Проф.Тодор Тодоров: Невъзможно е обикновено Народно събрание да реорганизира съдебната власт

След промените в конституцията от октомври 2003 г. в раздела за съдебната власт предстои обсъждане на изменения, свързани с присъединяването на страната ни към Европейския съюз. Паралелно с това обаче сред специалистите се дискутира и необходимостта от по-дълбока конституционна реформа, наложена от несъвършенствата на основния закон, които се разкриха по време на 12-годишното му прилагане. За стимулиране на по-широка обществена дискусия по инициатива на фондация “Отворено общество” през есента на 2003 г. беше създаден Граждански конвент за промени в конституцията. В инициативния комитет участва доскорошният конституционен съдия проф. Тодор Тодоров.

Проф. Тодоров е специалист по международно частно право. Той е главен експертен сътрудник на председателя на Народното събрание и оглавява експертния съвет към Временната парламентарна комисия за промени в конституцията, свързани с евроинтеграцията.

- - -


В: Каква дейност извършва Гражданският конвент за конституционни промени?

- Основната задача е да раздвижи обществените дебати за необходимостта от промяна на конституцията. След решението на Конституционния съд (КС) за правомощията на Великото народно събрание (ВНС) ситуацията значително се усложни. И целта на конвента е именно да накара обществото да обърне внимание на тези въпроси,за да може да се тръгне към конституционна реформа, която да отговаря на новите условия.

В: Значи става въпрос за конституционни промени не само в контекста на евроинтеграцията, а за по-дълбока реформа на основния закон?

- В плановете ни за обсъждане съществува по-широк кръг теми. Например въпроси, свързани с президентските правомощия, с организацията и работата на изпълнителната власт, с нормалното функциониране на парламента, на Конституционния съд, с въвеждането на т.нар. конституционна жалба (правото на всеки гражданин да се обръща към КС - бел. ред).

За съжаление, ние сме в малко парадоксална ситуация. Конвентът, а и други неправителствени организации, търсят решения на проблемите с оглед на бъдещи общи перспективи за изменение на конституцията. Докато опитът с първата промяна показва, че сме в постмодерна ситуация. Това означава, че измененията на конституцията стават възможни само тогава, когато ножът е опрял до кокала.

В: Затова ли определяте ситуацията като постмодерна?

- Тя е постмодерна тъкмо поради обстоятелството, че не може да се създаде обобщена концепция за промяна, камо ли да се изработи цялостна конституция, която да е вътрешнообвързана в своите философски и политически основи, за да представлява оня основен договор, който съдържа цялостна перспектива за развитие на българското общество. Постмодерното се характеризира именно с разпадане на обществения дебат върху ситуативно поставени въпроси: днес говорим за съдебната власт, утре - за присъединяването към ЕС, в другиден - за конституционната жалба. Без цялостен поглед. Липсва единен концептуален подход.

В: Фактът, че мнозина юристи бяха смаяни от онова решение на КС, с което съдът предварително указа на парламента какво може да прави, не доказва ли, че вече се водят дебати за дълбоките недъзи на конституцията?

- Според мен недъзите са не толкова в основния закон, колкото в начина на неговото интерпретиране и прилагане. Стара максима, базирана на думите на един епископ от началото на ХVІІІ век, гласи, че основният законодател е не този, който пише законите, а оня, който ги тълкува и прилага.

Аз не съм участвал в това конституционно дело и не коментирам неговата правилност. Мога само да отбележа, че беше изключена възможността за такова изменение на конституцията от Обикновено народно събрание, което да позволи някаква реорганизация на съдебната власт. Такава реформа може да бъде извършена единствено от ВНС. И когато необходимостта от такива промени назрее, Великото народно събрание ще стане неизбежно.

В: Няма ли възможност за по-гъвкава интерпретация на решението?

- Такава възможност дава един относителен критерий в решението, формулиран от съда като “запазване на баланса между отделните власти”. Проблемът е в това, че единственият орган, който може да прецени доколко този баланс е запазен, е пак Конституционният съд. Така че самият съд се включва като важен играч в реформата на конституцията.

В: Този омагьосан кръг не е ли заложен в правомощието на КС да тълкува конституцията?

- Основният ни закон създаде предпоставки за експониране на политическите характеристики на Конституционния съд за сметка на неговите юрисдикционни функции. Става дума точно за правомощието да тълкува конституцията. По този начин съдът се проявява като орган, който под формата на тълкуване дописва конституцията. Защото е дадена възможност да се вложат субективните нагласи, предварителните убеждения, несвързаните с юридическата аргументация фактори в обясняването на конституционните норми.

В: В кои страни конституциите са предвидили правомощие за тълкуване?

- Сред действащите модерни европейски конституции не ми е известно да има такива, които да предоставят правомощия на конституционните съдилища за тълкуване.

В: А с промяна в конституцията сега това правомощие не може да бъде отнето, както написа КС сам за себе си...

- Това правомощие може да бъде отнето само от Велико народно събрание. В решението има и трудно обясними неща, като например това, че се забранява на обикновено Народно събрание да променя числеността на конституционните съдии. Ето един въпрос, за който едва ли може да се каже, че засяга независимостта или баланса между властите, ако вместо четирима представители за КС те излъчват по трима или петима.

В: Значи, за да се премахне Великото народно събрание като институт, трябва да се избере Велико народно събрание?

- Така е. За да няма ВНС, трябва да се свика ВНС. И то да измени конституцията по такъв начин, че да създаде друг ред за нейното изменение, тоест да се самоликвидира.

В: Възможно ли е КС да промени тълкуването си по тези въпроси?

- Чисто хипотетично е възможно. Досега КС неведнъж е променял своята позиция по някои въпроси. Според мен обаче сега по различни причини липсват условия за това.

В: А онези промени, които трябва да се направят във връзка с присъединяването към ЕС, обвързани ли са със срока за приключване на преговорите през 2004 г.?

- И по този въпрос има несъобразности в действащата конституция. Тя задължава законодателя, ако сключва международен договор, който изисква изменение на конституцията, първо тя да бъде променена. Това означава, че ние можем само на основата на експертни оценки да твърдим, че предложеният за сключване международен договор противоречи на конституцията и затова тя трябва да се измени. Авторитетно по въпроса може да се произнесе само КС.

Проблемът обаче е в това, че КС по силата на самата конституция може да бъде сезиран едва след сключването на международния договор. Отново се получава омагьосан кръг, който обаче не освобождава българския парламент от конституционното му задължение да извърши цялата предварителна работа по евентуална промяна на конституцията с оглед присъединяването към ЕС.

В: Някои конституционалисти смятат, че и без промени в конституцията можем да приключим преговорите за присъединяване към ЕС?

- Аз също смятам, че е възможно и сега съществуващата конституционна уредба да обслужи в началото присъединяването на България към ЕС, тъй като международните договори имат приоритет пред вътрешното законодателство. Друг е въпросът, че оптималното решение би било изменението на конституцията, което изрично да предвиди възможността българската държава да възлага определени компетенции на ЕС и да признае подчинеността на собственото си право на актовете, които ЕС създава.

В: Щом като и към ЕС можем да се присъединим без промени в конституцията, а пък вътрешната необходимост от ревизия е свързана с ВНС, за което съгласие няма, значи конституционната реформа ще си остане сюжет за говорене?

- С колегите от фондация “Отворено общество” сме убедени, че такъв разговор е необходим. Възможно е да бъдат развити и други тези. Не изключвам възможността обикновеното Народно събрание да извърши известни конституционни промени, включително и реформа по отношение присъединяването към ЕС. Опасението, че КС може да каже, че подобен тип изменение е от компетентността единствено на ВНС, разбира се, съществува. Но смятам, че КС не би зачеркнал нагласата на обществото и съществуващия консенсус за присъединяване към ЕС.

В: Какво е вашето усещане - ще се постигне ли един ден съгласие за ВНС, което да извърши истинска конституционна реформа?

- Моята прогноза е, че ВНС може да се забави за известен период, но ще бъде неизбежно, макар и скъпо и нежелано, именно поради тълкувателното решение на КС, което надали ще може да бъде преодоляно дори със собствена практика на КС. Това не освобождава политическите сили от отговорността им пред българското общество да постигнат необходимия консенсус за промяна на конституцията. Именно консенсусът би могъл да снеме необходимостта от сезиране на КС и от оспорване на измененията.

Пак със съгласие може да се направи така, че избор на ВНС да протече безболезнено и не чак толкова скъпо. Но е добре черната работа да сме я свършили предварително и политическите сили да са постигнали общо разбиране какво да се промени. Тогава ВНС може да се свика за кратък срок с ясен мандат, да извърши бърза промяна и оттам нататък да тръгнем към друг механизъм за изменение на конституцията. Например ако ВНС се свика, за да промени реда за изменение на основния закон, тоест да се самоликвидира, тогава исканите промени ще могат да бъдат извършени от обикновено Народно събрание.

Важно е да се разбере, че условията, в които вече е поставена България, правят излишно ВНС. Гаранциите за основните демократични принципи вече не са само в нашата конституция, а и в членството на страната в евроатлантическите организации, в плурализма и в създаването на пазарна икономика, в множеството международни актове, по които сме страна.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK