Джонатан Гудман: Ще възвърнем инвестициите си в българския златодобив за 5 години

Джонатан Гудман е инженер-геолог с 20-годишен опит. Той е президент и управляващ директор на канадската компания "Дънди прешъс металс инк.", придобила мажоритарния дял в "Челопеч майнинг" през септември 2003 г. Канадците поеха от изпадналата в неплатежоспособност холдингова компания "Наван майнинг" концесионирането на рудника в Челопеч и собствеността в БИМАК и "Болкан минерал енд майнинг" - дружествата, проучващи залежите на мед и злато в страната. Намеренията им са да инвестират около 150 млн. долара в добива на руда и в производството на мед и злато в Челопеч и Ада тепе край Крумовград. Миналата седмица г-н Гудман и ръководството на "Дънди прешъс металс инк." бяха в България за официалното подписване с Министерството на икономиката на допълнителното споразумение към концесионния договор за добива на руда край Челопеч. Концесията е за 30 години и ще действа до 2029 г. Канадците ще разработват и златното находище Ада тепе, където ще добива руда по открит способ.

Ирландската добивна компания "Наван майнинг" изпадна в несъстоятелност през 2001 г. Тя държеше 75% от "Челопеч" АД, което произвежда 8.2 хил. тона меден концентрат годишно. Канадците поеха от фалиралото дружество и правата за изследване на златното находище край Крумовград Ада тепе.

Канадският инвестиционен фонд "Дънди прешъс металс инк." е дъщерно дружество на "Дънди банккорп". Компанията-майка управлява активи за 32 млрд. долара в различни държави по света. Само от Ада тепе и и Челопеч инвеститорите очакват годишно да добиват между 150 хил. и 175 хил. тройунции злато.


- - -

В: Г-н Гудман, досега "Дънди прешъс металс инк." функционираше като инвестиционно дружество от затворен тип. Какво предизвика решението да го пререгистрирате в производствена компания?

- Самите условия за работа и големите перспективи от гледна точка на геоложкия потенциал в страната е основната причина да го направим. Първоначално имахме намерение да инвестираме в "Наван майнинг", когато те изпаднаха във финансова криза. Но когато извършихме предварителното проучване на фирмата, се впечатлихме изключително много от възможностите, които съществуват в страната. Освен рудникът край Челопеч, който има капацитет за експлоатация поне за 30 години, съществуват големи перспективи и за разработване на находищата в Родопите около Крумовградско. Проблемите на "Наван" бяха сериозни, установихме, че не можем да им помогнем, но на всяка цена трябваше да спасим производството в България. Затова, вместо да продължим да действаме като инвестиционен фонд, решихме да се пререгистрираме в производствена компания. Това стана на общото събрание на 15 април, когато акционерите на "Дънди прешъс металс инк." гласуваха промяната. След като направим необходимите инвестиции, очакваме след време те да донесат и добри дивиденти за всички акционери на компанията.

В: Каква е стратегията ви за инвестиции в двата рудника?

- Първата ни цел е да максимизираме потенциала на използване на рудника край Челопеч. Българските активи не се използват в достатъчна степен, затова през първите години предвиждаме значителни средства за обновяване на съоръженията в България. Извън работата в България предвиждаме да инвестираме и около 200 млн. канадски долара в рудодобивни дейности и в други държави. Засега обаче е рано да кажа къде точно ще насочим плановете си. Колкото до дейността в България, тя ще бъде в няколко посоки. Според концесионния договор, който през февруари беше актуализиран, от 2004 до 2007 г. в Челопеч ще инвестираме 18 млн. долара. Извън тях предвиждаме значителни средства и за изграждане на завод за преработка на концентрата. По план това производство трябва да стане към края на 2006 г. За съжаление до момента в Челопеч се е работело с половината от мощностите. Рудникът и сега е на загуба, за да продължи работа, трябваше да покрием оперативната загуба на "Челопеч майнинг", която възлизаше на 7 млн. лв. Поради добрите цени на световните борси през тази година очакваме до декември постепенно да стопим тази загуба. Ще използваме и някои технологии, които до момента не са използвани в България, но които значително ще повишат производителността.

В: Преди месец обявихте, че Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) също може да участва като съинвеститор във вашия проект. Ще търсите ли помощта и на други финансови институции?

- Ние имаме възможност да финансираме сами нашите проекти. В момента успешно работим с ЕБВР, затова сме отворени за участие и в съвместни дейности. Това вероятно ще стане при финансирането на други проучвателни работи, които предвиждаме в България.

В: Какви проекти предвиждате да осъществите в страната?

- Може да говорим само за площите, които изследваме в момента. Геолози от "Болкан минерал енд майнинг" проучват различни обекти край Крумовград и в други райони на България. Допълнително се разработва и рудникът в Челопеч. От икономическа гледна точка потенциалът е огромен, защото предполагаемите запаси са за близо 40 млн. т руда. Намеренията ни са годишно оттам да добиваме 1.5 млн. т руда, за да може рудникът да бъде на печалба. През миналата година в Челопеч са получени около 500 хил. т. За да достигнем нужното производство от 1.5 млн. т, през първия етап са необходими около 40 млн. долара инвестиции. Ще ги използваме за модернизация на инфраструктурата и за изграждане на наклонена пътека за достъп до рудника. Ще се разширят и възможностите на преработвателната фабрика, ще внедрим нова технология за обогатяване на рудата. Знаете, че медният концентрат съдържа големи количества арсен, затова в момента го изнасяме за преработка в Китай, Перу, Филипините и Канада. Затова вторият етап от програмата ни е насочен към самото преработване на този концентрат в България. За целта трябва да се изградят съоръжения за оксидиране под високо налягане. Когато златото и медта започнат да се произвеждат в страната, силно ще снижим разходите. Очакваме към края на 2006 г. заедно с находището в Ада тепе да произвеждаме 150 хил. тройунции злато годишно. Допълнително там ще се наложи да инвестираме средства и за намаляване на цианида в рудата. Предвиждаме тази технология да се внедри до 2006 г. Крумовградското находище съдържа около 1.48 млн. т златна руда. Понеже пластовете са под повърхността, рудодобивът там ще изисква по-малки инвестиции. През първия етап в него ще вложим около 5 млн. долара. Едва през втората фаза предвиждаме и там да изградим производствен комплекс. По груби изчисления инвестициите в двата рудника ще започнат да се възвръщат през 2009-2010 г.

В: Какъв е потенциалът на българските специалисти и дали ще се наложи обучение на кадрите?

- В Челопеч вече работят няколко чужди експерти. Но трябва да кажа, че българските специалисти тук имат отлични умения. За времето, през което сме тук, се убедихме в това. Причината, поради която решихме да доведем чужди специалисти за обучение на персонала, е свързана с факта, че досега се е работело по различна технология, която не се е прилагала. След като започнем да добиваме руда и от Крумовград, заедно с Челопеч очакваме в двата рудника да заработят около 800 души.

В: Запознати ли сте с намеренията на правителството да стимулира големите инвестиции в страната?

- Чухме, че има подобни намерения, но още не сме се запознали в подробности със законодателството. След като финализираме технико-икономическата оценка в"Челопеч майнинг", ще разгледаме допълнителните възможности, които ни се предоставят. Във всеки случай инвестиционната среда в страната е изключително благоприятна, затова и възнамеряваме до 2007 г. общо в двата рудника да вложим близо 150 млн. долара.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK