Йорданка Енева и Христо Монов: В България се действа "на парче" при кризи

Йорданка Енева и Христо Монов са преподаватели по психология в СУ "Св. Климент Охридски". Двамата са от екипа, който оказа психологическа помощ на децата и учителите от Свищов, претърпели трагичната катастрофа на 4 април в Черна гора.

Експертите работят към Службата за психологическа помощ и подкрепа при природни бедствия, производствени аварии и катастрофи, създадена от Института за подпомагане на интеграцията по договор с Държавна агенция "Гражданска защита". През 2003 г. са организирали тренинг на български специалисти съвместно с Турската психологическа асоциация. Според двамата специализираната помощ при травмиращи събития е едно от най-модерните направления в приложната психология. Христо Монов и Йорданка Енева ще се върнат в Свищов на 21 април, за да проверят какво е състоянието на децата и учителите, пострадали при трагичния инцидент.

- - -


В: Какво е състоянието на децата сега?

Христо Монов:

- Общността се справя и децата (ние много държахме да тръгнат на училище) посещават часовете. Атмосферата в училището предполага подкрепа за тях, проявяват се съчувствие и съпричастност. За момента прогнозите ни са оптимистични.

Йорданка Енева:

- При една част от децата се съобщава за нощни страхове, кошмари, болки в стомаха, в главата, които са необичайни за тях, но ние ги определяме като нормална реакция. В единични случаи някои от децата не искат да се върнат в училище. Ние сме предупредили учителите и семействата, че това е очаквано и нормално поведение. Определихме срок от седмица до 10 дни, за да могат да релаксират някъде извън града, при близки и познати. При друга част от децата се наблюдава спад в интересите към обичайните дейности. Помежду им те са обучени и знаят, че трябва да се събират заедно и да се върнат към ежедневните занимания, приятелските си кръгове и хобитата си. Като цяло паниката и първоначалният шок са сведени до минимум.

Хр.М.:

- На 21 април ще видим как различните деца според техните възрастови и личностни особености са се справили с паниката и шока...

Й.Е:

...дали има покачване в симптоматиката, която е типична за оцелели при бедствия, аварии, катастрофи, атентати или започва да намалява. Очакваме при някои деца развитие на посттравматично стресово разстройство, което може да се изразява като болестно явление. Нашата цел е да предотвратим максимално развитието на такива разстройства, което като време за лечение и терапия може да отнеме месеци и дори години. Целта е точно тези явления, които са вторични да се предотвратят.

В: Как се чувстват учителите след преживяната трагедия? Към тях бяха отправени обвинения, нормална ли е реакцията да изпитват чувство за вина?

Й.Е:

- Състоянието на възрастните е като на всеки, който е трябвало да опази дете и се е случил инцидент по времето, по което се е грижел за него. Техните реакции са нормални за хора, преживели такава трагедия. Ние не сме в ролята на следователи да кажем кой е виновен повече или по-малко. Те са в тежко състояние и за разлика от пластичната и гъвкава нервна система на децата, която по-бързо се адаптира, при тях сякаш това състояние се постига по-трудно и всяка от учителките проявяват различни типове поведение.

Хр. М.:

- Това поведение се дефинира от огромната, моментно възникнала опасност за живота. Тогава никой не проявява обикновеното предварително заявено от него поведение, нито пък онова, което се очаква в зависимост от институционалната му роля, която има в дадената ситуация. Обикновено реакцията се доминира от паниката и инстинкта за самосъхранение. Чувството за вина е естествено следствие, тъй като всеки един от тези хора е нравствено изграден, той не е безчувствен, те са родители и съзнават своите отговорности.

В: Има ли изградени стереотипи в човешката психика за реакция в ситуация на криза, бедствие, атентат? Защо се получава разминаване - човек заявява едно поведение, а впоследствие се оказва, че не е постъпил така?

Й.Е.:

- Преди всичко определящ е миналият опит - човекът преживявал ли е значима за него загуба, как я е преживявал, бил ли е обучен. За съжаление не само в България, а и в целия свят след последните критични събития - атентатът в САЩ, земетресението в Турция, бежанските лагери започва усилена работа в тази насока. Самите ние като възрастни трябва да признаем, че сега дори и това не се прави - някой да ни каже какво точно трябва да направим в такава ситуация. Най-често като възрастни, за да се предпазим, ние правим най-нерационалното нещо. Известно е, че при земетресение хората скачат от прозорците, а биха могли да предприемат друго действие.

Хр. М.:

- Или застават до блока и мислят, че са се спасили...

Й.Е.:

...а той ще падне върху главите им. Факторите са минал опит, обучение, тип висша нервна дейност. Един може да остане уравновесен и спокоен, докато друг, който изглежда спокоен във всекидневието си, може да стане много тревожен и това да попречи на рационално решение...

Хр. М.:

...дори да изпадне в ступор, каквито случаи се наблюдават в конкретната ситуация.

Й.Е.:

- Ступорът е кратковременен и се проявява с физическо и мисловно вцепенение. Диапазонът на рационалното мислене е дотолкова стеснен, че не може адекватно да се вземе решение за конкретната ситуация и какво точно да се направи. В конкретния случай те, вместо да се отправят към местата за спасение - люковете, са се вкопчили в седалките, други са решили, че няма смисъл да правят каквото и да е. Никой от нас не е обучаван за такова решение. Поведението на учителите е резултат от този силен стрес, ужас, паника, които са нормални реакции. Ние като психолози не можем да дадем определение за вина и се пазим от това обвинение, защото дори нашите действия и поведение, при все че сме обучени, може в такъв момент да бъде нерационално.

В: Необходимо ли е организирано обучение за децата и възрастните? Има ли подобна практика в администрацията и частните компании в европейски и световен мащаб?

Хр. М.:

- Един от основните фактори за преодоляване на негативните психични състояние при настъпване на трагично събитие е обучението. Обученият човек реагира много по-рационално и много по-адекватно в подобна ситуация. Така и нашите деца, за които всички ние се грижим, имат право да получат подобен тип обучение, практически умения чрез тренинги и това трябва час по-скоро да залегне като неотделима част от учебните програми. Цялата образователната система, в това число и учителите, трябва да бъдат подготвени. Сега се случи по време на екскурзия, но може да се случи и по време на занятия. Колкото и да не ни се иска, но трябва да си го признаем, че човешките грешки, човешката зла умисъл и неподвластните сили на природата във всеки един миг могат да ни изправят пред подобни събития. Частните компании го правят, тъй като и нас са ни канили, но не всички го афишират.

Й.Е.:

- Самите управляващи, кметства и общински звена трябва да бъдат обучени. Държавна агенция "Гражданска защита" прави такива обучения. "На парче" се виждат подобни епизодични прояви на доброволците от БЧК. В България в последните години са разработени брошури и се правят ръководства за реагиране, но като цяло все още всичко е на доброволен принцип, а не систематизирано.

Класически примери са САЩ, Турция и Русия, защото те са били жертва. Ние сме разработили ръководства за учители как да се реагира при конкретна ситуация - какво да направя за себе си и за своето семейство, как да помогнем на децата, как помежду си спасителните работници да си помагаме.

Хр.М.:

- Ако такава ситуация се случи, в обучения човек се отпушват други психични механизми и той не търси тепърва решение на новата задача, а има такова и му коства по-малко психични усилия: да излезеш от горящия автомобил, ако стане катастрофа, да се отдалечиш максимално от него, да помогнеш на пострадал човек да излезе от опасното място и т.н. Ако човек ги е тренирал в различните възрасти - в детска възраст като игра, впоследствие като участие в учения или като доброволческа практика, той ще бъде много по-ефективен. В такива случаи няма да наблюдаваме състояния: "Защо не го направих, аз можех да помогна", самообвинения и т.н. И жертвите ще са по-малко и отражението върху психиката на този човек ще е по-малко негативно, което е важно.

В: Как се отрази трагедията върху обществеността в Свищов?

Хр. М.:

- Това е град със стара културна традиция, в който има естествено сложени водачи на общественото мнение и високообразована прослойка за мащабите на града. Свищов има негативен опит със земетресението през 1977 г., който му даде възможност да се мобилизира и да разчита на лидерите си. Във всеки един момент, това беше много тежка седмица, тези хора бяха на ръба на своите психични сили, но имаха много адекватно на ситуацията поведение. Поведението само на една медия отключи по-критични моменти на масово негодувание, на насочване на търсенето на вина и на решаването на ситуация в неправилна посока. Обикновено такива настроения възникваха в питейни заведения, в които се гледа телевизия от хора, които по една или друга причина в момента са с нисък социален статус и ниска самооценка. Изведнъж те виждаха себеизява и своите пет минути слава. Такова критично състояние не беше добро нито за преживелите, нито за семействата им.

Й.Е.:

- Като цяло преобладаваше съпреживяването, чувството на съпричастност, предлагането на помощ и подкрепа. Сякаш градът беше обединен от трагедията и самият град беше по-рационален какво да направи тук и сега, как да си помогне, вътре в общността имаше сили и ресурси и ние изцяло разчитаме на това.

На национално ниво обаче нещата не стоят съвсем така и може би това идва от трудното ни приемане да работим в екип и от факта, че чисто човешки и институционално всеки преживява трагедията, иска да помогне, всяка институция изпраща специалисти, но няма единодействие. Никой не е обучен от свързващо звено как точно да се разпределят задачите. Всеки има готовност да се втурне и да върши нещо. Ето го пак момента, че липсват обучение и тренинг, разписани планове.

Хр.М.:

- Това води до загуби на огромни ресурси от една страна и влошава ситуацията на място. Всеки дошъл отвън се възприема като "шум" в системата и не спомага за създаване на чувството за единство. Първо беше въведен нашият екип, тъй като в МОН знаеха за неговото съществуване, имахме добра координация с болница Лозенец и станахме естественият център, около който поне по отношение на психологическата помощ, нещата се центрираха и ги координирахме. Естествена част от екипа беше местният психиатър д-р Николай Димитров, който от момента на получаването на трагичната вест в Свищов беше сред родителите и на загиналите, и на преживелите събитието деца.

В: Как трябва да се процедира при подобни трагедии?

Хр.М.:

- Това, което се прави в новата ситуация в ХХІ век, е да се организира кризисната ситуация по такъв начин, че всички онези, които я преживяват по-бързо да са в състояние да се справят с нея, да мобилизират своите личностни и групови психични ресурси и да могат да се върнат по-скоро към нормалния начин на живот въпреки ситуацията. В такива случаи е необходимо да има център, който да е като организатор. Така се случи и с нас - ние бяхме хората, които непосредствено работеха с децата, техните семейства, с медиите, с местната и държавната власт и въвеждахме, където и колкото е необходимо други специалисти.

Й.Е.:

- Никой от нас не може да прогнозира къде точно ще се случи авария, катастрофа, земетресение, но когато се случи, трябва максимално бързо да сме на място и да осигурим единодействие, а не противоборство между институциите. В момента ролята на психолога е да бъде обединяващо звено - раздава и координира задачите. Това улеснява всички - кметството, местните специалисти, социалните работници, хората. Целта е да има бърза емоционална стабилност, да се рационализира поведението, да се преодолее паниката, която в конкретния случай доведе до необмислени действия и реакции. Психологът трябва да подпомогне вземането на решение без да пренебрегва институциите на реда и сигурността и на медицинските звена. До този момент в България се работи на парче. Всяка институция знае и върши своята работа, но много пъти става буквално изливане на специалисти по места, което допълнително травмира всички, които са ангажирани със събитието.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK