Ангел Деспотов: Гаранционен фонд за малкия бизнес може да се направи и без средства от бюджета

Ангел Деспотов беше назначен за председател на Агенцията за малки и средни предприятия в края на 2002 г. Тогавашният министър на икономиката Николай Василев го назначи заради дългогодишния му опит в реалния бизнес. Деспотов е инженер по електроника и повече от 10 години работи в областта на информационните технологии. За едногодишния си престой в агенцията Деспотов организира няколко срещи с представители на бизнеса, които трябваше да очертаят проблемите в общуването между администрация и предприемачи с цел тяхното отстраняване.

- - -

В: Казахте, че през тази година може да заработи гаранционният фонд за малки и средни предприятия, който вече пета година държавата обещава на бизнеса. Готов ли е работният проект и кога може да се задейства?


- Съвсем наскоро в Агенцията приключихме работата по проекта за гаранционен фонд и той получи много висока оценка от Европейската асоциация на гаранционните фондове. Техни експерти ни оказаха помощ при подготовката, но основната работа беше на българския екип. След като изработихме окончателната схема, те дотолкова я харесаха, че ни помолиха да я ползват като пример на добра практика, въпреки че тя все още е само на хартия.

Реализацията ще зависи от кредитните институции, които се съгласят да се включат към нея. Много скоро очаквам да се срещна с представители на "Банка Аустрия Кредитанщалт", които са изразили готовност да ни подпомогнат с методическа и техническа помощ. В края на миналата година австрийски банкери са имали среща в президентството, след която оттам ни предоставиха предложението на австрийската банка. Тази институция близо 30 години обслужва подобен фонд в Австрия, затова тяхното ноу-хау ще ни бъде изключително полезно.

В: На какъв принцип ще се гарантират заемите и какво ще бъде държавното участие във фонда?

- Държавното участие не е определящо за съществуването на гаранционния фонд. Той може да се изгради изцяло от частни институции и да действа чрез банковата система. Проектите на фирмите постъпват в търговските банки, партньори на фонда, и при одобрен бизнес план, банката ги представя пред фонда, който предоставя като гаранция до 80% от размера на проекта. За старта на фонда са необходими известни начални средства, затова разчитаме на алтернативата, предоставяна от Европейската комисия. Тя предоставя конкретни средства за начален капитал и насрещни гаранции на Европейския инвестиционен фонд, който пък ги дава на гаранционни фондове като нашия. Европейският фонд управлява тези средства и по този начин намалява риска за съответния гаранционен фонд. По този повод заминавам за Брюксел, където ще представя нашия проект.

В: Какъв ще бъде размерът на кредитите, които ще се гарантират чрез бъдещия фонд, и дали една нововъзникваща фирма ще може да кандидатства за подобни гаранции?

- Стига бизнес планът, който представи на банката, да се одобри от нея, няма никакъв проблем. Що се отнася до размера на проектите, те ще бъдат над сегашните прагове на микрокредитирането. Целта ни е чрез фонда да гарантираме предимно дългосрочни инвестиционни проекти с голям икономически потенциал, които създават значителни работни места в приоритетните области - туризъм, високи технологии и някои подотрасли на селското стопанство.

В: Има ли прагове или други ограничители за фирмите, които ще получават гаранции чрез фонда?

- Не. Има общоизвестни критерии за оценка на риска, които банките прилагат. Една от задачите на агенцията обаче ще бъде да помогне за създаването на вътрешна система за пресяване на фирмите. Това ще стане не без участието на браншовите организации. Те ще дават съответните препоръки за фирмите, които кандидатстват за финансиране по тази програма, каквато е световната практика. Подобни референции се дават или от браншовите асоциации, или от други организации по местопребиваване. Такива фондове има много и те са изградени на регионален принцип.

В: Как ще се набира основният капитал на фонда?

- Основният капитал може да се набира и от проектите, които той ще подпомага - чрез гаранционен депозит от фирмите. Фондът няма да разпределя оперативната си печалба, а ще я използва за натрупване на капитал. И в процеса на работа положителният резултат ще се отразява на таксите, които той ще събира - те могат да бъдат намалявани.

Тази система на гарантиране отдавна се прилага в другите страни, така че няма какво да откриваме. Само трябва фондът да се учреди и да стане ясно как може да се участва в него. Не са нужни средства от държавния бюджет, както първоначално се смяташе.

В: Промените в Закона за малки и средни предприятия налагат изменение и във вашата дейност. Според вас не трябваше ли агенцията да поеме регистъра за малките и средни предприятия?

- И по-рано съм казвал, че е необходимо цялостно преосмисляне на фирмения регистър и фирмената регистрация. Абсурдно е фирменият регистър да бъде обслужван от съдебната система. Както отделиха нотариусите от съдебната система, по същия начин е редно търговското отделение да бъде закрито и просто да бъде преобразувано в регистър. Той отразява фактите, не взима решения. По тази причина няма никакъв смисъл да бъде към съда и в повечето държави той не е самостоятелно учреждение.

В: Дали промяната в праговете за малките и средни фирми наистина ще насърчи по-голяма част от предприемачеството, каквито са намеренията с промените в закона?

- По този въпрос цари дълбоко неразбиране. Критериите за микро-, малки и средни предприятия са еднозначно определени в директива на Европейската комисия. Всяка държава има свободата да ги модифицира, но на практика нито една държава от Европейския съюз не се е възползвала от това по простата причина, че не носи никаква полза. Като промени собствените си прагове, това най-много да изкриви статистиката.

По тази причина в страните от ЕС никой не се е престрашил да промени тези правила и да се отклони от общото определение. В контекста на нашето присъединяване ние имаме грижа да хармонизираме и тези нормативи. Така че нашите определения за микро-, малки и средни предприятия да бъде, каквото е във всички страни на Европа.

Друг въпрос е, че нашите предприятия преобладаващо са по-малки от тези в Евросъюза. Причината обаче е в икономическата обстановка, която ги е направила такива. Ако искаме те да разширят дейността си, трябва така да променим условията за стопанска дейност в страната, че те да имат възможност да израснат и да се изравнят по условия с предприятията, които ще ги конкурират след три години.

В: Дали обединяването на двете агенции - за малки и средни предприятия и за насърчаване на търговията, ще разшири възможностите за подпомагане на бизнеса от страна на администрацията?

- В препоръките по глава 15 и 16 на Европейската комисия има изразено становище какви структури би трябвало да изгради България. Записано е, че обичайно трябва да има Агенция за развитие (която насърчава инвестициите и износа) и Агенция за малките и средните предприятия.

Препоръката на Европейската комисия не е случайна. Защото този, който инвестира в една страна, обикновено има идея и да изнася. Тъй като българският пазар е много малък и не особено конкурентен, типично е тези хора, които идват с инвестиционни проекти, да бъдат потенциални износители. По тази причина е логично да се обединят функциите по насърчаване на инвестициите с експорта.

С нашия закон ние обединяваме износа с малките и средни предприятия. Това също е възможно, но пък контингентът за двете функции е много различен. Защото от 240 хиляди регистрирани активни малки и средни предприятия през миналата година само 11 хиляди са били износители. От голямото множество малки и средни предприятия 5% са износители. След 3-4 години, когато влезем в ЕС, за износ ще се смята това, което излиза извън общността. Така че бъдещата агенция ще трябва коренно да промени приоритетите си в насърчаването. Сложно е, затова според мен е необходимо повече да се обмисли.

В: Ако трябва да направите извод от дейността на агенцията през миналата година, какъв ще бъде той?

- Ще направя една аналогия с приказката за неволята, когато бащата посъветвал синовете си като се счупи колата, да повикат за помощ неволята. Според мен е дошло време да престанем да викаме неволята, а да си помогнем сами. Бизнесът отдавна не чака помощ от държавата, той по-скоро иска държавата да не му пречи.

Според мен основната задача пред администрацията е да оптимизира бизнес средата в България. Не да се измислят някакви проекти или структури и да се изпълняват целеви програми. Има нужда от опростяване условията за бизнес и ако успеем да го постигнем, не само българският капитал ще се мобилизира, но ще привлечем и чужд капитал. Защото където има добра среда за бизнес, той ще дойде сам без да го викаш.

От диалога с бизнеса миналата година се открои една слабост - липсата на представителна асоциация, която да защитава малкия и среден бизнес в национален план. Това е една от причините за ефективно оползотворяване на средствата, предлагани от ЕС. Затова през тази година наред с гаранционния фонд, ще се опитаме да създадем национално представителна асоциация, в която да се включат представители на всички браншови съюзи. Тя ще обединява интересите и ще работи в полза на бизнеса.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK