Хенк ван Дорд: Проектът на “Голф енд бийч рисорт Поморие” ще бъде завършен

Хенк ван Дорд е независим консултант в “Капитал уайн инвест”. Един от най-големите му клиенти е “Голф енд бийч рисорт Поморие” ЕООД, която строи т.нар. холандско вилно селище в Поморие. За себе си Ван Дорт казва, че много разбира от напитки, живее от тях, но не пие. Не е семеен. Живее в собствена къща, построил я е до “Горската хижа” в Каблешково, която е закупил от Българския туристически съюз. Има собствена консултантска фирма и офис в Бургас.

- - - - - - -

В: Г-н Ван Дорд, в пресата се появиха съмнения, че целият проект в Поморие е пред провал. Какво ще стане с клиентите, закупили жилища в селището, и каква е официалната позиция на ръководството за това?


- Аз нямам вътрешна информация за “Голф енд бийч рисорт Поморие”, както за покупката и продажбата на апартаменти от името на това дружество. Работата, за която съм ангажиран, не е свързана с това. Но съм длъжен да кажа, че информацията, която се появи в част от българската преса, е манипулативна. Аз не съм напускал страната през последните месеци и не съм се крил, както беше тиражирано.

Г-н Тон Хилхорст е моят директен началник във фирмата “Капитал уайн Инвест”. Аз не съм говорил с него през последните няколко седмици, защото той е във ваканция. Имам уверението на г-н Ипе Бастра, който е директор на “Капитал граунд енд билдинг инвестмънт” АД - досегашният инвеститор на проекта, че съвсем скоро ще направи официално изявление.

В: Как започна осъществяването на проекта в България и какво е вашето участие в него?

- Инвеститорската компания “Капитал уайн Инвест”, която осъществява и строежа на селището в Поморие, ме ангажира във връзка с нейната социализация в българското общество. Аз проектирах и създадох социална програма, която се състои в това местните производители на вино от една страна, а от друга страна - капиталът на инвеститорската компания, да се обединят в една винарна. Като начало водихме преговори с частното сдружение “Лоза”, но проектът след това беше замразен от страна на ръководството на холандската фирма. За да продължи, трябват субсидии. Аз вярвам, че този проект все още може да бъде осъществен по един или друг начин. Всички машини за производство на вино, без резервоарите, са закупени и се съхраняват в Австралия. Те ще бъдат доставени веднага, щом това стане необходимо. Но все още не сме взели субсидии и не сме спечелили проект.

В: Кой от холандската фирма е в момента в България?

- В момента всички хора, които работят по този проект, са на изчакване. Освен мен тук е другият независим консултант - Ишъм от Мароко, който също е с дългосрочен договор за консултантски услуги. Изчакват и строителните фирми. Познавам хората от бургаската фирма “Актив”, които ми бяха много полезни в самото начало със съвети относно строителството на винарната. Смятам, че са добри професионалисти. Вярвам, че всички ще получат парите си. А това, на което най-много се надявам, е, че комплексът ще бъде завършен. Това ще означава успех и за моята програма. Парите са само средството, с което можеш да направиш нещо. Защото ако имаш много пари и ги държиш в банката, нямаш нищо. Но когато направиш нещо с тези пари, ти носиш полза и за някой друг. Аз съм убеден, че когато целият проект бъде завършен, това ще бъде от обща полза. Още повече че той ще създаде работа за около 500 човека.

В: С какъв начален капитал започнахте?

- Мога да говоря единствено за Програмата с виното. Започнах с обещанието, че тази програма ще разполага с 1 млн евро. Разчетите на инвеститора бяха винарната да бъде с капацитет да произвежда 1 млн. литра вино. Защото да се кандидатства за субсидия по програма САПАРД, трябва капацитет от минимум 700 хил. литра.

В проекта частното сдружение “Лоза” имаше 50% участие с лозята, останалите 50% трябваше да бъдат осигурени от холандския инвеститор като първоначален капитал, а съвместно щеше да се кандидатства за проект.

В: Плановете за винарна, свързани ли са и със създаването на нови лозови масиви?

- Правенето на една такава макар и малка фабрика би стимулирало самите частници от региона в създаването на нови лозя и произвеждането на вино. Ние също ще търсим възможности чрез европейски програми за инвестиране в нови насаждения, които ще бъдат в помощ на производителите.

В: Каква предварителна информация имахте за района, традициите в лозарството и винарството и за конкуренцията, която ще срещнете тук?

- Имахме информация, че Поморие е лозарски и винарски район, че има частни производители и че в съседство има голям винзавод - “Черноморско злато”, с винарска изба. Но те не са наши конкуренти. Пазарът, на който ние искахме да излезем, е ексклузивен. Става въпрос за специални клиенти, които не са много на брой - за малка винарна, която да задоволява техните нужди.

А като начало дори започнахме с продажба на вина на “Черноморско злато” в Холандия. В момента работим за намирането на допълнителни пазари за българското вино в Европа. Моята консултантска фирма представя вече две фирми на холандския пазар.

В: Какво бихте посъветвал българските винопроизводители?

- Аз лично се страхувам, че когато България влезе в Европейския съюз, ще има много ограничения. Ето защо тя не бива да копира масовите производства в Европа, а да има своя идентичност. Тук има много хубави вина, като мавруд. Биха могли да се направят и други типажни, смесени вина - неща, които биха отличавали българското производство. Проблемът е, че сега се произвежда масово вино. Производството на "Мерло", което е едно доста масово вино, не може да осигури тази идентичност по никакъв начин. Иначе България ще се загуби в масовия пазар. Ето защо е много необходимо производителите на вино да се обединят и да изградят общ план за това бъдеще, когато България вече ще е член на съюза.

В: В България има ли подобни обединения?

- Все още няма истинско обединение, защото всеки гледа как да измами другия. Повтарям, проблемът на България е в нейната идентичност, без която тя ще бъде загубена в Европа. Ситуацията е горе-долу същата, която е била и в Италия. Но там бързо са превключили и малки региони, които са се занимавали с производството на вино, са се обединили и са започнали да произвеждат и да се налагат на пазара със специални вина.

Всеки трябва да произвежда и да се занимава с това, в което е най-добър. Фермерите тук са бедни, такова е и качеството на лозята. Но аз не спирам да се учудвам как с малкото средства, с които разполагат, те успяват да произведат много хубави неща.

В: Какви са традициите във винопроизводството в Холандия?

- Холандците не са винопроизводители - основно правят "Ризлинг", което е хубаво и скъпо вино, но в малки количества. Те са традиционно добри при производството на бира и джин ивърс.

В: Това означава ли, че холандецът не е традиционен консуматор и там няма достатъчно пазар за виното?

- Така е, но все пак има пазар. След Френската революция е било много шик в Холандия да се пие класно вино, тъй като работническата класа пие много бира.

В Холандия се работи по програми - да се научат хората как да пият, без да се напиват, да го правят с разбиране и за удоволствие. Но холандците са доста либерални и с наркотиците дори и точно затова имат по-малко проблеми със зависимите, отколкото където и да е другаде по света.

Имам намерение да организирам в България курсове за бармани и за всички, които са ангажирани в промишлеността с напитките. Вече имах лекция за културата на пиене и хранене на една презентация на японската кухня в хотел “Феста панорама” в Несебър.

В: Как оценявате възможностите за инвестиции в България?

- Не съм специалист по икономика, но впечатленията ми са, че е много трудно да се започне бизнес в България. Проблемите бих разделил на две нива - на едното са бюрократичните проблеми, а на другото - разликата в културите. За един западноевропеец е много трудно тук. В Холандия има регламент и нещата се поставят на ясна договорена основа. Докато в България всичко се решава на ниво лични контакти. Тук много зависи от това кого познаваш и дали познаваш правилните хора.

Шест човека ми помогнаха, докато се придвижа веднъж от гарата до летището в София и бях много впечатлен от това. Те видяха, че съм чужденец и не разбирам и се пазариха дори с таксиметровия шофьор. Това беше единственият път, когато отидох за 4 лева до летището. Всички останали пъти, когато трябваше да се оправям сам, плащах над 10 лева.

Преди да дойда в България, аз работих в Коста Рика. Когато ме поканиха от инвеститорската компания, за да бъда честен, трябва да кажа, че се наложи да погледна картата, за да видя къде е България. Когато самолетът кацна в София, бях шокиран първо от вида на сградите, а след това - от липсата на хигиена и от ровещи в казаните хора. Всъщност София е един европейски град с всичките му негативи, но хората изглеждат съсипани. В Коста Рика хората също са бедни, но изглеждаха по-щастливи.

Колкото повече навлизах с кола в страната, бивах завладян от природата. В Холандия няма такива гори. Там когато има десет дървета на едно място, холанците ги наричат гора. Всеки холандец не може да си позволи да живее в гора и за мен тук е раят. Сега вече искам да се установя тук и да се занимавам с нещата, които мога да правя.

: Какви са контактите на инвеститорите с местното общинско ръководство в Поморие?В

- Аз мога да споделя личното си мнение, а то е - много добри впечатление и от предишното, и от сегашното ръководство на града. Не вярвам кметът да стои зад злостните публикации в пресата. Не мога да си представя, че който и да е кмет ще има нещо против в неговия район да бъде изграден такъв комплекс, който най-малкото ще даде работа на много местни хора. Знам, че инвеститорът изгради канализация и тенис корт за града. Но това са въпроси, които трябва да бъдат отнесени към Ипе Бастра и към кмета на Поморие.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK