проф. Николай Цанков: Лекарите не са свикнали да са послушни и да изпълняват заповеди

Проф. Николай Цанков е завършил Висшия медицински институт в София през 1968 г. Доктор на медицинските науки. Специализирал е във Франция. Председател е на Българското дерматологично дружество и на Европейския дерматологичен форум, член е на Борда на Европейската академия по дерматология. Чел е лекции във Атина, Барселона, Белград, Вашингтон, Мюнхен, Орландо, Париж,Филаделфия, Цюрих. От 1999 г. е декан на Медицинския факултет към Медицинския университет в София и в момента е втори мандат на този пост. Във факултета се обучават 840 български и 380 чуждестранни студенти. Преди броени дни завършиха изборите за ръководители катедри.

- - - - - -

В: Как протекоха конкурсите за ръководители на катедри в Медицинския факултет?


Изборът за всяка катедра се прави от катедрения съвет и се утвърждава от факултетния съвет. Практиката досега беше катедреният съвет да прави предложения, а факултетният съвет да избира ръководителя на съответната катедра. Според мен тази промяна в Закона за висшето образование е много некомпетентна, тъй като не е редно подчинените да си избират шеф. Това е проява на псевдодемокрация, тъй като в някои случаи подчинените могат да предпочетат човека, който е по-либерален, пред този, който има по-високи изисквания.

Така или иначе ние проведохме изборите съгласно изискванията на закона. Имахме затруднения заради непълноти между Закона за висшето образование (ЗВО) и правилника за устройството на Медицинския университет. В някои случаи трябваше да прибегнем и до Кодекса на труда. Това направи избора труден и даде възможност за опровержения. Затова тази поправка в ЗВО беше изключително неуместна. Законодателят трябваше да се укаже точен механизъм за провеждане на конкурс за ръководител на катедра. Общият брой на катедрите е 47 и само един избор - в катедрата за професионални болести, е върнат за прегласуване.

В: Има ли много промени след тези конкурси?

- Има някои промени, но като цяло ръководителите на катедри защитиха позициите си, защото обикновено това са най-авторитетните хора. За ректора и за декана е съвсем нормално да има мандатност, два мандата са абсолютно достатъчни, но мандатът на ръководител на катедра да се ограничи до 8 години беше неправилно. Един професор се изгражда в течение на дълги години, трябва да направи преди това академична кариера - да защити докторска степен и да стане доктор на медицинските науки, да прояви воля в тези трудни времена. Нашата дейност е разностранна, тъй като ние не сме само преподаватели, а и лекари. В този смисъл човек, който е ръководител на катедра, трябва да има всестранна квалификация.

В Как ще коментирате обвиненията, че с ректора на университета проф. Владимир Овчаров незаконно съвместявате по две длъжности?

- Това не само не е истина, но и клевета. Ние не можем да се назначим, защото нашите длъжности - ректор и декан, са изборни. Мен са ме избирали 1000 души за декан и 25 души от моята катедра - за неин ръководител. Имам само един трудов договор като декан. Подобна информация винаги може да се провери. Зад материалите в пресата се крие стремежа на определени лица да станат ръководители на катедра. Пресата е огромна сила, но само с медийни изяви и информации ръководител не се става. Този пост може да се поеме благодарение на това, което кандидатът е показал в продължение на дълги години - в клиничната медицина те са минимум 15 години.

В: Има ли стабилност във висшето образование, като се има предвид, че и в момента парламентът приема промени в закона?

- Във висшето образование настъпиха големи бъркотии, особено при нас, и имаше големи сътресения. Причината беше, че университетските болници бяха преобразувани в търговски дружества. Имаше много голямо напрежение, получи се известно двувластие. Специално нашият факултет винаги има собствени приходи, които са от чуждестранните студенти и с тях винаги сме купували апаратура. С преобразуването на болниците апаратура за около 10 млн. долара премина в активите на търговските дружества. Мисля, че с течение на времето най-острите конфликти се преодоляха.

Стабилността на образованието зависи и от традициите и развитите държави ни дават примери в тази посока. Техните закони са създадени през миналия век и продължават да се спазват, докато у нас постоянно се правят нови, нови и нови поправки, което създава не само чувство на нестабилност, но и на "олекотяване" на самото университетско образование. Ако говорим за финансирането и за бюджета за тази година - това е направо геноцид към българската интелигенция и към университетите. Има намаление на средства за стипендии, на бюджетната субсидия и т.н.

Бил съм лектор в много университети и може да съм имал комплекси от това, че съм от неизвестна държава, от качеството на езика, който говоря, от материалния си статус, но никога не съм имал комплекс от образованието си. Всяка година около 40 наши студенти са на стажове и специализации в най-елитните клиники на света, а писмата, които получавам за тях, са възторжени. Сега във факултета влиза елитът на нашите гимназии - отличници, с по два езика, компютърни умения, изобщо блестящи представители на младата българска интелигенция.

В: Как се съвместява медицинското образование и лекарската практика, при положение че това са двете най-трудно реформиращи се сфери?

- Много трудно, защото заплатите са много ниски. В здравеопазването се получи един дисонанс. Правилно беше болничната и доболничната помощ да се разделят. Получи се една нова система, която заложи на общопрактикуващите лекари и те получиха добри доходи. Не им завиждам, смятам, че ги заслужават, но се получи дисбаланс между заплатите на личните лекари и лекарите, които работят в болниците. От друга страна, общопрактикуващите лекари задържат пациентите и ги изпращам много късно при специалистите и това е един от проблемите.

Реформата в болниците изостава. Тази година се реши да се плаща за преминал през тях пациент. Болниците в България са много, за нашите стандарти са необходими не повече от 100. Представете си обаче, че това са лекари, които са завършили образование, взели са специалности, защитили са дисертации, установили са се и междувременно са навършили 50-60 години години. Те вече не могат да излязат на пазара на труда. Решението е ясно - трябва да се съкратят, но къде ще отидат? Трудно лекар би поел този риск - да съкрати свои колеги. Главните лекари на болници няма да приемат ролята на екзекутори. От друга страна, лекарите са социално значими личности и са помогнали на много хора. Съкращаването им по този начин ще доведе до социално напрежение. Според мен няма да се случи като при военните, защото те поначало са послушни и са свикнали да изпълняват заповеди.

В: Къде е балансът между това да няма излишни звена в болниците и това да не се стигне до социално напрежение?

- Първо, няма ясна програма колко лекари са нужни на България. В момента сме 26 хил. души и трябва да се знае колко точно лекари са нужни и колко лекари трябва да се "произвеждат" годишно. Трябва да има дълготрайна стратегия за 20 години напред. Има една перспектива, която се изтъква от всички и не е лишена от основание - че с влизането в Европейския съюз една част от нашите лекари ще отиде да работи там. Това вероятно ще стане, но не знам каква ще бъде тази част. Вярно е, че в световен мащаб медицината не е професия №1, която беше преди години. Причината е, че на новозавършилия лекар му предстоят десет много трудни години, през които той трябва да специализира при минимално заплащане. Когато стане на около 40-42 години, започва да гради професионалния си авторитет в дадена специалност. През това време тези, които завършват мениджмънт и икономика, вече са ръководители, с по-големи възможности и по-добър жизнен стандарт. Затова в целия свят от медицината като че ли има отлив от елита на обществото. Така че ние имаме нужда от стратегия колко лекари са необходими. Аз не виждам кой ще е този министър, който ще реши да съкрати 100 болници. Това е труден, болезнен и мъчно решим проблем.

В: Казахте, че основните ви допълнителни приходи са от таксите на чуждестранните студенти. Студенти от кои държави обучавате и коя група е най-многобройна?

- Най-голям е броят на гръцките студенти. Между тях има и отличници, има и не много добри. Преди няколко години Гърция спря студентите си във всички бивши соцстрани. И в Гърция, както и в България, има изключително много лекари, а от нашия факултет всяка година се дипломират по 100 души. По тази причина Гърция също иска да ограничи броя на лекарите. В момента има двустранен интерес с Индия към нашия факултет. Тази държава е огромен резервоар на интелект. Не случайно индийците са едни от най-добрите лекари и компютърни специалисти. Ние сме доволни от индийските студенти, защото много старателно се учат. Има интерес за в бъдеще от Турция и Израел. САЩ и Канада също проверяват възможностите за обучение при нас.

В: Може ли един студент при вас да си купи дипломата?

- Не може в държава, която да е раздирана от корупция, да няма корупция на всички нива. Тя не е локализирана. При корупцията винаги има две страни - взимаща и даваща. Как веднъж не дойде един конкретен сигнал, който да не е анонимен. Много е трудно. Аз ще съм благодарен, ако хванем един човек, но как да го хванем? Може ли човек да си купи диплома? Вероятно може да си купи отделни изпити, но да си купи цяла диплома, аз лично не вярвам. В чужбина е невъзможно един студент дори и да си помисли, че може да купи професор. Разликата между материалния статус на студента и професора е толкова огромна, че това е немислимо за студента. Вероятно цената на този професор ще бъде страхотна и по мои пресмятания би трябвало да бъде поне 50 хил. евро за един изпит. Докато тук ниските заплати на преподавателите създават тази възможност, защото разликата в стандарта на студента и на преподавателя не е чак толкова голяма. Самият факт е немислим за Европа и САЩ и затова смятам, че в развитите държави няма корупция в областта на университетското образование.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK