Кен Скуланд: Най-доброто оръжие срещу абсурда е насмешката

Кен Скуланд е автор на “Приключенията на Джонатан Гълибъл: една одисея в света на свободната пазарна икономика”, професор по политология и икономика в Хавайския тихоокеански университет. Член е на управителния съвет на Международното общество за индивидуална свобода. В България книгата се издава от Българското общество за индивидуална свобода.

Интервюто на Калин Манолов с Кен Скуланд беше излъчено по Радио “Свободна Европа”.

- - -


В: Професор Скуланд, реверанс към Джонатан Суифт и неговата борба с кралския абсолютизъм ли е изборът на име на героя ви и ситуациите, в които той попада?

- Да, книгата на Суифт ми харесва изключително много и аз реших, че това ще бъде подходящият стил и за моята книга. Според мен сатирата позволява на хората да се присмиват над собствената си съдба. И след това, като се замислят, да видят, че това, над което те се присмиват, всъщност е част от техния живот. Сатирата позволява на човек да надскочи ограниченията на своето време и да погледне на нещата от по-широка перспектива. Така например в “Приключенията на Гъливер”на Суифт вкарват хората в затвора заради това, че започват да ядат яйцето от обратната страна. В моя разказ хората на о. Корумпо се наказват със затвор заради това, че поставят метално острие в единия край на дървена пръчка и го използват да секат дървета - тоест, че си правят брадва! При пръв прочит този абсурд буди смях, но след това хората се замислят и откриват аналогични абсурдни ситуации в своето ежедневие. Според мен сатирата дава изключителни възможности на хората да осъзнаят колко несправедливо е собственото общество.

В: Колко се е променил светът от ХVІІІ век насам, когато класическият либерализъм пише първата страница от историята на Свободата?

- Много неща са различни - равнището на материално благополучие, развитието на техниката и технологиите... В същото време политическите проблеми са същите - и днес живеем в общество, в което завистта и властта са в основата на всяко политическо действие. И преди два века, и сега меркантилизмът е бил господстващата икономическа философия - философията, която е била в основата на търговията, промените и конкуренцията. И днес същите “ценности” са в основата на политическата борба, борбата за власт и за спиране на промените, борбата за контролиране и отстраняване на конкуренцията. Днешното общество е изправено и пред същите философски проблеми, както хората от края на ХVІІІ век.

Кое е най-силното оръжие на свободните хора в борбата им срещу несвободата?

Това е много хубав въпрос. Бих искал да кажа, че човешкият разум е най-силното оръжие, най-мощното оръжие. И всяка нация, всеки народ трябва да преживее борбата между разума и липсата на разум. Но лично за мен моето предпочитано оръжие на свободния човек, с което постигам най-добър резултат, е хуморът. Хуморът отговаря най-точно на моя характер. Според мен това, което деспотите и тираните не могат да търпят, е осмиването и сатирата. Сатирата подкопава чувството им за господство над всичко. И това е средството, което аз предпочитам.

Значи осмиването е най-добрият начин за съпротива срещу абсурдите на държавата?

Да, но това трябва да стане според индивидуалната природа на всеки човек и според конкретните условия. Ако главорези отвлекат моето семейство в незнайна посока, аз, разбира се, ще мобилизирам всичките си сили, за да се справя със ситуацията. Но трябва да действам според даденостите на моята природа и конкретната ситуация, за да спася както моето семейство, така и обществото, в което живея. Разбира се, ако се налага, ще използвам и крайни мерки. Човек има правото да защити своята свобода. Това е и задачата на държавата - тя има властта да защити личните свободи, но всъщност тя не прави това. Често тя използва своята власт срещу хората. И тогава хората естествено имат правото да защитят себе си. Но това, ще кажа пак, трябва бъде преценено според конкретните условия, защото в противен случай човек може да си причини повече страдание, отколкото спасение.

В: Според един от идеолозите на свободния пазар Фридрих Хайек пазарът е спонтанен ред. Спонтанният ред ражда ли спонтанна свобода?

Според мен категорично да. Спонтанният ред, така, както аз го разбирам, представлява действията на милионите хора, които искат благополучие и се стремят да подобрят условията на живот за себе си и за своите близки. В резултат на този стремеж в обществото се случва нещо забележително: хората стават изобретателни, сговорчиви, откриват възможности, за които не би им хрумнало преди това. Това определено е резултат от общите усилия на всички хора, които се стремят да подобрят условията на своя живот, да преодолеят всички препятствия и да се справят с пречките по пътя си. За това се бори човечеството през цялата история.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK