Засега резултатите потвърждават досегашните изследвания на фирмите, че за условията на България те се различават по своите качества от изходните сортове само по новия признак и по този начин не са опасни за човека и околната среда.

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на С.Колев
    *****
    Гневно

    Алхимия на средновековието.Поздравлеия!

  2. 2 Профил на Николай Маринов
    Николай Маринов
    Рейтинг: 182 Неутрално

    Г-н Атанасов, вие станахте известен благодарение на лабораторията в Костинброд, сътрудниците ви Вальо,Христо и компания... Не обсипвайте с панегирици ГМО-творенията си, защото си спомням как вкусно обядвахте в столовата с истински продукти на биоземеделието ни!

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  3. 3 Профил на riu12578737
    riu12578737
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Много интересно четиво!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK